Ако имам дъщеря, вместо мама, ще ме нарича точка В, защото така ще знае, че каквото и да се случи, поне винаги ще може да намери пътя си до мен. И ще нарисувам Слънчеви системи на дланите й, така че да изучи цялата Вселена, преди да каже: "О, това го познавам като дланта си!" Ще я науча, че животът ще я удря силно по лицето, ще я чака да се изправи, само за да я ритне в корема. Но и че само като си изгубиш дъха можеш да напомниш на белите си дробове колко много обичат вкуса на въздуха.
Има болка, която не може да бъде спряна с левкопласт и поезия. Така че първият път, когато осъзнае, че Супержената няма да дойде, ще се постарая да знае, че няма нужда да носи това наметало сама. Защото независимо колко широко разперваш пръстите си, ръцете ти винаги ще са прекалено малки, за да хванат всичката болка, която искаш да излекуваш. Повярвайте ми, пробвала съм. И миличка - ще й кажа - не си вири носа така. Знам го този номер, правила съм го милиони пъти. Ти душиш за пушек, за да проследиш миризмата до горящата къща, за да намериш там момчето, което е изгубило всичко в огъня и да опиташ да го спасиш. Или да намериш момчето, което е запалило огъня и да опиташ да го промениш. Но знам, че тя ще го направи така или иначе, затова винаги ще имам голямо количество шоколад и ботуши за дъжд под ръка, защото няма мъка, която шоколадът да не може да оправи. Добре, има някои мъки, които шоколадът не може да оправи. Но за това са ботушите за дъжд. Защото дъждът ще отмие всичко, ако му позволиш.
Искам тя да гледа света през долната част на лодка със стъклено дъно, да гледа през микроскоп галактиките, които съществуват на главичката на топлийка от човешкия ум, защото така ме научи моята майка. Че ще има такива дни. Ще има такива дни, когато отваряш ръцете си да вземаш, но получаваш само мазоли и синини, когато излизаш от телефонната кабинка и искаш да летиш, но точно хората, които искаш да спасиш, са стъпили на наметалото ти, когато ботушите ти се пълнят с дъжд и се озоваваш до колене в разочарования. И точно това са дните, в които имаш най-добра причина да кажеш Благодаря. Защото няма нищо по-красиво от начина, по който океанът отказва да спре да целува брега, независимо колко пъти се е отдръпвал преди това. И независимо колко мини избухват на минута, важното е мислите ти да се фокусират върху красотата на това странно място, наречено живот.
Искам тя да знае, че този свят е направен от захар. Той може лесно да рухне, но не трябва да се боиш да си изплезиш езика и да почувстваш вкуса му. Миличка - ще й кажа - помни, че майка ти вечно се безпокои, а баща ти е боец, а ти си момиченцето с малки ръце и големи очи, което никога не спира да иска още. Помни, че хубавите неща идват в комплект по три, както и лошите. И винаги се извинявай, когато си направила нещо неправилно. Но никога не се извинявай за начина, по който очите ти отказват да спрат да блестят. Гласът ти е слаб, но никога не спирай да пееш. И когато накрая ти поднесат мъка, когато наврат война и омраза под вратата ти и ти предложат брошура на ъгъла на улицата, рекламираща цинизъм и поражение, кажи им, че наистина трябва да се запознаят с майка ти.
Автор: Сара Кей
Изображения: liztomania.com, lunanuvola.wordpress.com
