Великият пост е времето, когато човекът е на път, на път към Великден † Протод. Андрей КУРАЕВ

Russian Easter (1924) by Nicholas Roerich

† Великият пост – друг опит на душата

Великият пост е времето, когато човекът е на път, на път към Великден. И затова като сме на път, колкото и да е странно, богослужението през Великия пост е малко – не се служи Литургия, … освен в събота и неделя, които в Православната църква се смятат за празнични дни, във всеки случай не са постни дни. Това е много важно да се разбере: съботата и неделята не влизат в броя дни на Великия пост. Събота и неделя не са пост и затова се служи Литургия, а в останалите дни не. И само в сряда и петък за онези, които искат да се причастят, се допуска Причастие – те могат да дойдат в храма и да се причастят, но Даровете не се освещават заради тях в тези дни, а те се причастяват с Дарове, които са осветени по-рано, предната неделя.

И между другото онези хора, които още не знаят църковния устав, мога да ги посъветвам сериозно: за да разберат какво е Великият пост, да ходят в храма в събота и неделя. Влезте поне за половин час в някой храм във вашия град, където има ежедневна служба, да речем някой манастирски храм. В делнични дни идете поне няколко пъти и ако не сте свикнали, не стойте цялата служба, поне двадесет минути останете, половин час, да подишате тази удивителна атмосфера на Великия пост.

И сега нека минем най-накрая към онзи въпрос, който възниква обикновено при всички, когато става дума за Великия пост. Какво да се прави с диетата, с храненето? Защо са нужни изобщо тези ограничения в храната? Нима за Господа е важно какво имам в чинията? Нали е казано в Евангелието: „Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява  човека“, т. е. лошите думи, думите на осъждане и гняв. Значи преди всичко християнският пост не е свързан по никакъв начин с представата, че има храна, която осквернява човека или не го осквернява. Това старозаветно разделяне на храната на „чиста“ и „нечиста“ в Новия Завет вече е напълно неприемливо. Всичко, създадено от Господа, е чисто. Ако може да се яде, яж го. Човек не се осквернява от храната. В същото време обаче защо говорим за това, че въздържанието от храна е необходимо? Ами защото човек е цялостен. Ние не сме просто дух. Човек е плът и дух и от това как живее тялото зависи в голяма степен и животът на душата. Ето вижте: човек си сменя дрехите. Колко много зависи от това! Една жена облича вечерна рокля – и вече е напълно различна. Преди малко е била облечена с ватенка и тогава е една, ала изведнъж се е пременила с вечерна рокля и става напълно различна. При това различна не външно, тя се чувства другояче, усеща себе си другояче, по друг начин чувства, гледа! Значи, ако дори от дрехите зависи животът на душата, то още повече той зависи от състоянието на тялото. Преп. Серафим Саровски веднъж като го питали как трябва да се пости, рекъл: „Тялото трябва да разбере, че то също е виновно“. Разбирате ли, там е работата, че човек съгрешава не чрез тялото. Човек греши чрез своята свободна воля. Не тялото е виновно за нашите грехове, а нашата душа. Но въпреки това много от греховете идват оттам, че грехът, разбудил се в душата, като че с резонатор, мегафон, бива усилен от плътта. И тогава трябва да се отслаби този мегафон, за да резонира по-слабо, и постът служи тъкмо за това.

И така, според преп. Серафим, постът не е най-важното в живота на християнина и молитвата не е най-важното, и дори милостинята, а най-важното е придобиването на благодатта на Светия Дух. А постът, молитвата и милостинята са средства за това.

И така, постът не е най-важното. Постът е пътят към Великден. Постът е средството. Но за да се използва правилно това средство трябва да се знае конкретно за какво.

Ако ви подаря чук и ви кажа, че с негова помощ ще можете да сглобите машина – ами да, може да стане. Обаче трябва все пак да ви посоча кои части от машината могат се обработват с чук. Иначе ще започнете да удряте където ви падне, ще изпотрошите всички резервни части и край.

Не е достатъчно да се каже, че постът е нужен за духовния живот и т. н. Конкретно за какво именно? Постът (в смисъла на въздържане от месна храна) има три смисъла. Първият, познат най-много на всички и с който започнах, това е знакът на общоцърковната солидарност, действието на послушанието. Църквата благославя поста в това време – заради послушание към Църквата, от чувство за единство, съборност с останалите християни православни ще постя, макар това да е тежко и да не ми носи никаква радост и т. н. Това е първият смисъл – той се отнася, доколкото разбирам, до по-голямата част от църковните хора.

