Ако не бъде изразена, благодарността всъщност не съществува ♥ Хал ЪРБЪН

(The Repentant Peter, c.1600, by El Greco)

♥ Мисли и винаги благодари

В много църкви в Англия от времето на Кромусл в каменните стени има гравирани две думи: Мисли и Благодари. Бих искал тези две думи да са навсякъде край нас - в домовете ни. в колите ни, в училищата, на работното ни място - за да ни го напомнят непрекъснато. Може би те ще ни помогнат да се замислим, да оценим и да сме благодарни за това, което имаме. Именно на това бе посветена първата част от тази глава: Мисли за това, което имаш, и развий в себе си благодарността като начин на мислене.

Сега ще поговорим за втората дума: Благодари. Настоятелно ви приканвам да мислите често за онова, което имате в живота си, и също така горещо ви приканвам да използвате вълшебната думичка „благодаря“ при всеки удобен случай. Не само аз съм на мнение, че изказването на благодарност към другите е едно отмиращо изкуство. Независимо дали се дължи на всеобщия упадък на добрите маниери или на ширещото се сред все повече хора убеждение, че другите са им длъжни за нещо, но напоследък все по-рядко чуваме тази вълшебна думичка „благодаря“. Жалко, защото изказването на благодарност, а чрез нея и показването, че цениш другия човек, е възможно най-висшият израз на уважение и внимателно отношение - а оттук и най-сигурният път за изграждане на здрави и изпълнени със смисъл и удовлетворение междуличностни връзки. Уилям Джеймс казва: „Най-съкровеният принцип, заложен дълбоко в човешката природа, е горещото желание да бъдеш оценен.“ А да утолиш тази същностна потребност на другите хора е не само лесно, но и безкрайно възнаграждаващо.

Сред най-ценните неща, с които ни дарява съдбата, може би най-голяма стойност имат онези скъпи на сърцето ни хора, обогатяващи живота пи всеки ден от пребиваването ни на този свят. Всеки от нас познава хора, които са способни да повдигнат духа ни, да ни учат на добри и полезни неща, да извлекат най-доброто от нас самите или просто да ни карат да се чувстваме по-ведри и щастливи. Именно заради тези хора ние се стараем повече, работим по-добре, живеем по-пълноценно. Очевидно е, че ги ценим искрено и дълбоко. Но дали им го казваме? Дали им благодарим, че ги има в живота ни?

Ако трябва да направите списък на хората, които цените най- много, нима ще ви е трудно да го направите? И дали ще ви затрудни да напишете срещу всяко име защо именно цените съответния човек? Едва ли. Но сто и един по-труден въпрос. Можете ли да запишете срещу всяко име от вашия списък кога за последен път сте казали на съответния човек колко много го цените и защо? Опитайте. Вероятно първоначално ще се чувствате неудобно и няма да знаете как да изразите чувствата си. Всички ние разполагаме с доста обширен запас от думи, за да хленчим и даваме воля на гнева си, но езикът ни сякаш се връзва, когато трябва да изразим обич и благодарност. Това е така, защото хленченето и гнева сме ги практикували много повече пъти. Но ако успеем да преодолеем неудобството си, ще накараме двама души да се почувстват изключително добре: човека, на когото благодарим, и нас самите. Двойно печеливша ситуация.

Едно е да ценим хората. И съвсем друго - да им благодарим. Забелязали ли сте, че обикновено казваме добри неща за някого само в негово отсъствие? Но защо ги казваме на други хора? Защо не ги кажем направо на човека, когото ценим? Защо да пилеем напразно чувствата си на благодарност? Когато някой почине, изведнъж се оказва, че всеки има да каже по нещо добро за него. Често съм се питал колко ли от тези мили думи е чул човекът приживе? Защо не отделяме време да изразим нашата оценка и признателност, преди да е станало късно? Трябва ли някой да умре, за да си дадем сметка колко специален е бил този човек за нас? Необходимо е много, много по-често да казваме „благодаря, че те има в живота ми“ на хората, които ценим и обичаме.

Но също толкова необходимо е да развием в себе си и навика да благодарим на хората извън кръга на нашите близки и приятели. Мъчно ми става, като гледам какво отношение имат някои хора към служителите по бензиностанциите, магазините и хотелите. Те си изкарват с честен труд прехраната и се грижат за нас и нашето удобство, а някои от клиентите им често се държат към тях така, сякаш тези хора нямат чувства и човешко достойнство. А колко простичко е да кажеш „благодаря“. За секунда, изразявайки благодарността си, можем да накараме някого да се чувства цял ден щастлив. Защото всички хора изпитват съкровена потребност да бъдат признати и оценени.

Но също така вярвам, че всички ние изпитваме потребност ида изразяваме нашата признателност към другите. Моята майка - може би най-признателният и благодарен човек на света - ме научи, че ако не бъде изразена, благодарността е нереална и всъщност не съществува. Това беше един от най-ранните и най- ценните уроци, които научих, докато растях. Тя не ми го преподаваше с думи, а с дела. Не мисля, че през живота си мама е подминала дори една само възможност да изрази своята признателност към някого. Тя го казва лично на хората, обажда им се по телефона или им пише специално, за да им благодари и да изрази своята признателност за едно или друго, което са направили. Тя пише дори на мен благодарствени писъмца! На мама й се носи славата на изключително мила и внимателна жена. Една от основните причини за това е, че тя е овладяла изкуството да казва „благодаря“. Така винаги кара другите хора да се чувстват признати и оценени.

Да си признателен и да казваш „благодаря“ са двата безценни по своята стойност навика на онези от нас, които са открили какво означава да имаш истински успех в живота. Да се научиш да цениш хората и да им изказваш своята признателност е една от най-значимите стъпки към личностното удовлетворение и щастие.

От: „20 златни правила. Великите уроци на живота“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор“, 2003 г. 
Картина: The Repentant Peter, c.1600, by El Greco;