Мъдростта на времето

♠ Кралицата – писателка

Кралицата на Навара и сестра на френския крал Франсоа I Ангулем, Маргарита Наварска (Маргьорит дьо Навар) е една от първите жени-писатели във Франция. През 1531 г. написва поемата „Огледало на грешната душа“ и предава оригинала на произведението на английската кралица Ан Болейн, една от съпругите на крал Хенри VІІІ. Няколко години по-късно, дъщерята на Ан, бъдещата кралица Елизабет І, която тогава е едва на 11 години, превежда поемата на английски, но в проза. Момичето дори бродира красива обложка – преплетени орнаменти от сини копринени конци със златни и сребърни нишки, тъмно-червени теменужки.

Освен тази поема, Маргарита Наварска пише стихотворения и пиеси – жизнерадостни и с чудесно чувство за хумор. През последните години от живота си кралицата започва да пише поредица от разкази. Намерението й е, те да са 100, но до смъртта си успява да напише само 72. Сборникът е отпечатан десет години след смъртта на Маргарита Наварска, през 1559 г., под заглавие „Хептамерон“ (от гръцки „Седмоднев“). Разказите са написани като разговор между група благородници, които са принудени по време на пътуването си да спрат в един манастир, за да изчакат да бъде построен мост над придошла река. За да не им е скучно докато чакат, те си разказват истории.

Под покровителството на кралицата е направен и превода от латински на френски на произведението „Деяния на датчаните“ от Саксон Граматик, където по-късно Уилям Шекспир открива и историята за датския принц Хамлет и използва точно този превод, за да създаде прочутата си пиеса.

Но кралицата не е само писателка. От съвсем млада тя поддържа салон, в който събира аристократи и хора на изкуството – видни писатели, художници, музиканти, учени. Сред нейните гости често присъства и Леонардо да Винчи. Той прекарва последните дни от живота си в замъка на Маргарита, Шато д`Амбоаз, построен по негов проект.

(Източник: bnr.bg)

(Jean Clouet (Attributed) - Portrait of Marguerite of Navarre (11 April 1492 ~ 21 December 1549)

♠ Наказва се не престъплението, а глупостта.

♠ Най-силни от всички са тези, които направляват силите си за добри дела.

♠ Няма огън без дим, затова пък димът много често може да се види и там, където няма никакъв огън.

♠ Главното е това, как човек сам оценява своите постъпки.

♠ Истинската любов не признава никакви заповеди и никакви обети.

♠ Най-трудно от всичко човек се справя с досадата и гнева.

♠ Обидата има повече власт над жената, отколкото любовта, особено ако жената е с благородно и гордо сърце.

♠ Най-тежките мъки, това са мъките от любов.

♠ Човекът няма истинска власт над своето сърце и не може по своя воля да го накара да обича или ненавижда.

♠ Най-невеж се оказва този, който смята, че знае всичко.

♠ Този, който прави добро на другите, също вкусва радост от него.

*Jean Clouet (Attributed) - Portrait of Marguerite of Navarre (11 April 1492 ~ 21 December 1549), commons.wikimedia.org