Вторият смисъл – постът е нужен, за да стане душата по-независима от плътта, за да може малко да погаси излишъка на сексуална енергия преди всичко. Но и тук от самото начало трябва да се отбележи, че в този случай (във втория смисъл) постът не е приложим към всички. Той е приложим само към хората, както се казва, в полово зряла възраст, т. е., може би, от тийнейджърска възраст до периода, когато наближава времето, в което плътта вече не възбужда човека. Казвам го, защото ако в християнска среда става дума за постене при децата, то има смисъл да им се говори, че трябва да се пости просто от послушание. Работата е обаче е следната: може по-просто да се обясни на човек, че постът е време за един личен подвиг и време за послушание. За това не е нужно да се отнема млякото на петгодишно момче. Престанете да му давате сладкиши до Пасха, престанете да му печете някакви вкусотии… Ако е свикнал, например, да му правите някакъв сладкиш и му обясните защо не го приготвяте, а му давате мляко – това е за него достатъчно в поста. А когато стане на тринадесет, тогава си струва да се помисли дали трябва толкова настоятелно да го храните с месо или не.

Това обаче е въпрос на някаква решителност. Въпрос човекът действително, сериозно ли възнамерява да ограничи буйството на плътта си или не? „Половинка на срединката“ – някак си няма смисъл. И много често това предизвиква разочарование сред хората: „Ето на, опитах да постя, ала нямаше облекчение в изкушенията“. И това също е сериозен въпрос, но това е пастирски въпрос какво да се прави в такъв случай.

И, накрая, третият смисъл на поста като въздържание от тежка храна е облекчението на молитвения труд. Както веднъж каза един старец: „Трябва да ядеш толкова, че като станеш от масата, да ти се иска да се молиш“. Ако станеш от масата с тежко чувство, така че дори не щеш и да си мислиш за Бога, значи си преял“.

Има благодарствена молитва след трапеза при православните, в която благодарим на Бога, че ни е наситил със земните Свои блага. След това молим: „Не ни лишавай и от Небесното Твое царство“. Помня как веднъж мой познат свещеник, който умееше да се самоиронизира, след достатъчно плътно похапване стана от масата и каза: „Е, братя, наплюскахте ли се? Хайде сега да измолим и място в Царството небесно“. Съответно трябва да се храним така, че да не ни е толкова дискомфортно между молитвата, която измолваме от Бога, и състоянието, до което сме се докарали. Така, в този смисъл постът е средство за „изтъняване“ на плътта.

Извинете ме, но забравих да поясня какво е „плът“ в православен език. Плътта не е тялото. Плътта е тази част от нашата душа, която е свързана с тялото. Това са онези движения на нашето съзнание и подсъзнание, нашите чувства, които са свързани с нашата сексуалност, съвсем естествено (та нали сама по себе си сексуалността е безгреховна. Помните ли първа глава на Библията: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“, свързани с нашата телесност, с нашия инстинкт за хранене и т. н. Въпросът е в каква степен това определя нашия съзнателен духовен живот. Та онова, което се намира на предела между нашето тяло и нашата душа, нашият дух – ето това е плътта. На съвременен език обаче би могло да се каже, че плътта е нещо, което изследва фройдистката психоанализа. Плътта – това е туморът, който се образува, когато сексуалността ни се разрасне извън определените й предели. Както веднъж каза един църковен руски писател (той е син на свещеник и затова е преминал в съветско време през лагерите), много дълбок писател, Сергей Худов, „Православната църква не е църква, която се състои от безполови люде. Църквата благославя брака, благославя влечението между мъжа и жената, освещава го. Но едно е кучето на двора, вързано с верига, и друго – същото това куче, което се е качило на масата ми и ми яде обяда“. Когато тази сексуална стихия се разраства извън границите и става диктатор – ето това е плътта. И тази плът трябва да бъде поставена на място. И за това може, разбира се, да помогне постът.

Затова разберете: проблемът не е в това, което е в чинията ми. Можеш да преядеш дори с постна храна. Проблемът е как всичко това влияе върху молитвената нагласа на човека. И оттук идва още един проблем.

Ако е речено, че постът „изтънява“ плътта, то през тази тъничка завеса може да се види такова нещо… Постът прави човека по-прозрачен. И тогава могат да излязат наяве страсти, които той в една или друга степен културно прикрива в себе си.

Веднъж попитали един старец: „Как може да си представим какво е ад?“. И той отговорил: „Ами иди си в килията. Изнеси от килията Евангелието и Псалтира. Затвори се вътре. Прегради всички врати и прозорци. И не се моли! Поживей така без молитви няколко дни и ще разбереш какво е ад“ – състояние, когато човек е сам, без Бога, и когато всички тези мисли и страсти, които живеят в него, започват да бушуват, и той остава с тях съвсем сам – без Бога, без братята и без духовник. И те започват да го терзаят и да го раздират отвътре. Та ако човек живее в мир, има някакво утешение: ближните, книгите и още нещо такова. А когато всичко това се отнема, човек остава сам със себе си и се оказва, че най-страшния враг, най-страшния звяр носи в себе си.

Превод Анна Георгиева

Източник със съкращения: dveri.bg
Картина: Russian Easter (1924) by Nicholas Roerich