Трябва да се научите да давате, и то без да очаквате нещо в замяна - като Слънцето ♥ Омраам Микаел Айванов

(Михаил Димитров Иванов)

♥ Личност и индивидуалност. Взимане и даване ( Слънцето, Луната и Земята)

Индивидуалността може да бъде сравнена със Слънцето, а личността - с Луната. Луната преминава през различни фази - непрекъснато се променя. Самата тя нито притежава собствена светлина, нито е център на планетарна система като Слънцето. Докато индивидуалността, също като Слънцето, остава винаги излъчваща, винаги сияеща, винаги могъща.

Вчера ви казах: „За вас същественото е да знаете за кого работите“. Ако работите единствено за личността, тоест за това, което се променя и от което един ден няма да остане и следа, всичките ви богатства и придобивки ще се изгубят, ще се разпилеят, защото сте работили напразно, усилията ви са отишли на вятъра. Но сега, за да придобием ясна представа за нещата, трябва да анализираме в кои случаи човек работи за личността си и в кои - за своята индивидуалност.

Най-забележителната характерна черта на личността е, че тя винаги иска да взема, винаги да притежава, да се вкопчва, да задържа всичко за себе си. И както вече съм ви казвал, личността е една обърната с главата надолу троица (тоест в човека тя съответства на троицата на ума, сърцето и волята, но в техните нисши проявления). Ако се сблъска с други сили, които препятстват осъществяването на нейните егоистични стремежи, тя мобилизира всичките си интелектуални, емоционални и волеви ресурси, за да постигне своите цели и намерения. И така, това са проявленията на личността, която мисли само как да взема, да задържа за себе си онова, което е успяла да придобие.

Индивидуалността, напротив, иска да разпръсква Светлина, да дава, да блика... Тя иска да просвещава, да помага, да подкрепя... Тя се стреми единствено да излъчва нещо от себе си, да проявява щедрост и великодушие, саможертва. Ето защо индивидуалността не задържа само за себе си това, което притежава, не се сърди, ако някой дойде да й вземе богатствата. Напротив, тя е щастлива да види, че благодарение на нея другите са нахранени, напоени, просветлени. И тъй, индивидуалността също е троица, състояща се от разумност, сърце и воля, но нейната разумност сияе, нейното сърце топли, а нейната воля оживотворява и носи Свобода на всички същества.

Всички намират за съвсем естествено да работят само за себе си, без никога да помислят за другите, че даже и търсят начини как да ги отстранят и изместят, да властват над тях, да ги смачкат. Това отношение, това поведение са до такава степен разпространени, че ако говорите на хората, че занапред трябва да променят поведението си, те ще бъдат изумени и ще започнат да се питат да не би да сте „паднали от небето“. Всички намират за съвсем нормално да мошеничат, да хитруват, „да премятат“ другите, да ги подмамват. Ами да, може ли човек да намери нещо по-добро от това? Последиците от такова поведение обаче съвсем не са прекрасни, защото личността се стреми само да подтиква и тласка човека към нарушаване на многобройни правила. Така той става неприятен, арогантен и жесток, и всичко, което прави, е в разрез с Божествения морал. Но естествено, ако човек се самозабрави и прекрачи всякакви граници, има последици, ответни удари: той получава уроци и шамари, докато разбере, че не трябва да продължава да бъде изключително слуга на своята личност. Да, последиците не са много забавни: рано или късно, този човек ще бъде съсипан, ще бъде дори мразен от собственото си семейство и обкръжение.

И напротив - тези, на които е било разкрито съществуването на Висшата природа, се стараят да влязат в хелиоцентричния поток. Основното качество на Висшата природа е да дава, да излъчва. Впрочем всички добродетели в действителност не са нищо друго освен лъчение - една еманация, една проекция от центъра към периферията, една потребност на човека да изтръгне, да пожертва нещо от себе си. Всеки, който дава ход на тази своя потребност, трябва да победи определени наклонности на своята личност, като малодушието, слабоволието, страха от страданието и смъртта... Страхът и липсата на смелост се побеждават чрез желанието на Висшата природа да дава, да излъчва, да блика.

За да разбере какво представлява личността, човек трябва да изучава или Луната, или Земята. Защото Земята също взема, поглъща, а не дава нищо на Космоса - за разлика от Слънцето. Възможно е тя да бъде видяна как свети слабо в пространството. Ако жителите на Юпитер или Сатурн имат телескопи, те ще видят как бедната малка Земя свети слабо също като Луната и другите планети. Но тази светлина не е нейна. Земята е неспособна да произвежда светлина, защото е все още твърде егоистична. Егоистите не могат да излъчват светлина... Светлината е нещо, което трябва да отделим, да изтръгнем от себе си: следователно светлината е проява на Любов, на самоотречение.

Слънцето илюстрира стремежа да даваме, а Земята - стремежа да вземаме. Това не означава обаче, че Земята съвсем нищо не дава. От това, което получава, тя произвежда цветя и плодове, но за себе си. Мислите ли, че другите звезди могат да се ползват от тези цветя и плодове? Не, те са само за нея - или за нейните деца, което е едно и също. И така, Земята създава нещо от онова, което е взела, но го запазва за себе си. И личността също създава нещо от онова, което е взела, но го запазва изцяло за себе си. Докато онова, което Слънцето създава, го изпраща много надалече в безкрайното пространство, за да могат много други същества да се ползват от него. И така, ето ги двата закона: Законът на поглъщането и Законът на излъчването, или сиянието. И така, Слънцето е най-съвършеният пример за прилагането на Закона на сиянието, на бликането.

Когато Слънцето изгрява, вие виждате най-върховното проявление на индивидуалността, на Духа, на Божественото: това бликане, тази щедрост, това себераздаване... Вие само гледате ли, гледате и понеже никой никога не ви е обяснил какво става, нито как да го тълкувате, цял живот ще гледате изгрева на Слънцето, но ще продължавате да следвате Закона на Земята, на личността: ще продължавате само да вземате. Когато обаче разберете какво означава изгревът на Слънцето, ще почувствате могъществото, величието, необятността на този акт на даването. Тогава ще заработите, за да промените всичко в себе си, и всеки ден ще се радвате, че все повече и повече успявате в това, докато най-накрая заприличате на Слънцето.

Да, трябва да се научите да давате, и то без да очаквате нещо в замяна - както Слънцето, което дава и не очаква нищо. Много хора, правейки някакви малки жертви, винаги очакват да получат нещо в замяна: та било то само похвала, благодарност или поздравление - което всички намират за нормално. Да, обаче това са правилата на Земята, но не и на Слънцето.

От: „Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота“, Омраам Микаел Айванов , изд. АВИР
Снимка: Омраам Микаел Айванов