„Всички са нормални, докато не ги опознаеш“
„Кучето си казва: - Ти ме обичаш, храниш ме, подслоняваш ме, грижиш се за мен - ти сигурно си Бог. Котката си казва: - Ти ме обичаш, храниш ме, подслоняващ ме, грижиш се за мен - аз сигурно съм Бог.“
~ Джон ОРТБЪРГ, „Всички са нормални, докато не ги опознаеш“ (Изд. „Нов живот“).
(The Dog Rita Asleep, 1864 - Frederic Bazille)
♥ Всяка връзка е строителен обект
„Когато децата ни бяха малки, имаше три думи, които мразех повече от всички останали. Понякога фразата гласеше: „Лесно за сглобяване“, но никога нищо не беше лесно. Част А никога не пасваше на част Б. Една коледна сутрин имахме глупостта да купим три ,,лесни за сглобяване“ подаръка. В 1:00 ч през нощта, след около два часа и половина раздразнение и яд, аз най-после казах на жена си.
- Имаш ли нужда от помощ?
Всяка връзка е един строителен обект. Всяка връзка, в която сте участвали или някога ще участвате, идва с тази фраза от капака на кутията: „Необходимо е известно сглобяване“. Всички бихме желали взаимоотношенията ни просто да процъфтяват от само себе си, без никакво внимание от наша страна, но не става така. Всяка връзка е един строителен обект.
В началото на брака ни Нанси и аз от време на време имахме твърде идеализирани представи как би трябвало да изглежда нашият двор. Молехме приятели, които имаха красиви градини, да ни помогнат да планираме ландшафта си така, че да е красив, но да изисква „минимална поддръжка“. Те се съгласяваха да разработят такъв план, но винаги се оказваше, че нашата представа за „минимална поддръжка“ се различава от тяхната. Истината е, че за нас „минимална поддръжка“ означаваше никаква поддръжка от наша страна. А пък такова нещо като неподдържана градина просто няма. Там, където става дума за живи неща, е необходимо известно сглобяване.
Това се отнася и до човешките градини. Без подходящо внимание, взаимоотношенията се отчуждават. Конфликтите остават неразрешени. Работните екипи се разделят. Малки групи прекъсват връзката си. Семействата стават все по-ангажирани. Спортните отбори просто се провалят.
Ако сте част от семейство, приятелство, клуб, организация, отдел, малка група или църква, вие сте част от онова, което Даниъл Голман нарича „емоционална икономика“. Всяко наше взаимодействие с друг човек включва не само обмяна на информация или извършване на задачи, но и повлиява на настроението и отношението му. Емоционалната икономика е „общият сбор от обмяната на чувства помежду ни“. Тази динамика е толкова силна, че при едно проучване трима доброволци седели мълчаливо в кръг в продължение на две минути и след изтичане на времето емоционално най-експресивният предавал своите емоции на другите двама, без да каже нито дума. „При всеки опит настроението, в което влизаше емоционално най-експресивният, бе настроението, с което си тръгваха другите двама - независимо дали това беше щастие, скука, безпокойство или гняв“, - отбелязва Голман.
Всеки път, когато двама души се срещнат, те си тръгват, чувствайки се или по-добре и изпълнени с енергия, или по-зле и изтощени. Сякаш постоянно носим със себе си нашите малки емоционални банкомати и при всяка среща правим или депозит, или кредит от жизнеността на хората около нас. Всяко наше взаимодействие с друг човек включва не само обмяна на информация или извършване на задачи, но и повлиява на настроението и отношението му. Емоциите са по-заразни от грипа.
Това е вярно дори за взаимодействията между хората и животните. Точно по тази причина хората си имат домашни любимци и точно по тази причина някои животни са по-животодаващи от други. Според народната мъдрост има разлика между кучетата и котките.
Кучето си казва: - Ти ме обичаш, храниш ме, подслоняваш ме, грижиш се за мен - ти сигурно си Бог.
Котката си казва: - Ти ме обичаш, храниш ме, подслоняващ ме, грижиш се за мен - аз сигурно съм Бог.
(The Tiger Cat - Henri Julien Rousseau)
В живота ви има хора с манталитета на кучето и такива с манталитета на котката. Един добър въпрос, който могат да си зададат членовете на семействата, църквите, организациите и малките групи е: „Кое е доминиращото настроение в нашата емоционална икономика: страх, радост, гняв, оплакване, надежда, обезсърчение или състрадание?“
Хората, проявяващи интелигентност в сферата на взаимоотношенията, питат: „Кой е най-големият участник в емоционалната ни икономика?“ Голман нарича тези участници „слепващи хора“ - хората, които помагат на общността да се задържи като едно цяло, да бъде заедно. В средата, в която съм отраснал, наричахме тези хора „стълбове“. Но имаше и такива, които бяха като дренаж за емоционалната икономика.
„Ето защо някои хора на работата свикват събрание и вие го очаквате с нетърпение, независимо от темата. Някой друг също свиква събрание, но вие търсите извинение да си тръгнете по-рано. Въпросът не е в това дали хората притежават техническо познание, или не, а дали са в принос, или в дълг на емоционалната икономика. Както пише Ан Ламот има хора, „чиято компания обичате, чийто ход на мисли ви е приятно да следвате, чийто коментар напълно привлича вниманието ви, които ли карат да се смеете на глас.
Когато имате такъв приятел, той може да ви каже: „Ей, трябва да отида до сметището в Петалума - искаш ли да дойдеш с мен?“, и вие съвсем искрено не можете да си спомните нищо друго на света, което бихте желали да правите. По същия начин скучният или дразнещ човек може да ви предложи да ви заведе на скъп ресторант, а след това да ви предложи билети за страхотно представление и с цялата си искреност бихте предпочели да си останете у дома и да гледате по телевизията предаване за градинарството.
Из: „Всички са нормални, докато не ги опознаеш“, Джон Ортбърг, изд. „Нов живот“, 2006 г.
Картини: chinaoilpaintinggallery
