В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората ♥ Петър ДЪНОВ

 

Личността и цялото

Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: тя е потребна за дреха отвън. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, за да дойде Словото отвътре. В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората, защото в света само Един има, Който може да каже тъй. На английски се казва: „I am who I аm“ („Аз съм, Който съм.“) Ти казваш: „Аз съм“. Но кой си ти? Всеки, който ми каже „аз съм“, аз разбирам - ти си онзи, който умираш. Друг казва: „Аз съм“. Да, ти си онзи, който не разбираш нещата. Ти си онзи, който на всяка стъпка можеш да се скараш с някого, да имаш претенции за една педя земя, за някоя къща готов си да направиш спор. Че в какво вярваш тогава? Всички хора са крайно индивидуализирани, всеки мисли за себе си как да прекара живота си. Ние сме в един век, дето мъчно ще се намерят двама души да живеят заедно по братски, да имат една кесия. Докато хората се карат и спорят, това показва, че те водят крайно индивидуален живот. В индивидуализма всеки търси своето право. Причината за спора и недоразуменията между хората е недоимъкът. Всички спорят все за малки работи. 

Докато човек се отделя от цялото, той е ограничен. Всичкото сплитане на живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, светлината, от всичко сме се отделили - индивидуализирали сме се. Търсим един живот, според нашите понятия, следствие на това на всяка стъпка усещаме ограничения. То е сегашното наше схващане. На всяка стъпка имаме ограничения. Казваме, че това трябва, онова трябва, какво не правим да осигуряваме живота си! При това животът остава неосигурен. Кой е осигурил живота си досега? Искаш да живееш, до колко години можеш да живееш? Ако туриш всичкото знание, едва можеш да живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш. Като турите всичките усилия, колцина от вас сте здрави? Питам: къде се крие грешката? Грешката се крие в една вътрешна анормалност. Когато вие счупите едно шише, всяка част от него, която по-рано е била безопасна, става вече опасна. Хората, които не мислят добре, аз ги считам за счупени шишета, части от едно цяло, което се е разрушило като една комета. 

Мнозина казват, че светът е лош. Не вярвам в това. Повече вярвам, че хората са лоши, а добрината и лошавината на света се определя от тях. Светът е толкова лош, колкото и хората. Като говорите за света, разбирайте своя личен свят, но не света, създаден от Бога. Ако ти не си разположен, не мисли, че всички хора не са разположени. Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата „идеално“? Идеално в дадения случай, то е възможно само за цялото човечество, в дадения момент идеалното е постижимо само за целокупното човечество. Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на цялото. Само цялото може да прави добро и зло. Злото за цялото не е престъпление. За индивида е престъпление. Злото в света всякога произтича от факта, когато човек започне да живее за себе си. Това е създало злото в света. Питам: ако кракът живее за себе си, ако коляното живее само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете живеят за цялото и после живеят за себе си. Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята — Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън от тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира“. По отношение на целокупния живот човек представлява малка лозена пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка в някоя лоза. Щом е така, той няма защо да се безпокои, какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. 

В света има два вида свободни хора: едните имат свободата на коловете, а другите - свободата на растенията. Колът е свободен, той няма никакви страдания, но същевременно той изгнива, в него няма никакъв живот, никакво растене. Някой казва: „Не може ли без страдания в този живот?“ И без страдания може, но тогава човек трябва да бъде в положението на кол. Обаче животът на растенията е съзнателен - в тях има страдания, но има и растене. Всичките хора съставляват един колективен организъм, както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг - малък. И хората зависят един от друг, защото са части на един и същ космически организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се предава на големите клони чрез малките, а Божието благословение което иде отдолу, се предава от големите на малките. 

Някога човек е радостен. Защо? Защото всички тия същества са дали съгласието си за извършване на някоя работа, и ти започваш да вършиш тази работа. На земята се показва реалното. Не се заблуждавайте да казвате: „Аз съм майка“. Зад тебе седи прадядо ти. Зад всичките дарби, които имате, седят други. Не мисли, че ти си господар, че ти си ги създал. Зад дядо ти седи прадядо ти. Ние сме проводници. Ние се самозаблуждаваме. Казвате: ,Аз съм даровит човек“. „И създаде Бог човека по образ и подобие Свое.“ Зад твоя образ, който имаш, седи Господ, който те е създал. Като скъсаш връзката с Него, ти си вече една жаба, която кряка. Като държиш връзка с Него, ти си гениален. Оплаквате се, всички искате да оправите света. Света хора та не могат да го оправят. Никой не го е оправил и няма да го оправи. Всичките хора трябва да се сдружат, да знаят, че зад тях седи една жива сила - Онзи, Който ги е създал. Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. 

Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си как да стане чист, свят, учен. След всичко това хората се запитват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Аз не съм за личния живот или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество, и покваряването на един човек е покваряване на цялото човечество. Такъв е принципът. Принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е орган на цялото човечество. Нали вие знаете, ако заболее един от вашите органи, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато той оздравее. Всички елементи от външния свят, от външната природа са свързани с вашето тяло и с вашия ум, вследствие на което всички промени, които стават с вас, неразположенията на вашия дух зависят от промените в природата. 

Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако цялото не е богато. Следователно всичко зависи от цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са отношенията ти към цялото и ако намериш: някаква погрешка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата, по които може да се устрои твоя личен живот. Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание. Съвременните народи, колкото и да са културни, още не могат да съзнаят, че благото на отделните народи зависи от благото на цялото човечество. Ако на цялото човечество не е добре, той се намира в положението на отделния човек, който иска само неговите работи да вървят добре. Това е невъзможно! Ние казваме, че в света трябва да има единство между всички народи и между всички хора. Бог е навсякъде. 

Човек никога не може да бъде сам. Немислимо е човек да бъде сам в света! Това са само хипотези, предположения. Човек има хиляди клетки в себе си, хиляди желания, вследствие на което той никога не може да бъде сам. Че не може да бъде сам, се вижда по това, че в известни случаи той е недоволен. Значи, ако беше сам, той трябваше да бъде доволен. Щом не е доволен, това показва, че в него има друг някой, който е недоволен. Отнасяйте се добре към вашия ум и към вашето сърце, и към всичко онова, което Бог ви е дал. Ако вие със себе си не се отнасяте добре, как ще се отнасяте с другите хора? Човек доколкото познава себе си, дотолкова може да познае и другите хора. Помнете: ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи първо трябва да се справиш със себе си. Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна - никой друг да я няма. Да обичаш себе си, това значи да обичаш Бога в себе си. Да служиш на себе си, това значи да работиш върху себе си, за да развиеш образа на Бога в себе си. Да обичаш себе си, значи да не допускаш лоши мисли, чувства и постъпки. Да обичаш себе си, значи да не си пакостиш, да не си създаваш лоши навици. Който не спазва тези правила, той не обича себе си.

Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимки: petardanov.com