„Докато се държите за вашата бъдеща картина, изпитвайки нужда, вие се вкопчвате в нея. Това означава, че се опитвате да контролирате, да настоявате да бъде вашето, да насилвате резултата, да си приписвате Божията роля.“
~ Ариел ЕСЕКС „Умът - лечител на тялото“ (Изд. Аратрон).
(The Happy Lovers (1844) by Gustave Courbet)
~ Парадоксът от отказването
Помислете какво се случва, когато имате някакъв проблем. Това, от което искате да се освободите, е навсякъде около вас. Вие сте напълно убедени, че то е реално. Всичките ви сетива получават всякакви доказателства, които потвърждават неговото съществуване до най-малките подробности. Вие забелязвате това, което виждате, чувате, чувствате, миришете и вкусвате. Може би дори четете писмени доказателства, които го потвърждават. Реалността на ситуацията е безспорна и несъмнена. Вашите сетивни възприятия доказват нейната истинност, а вътрешният ви диалог не спира да напомня за нея. Може и да не ви харесва, но така се създава част от зоната ви на дискомфорт, с която вие се отъждествявате. Може би вие искате нещо друго, но в сравнение с тази солидна реалност желанието ви изглежда като чиста фантазия. Колкото повече искате да се освободите от този проблем толкова по-реален става той.
Забелязвате ли как стратегията на проблемното поведение е противоположен огледален образ на желанието да постигнете мечтаното бъдеще? Необходимостта да се преследва бъдещата мечта усилва усещането за липса: нереалното не може да бъде постигнато. Нуждата да се освободите от проблема усилва увереността в неговото съществуване: това, което е реално, не се променя. Ами ако този процес може да се обърне?
Преди да разгледаме как това може да стане, първо трябва да проверите дали има нещо, което можете да спечелите или загубите, ако се откажете от това, което точно сега приемате за истина. Никой не се вкопчва в нещо без основателна причина.
~ Пускане или задържане
Помислете за най-важните елементи на бъдещата си картина. Нека мислите за нея са в ума ви, докато медитирате върху следните въпроси, за да откриете отговорите на всички въпроси, свързани с нея. Задайте си въпроса: защо това все още не ви се е случило? Запишете отговорите, за да можете да работите с тях по-късно.
• Какво задържам?
• Какво трябва да пусна?
• Какво ще печеля, като задържам?
• Какво ще спечеля, ако пусна?
• Какво губя, като задържам?
• Какво губя, ако пусна?
• Кое е решаващото за мен, когато задържам?
• Какво се страхувам, че ще се случи, ако пусна?
• Как да разбера дали продължавам да задържам?
• Как да разбера дали го пуснах?
Отговорите би трябвало да ви покажат какви потребности несъзнателно се опитвате да задоволите. Винаги има причина да не постигате дадена цел. Докато не установите каква е, нямате голям избор или възможност за промяна.
Ето някои примери за отговори, дадени от жена, която задържаше „желанието за прекрасна лична връзка.“ Първият въпрос разкри, че тя държи на своята независимост, защото не беше сигурна, че ще я оценят като важна и значима личност. Трябваше да се освободи от страха си, че ще бъде контролирана и невидима, както и от липсата на доверие, особено във връзка с общите семейни финанси. Предпочиташе да държи на свободата си и не обичаше да прави компромиси. От друга страна, ако можеше да се освободи от натрапливото си желание, тя щеше да се чувства по-малко притискана, не толкова разочарована и по-спокойна.
Вкопчена в желанието си за връзка, тя изпитваше непреодолима нужда от нея. И тъй като енергията на нуждата отблъскваше потенциални партньори, тя имаше все по-малък изглед за успех. Това означаваше, че тя можеше да се провали в любовта, интимността, привързаността, желанието да има деца и да създаде „дом“, както и във възможностите за лично израстване и принос. Ако беше избрала да се освободи от прекомерното си желание за създаване на лична връзка, единствените неща, които щеше да загуби, бяха енергията на нуждата и извинението, че не се справя в живота. Вкопчването в свободата бе решаващо за нея, за да се предпази да не бъде използвана, да не й изневеряват и да не я тормозят. Най-големият й страх беше да отвори сърцето си, за да не я отхвърлят или наранят отново. Отговорите на въпросите разкриха много проблеми в нейния мисловен облак, който се нуждаеше от анализиране. Тя осъзна, че ако продължи да задържа желанието си просто ще повтаря стратегиите, които никога не са й вършили работа. Но ако се откаже от него, това ще я освободи и тя ще започне да се отнася по-искрено към хората. След това ще може с удоволствие да бъде с някого и да си прекарва добре, независимо къде и кога. Това я мотивира да се научи по-добре да „пуска“.
Трябва да си дадеш отговор на въпроса: „Към какво се стремиш?“ Ти му даваш отговор всяка минута и секунда, всеки миг на избор е и съждение, което в никакъв случай не остава без последици. Неговите последици ще се проявяват непосредствено дотогава, докато не се промени самият избор.
~ Привързване
Привързването означава, че се ръководите от страха, а не от любовта. Признаците на привързването могат да се проявят като обърканост, инерция, чувство за неудовлетвореност, перфекционизъм, нетърпение, тревожност, отлагане или отбягване. Потиснатият страх обикновено води до прояви на компенсаторни модели: преяждане, претоварващи физически упражнения, употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене и други. По-фина форма на привързване е търсенето на решение на най-неподходящите места. Може би си мислите, че вършите всичко съвсем правилно, но всъщност го правите по погрешни причини. Проследете страха си до неговия източник и установете кои точно са пусковите механизми.
Страхът зависи от това, какви вероятни негативни резултати си представяме. Въпреки че няма смисъл да го прави, понякога на мозъка му е трудно да се раздели със старите навици. Привързването и вкопчването са признаци, че старите модели от миналото все още действат. Приемете го за още една покана да упражнявате новите процеси. Вместо да си спомняте, да преживявате отново и да пресъздавате миналото, изключете пусковите механизми.
Как е възможно да се откажем от това, което наистина искаме? На пръв поглед тази идея изглежда неработеща. Човек не може да се преструва, че вече не иска нещо, което всъщност иска. Също толкова безсмислено е да се преструваме, че вече сме се отказали, докато истината е, че все още държим на него. Не можете да измамите ума си. Ако лъжете себе си или другите просто тъпчете на едно място. Докато се държите за вашата бъдеща картина, изпитвайки нужда, вие се вкопчвате в нея. Това означава, че се опитвате да контролирате, да настоявате да бъде вашето, да насилвате резултата, да си приписвате Божията роля. Може би Вселената не работи според вашите планове. Прилепването към нещо, някого или някаква идея показва дълбок вътрешен страх.
Обратното на вкопчването е да обичаш мястото, на което се намираш в момента. Обичайте това, което правите и преживявате, добро или лошо. Обичайте се такива, каквито сте. Представете си, че може да се видите през очите на Вселената. Вместо пълен с недостатъци, дефекти или увреждания вие изглеждате съвършени точно такива, каквито сте. Обичайте точно този момент, наслаждавайте се на чудото на всяко преживяване. Обичайте това, което правите заради самото правене. Обичайте пътуването, а не крайната цел. Помислете, че точно тук, точно сега, вие сте на правилното място, вършите правилните неща, дори когато правите грешки. Повярвайте, че всичко е част от един велик план. Имайте вяра, че независимо какво се случва, всичко се развива съвършено.
От: „Умът - лечител на тялото“, Ариел Есекс, изд. „Аратрон“, 2015 г.
Картина: The Happy Lovers (1844) by Gustave Courbet; en.wikipedia.org
