„Чуждата болка ти помага да избягаш от своята, с която се боиш да се срещнеш лице в лице.“
Писателят Марк Леви е роден във Франция през 1961 г. Упражнява различни занаяти, работи към Червения кръст, известно време се занимава с компютърен дизайн и архитектура. През 1998 г. се появява дебютният му роман - „Ами ако това беше истина“, който светкавично се превръща в супербестселър, а правата за екранизацията купува самият Стивън Спилбърг.
Да, най-унизителното за учения е да признае, че всичко е възможно.
Огънят е най-верният съюзник на човека, но е опасен за детето, незнаещо как да се справи с него. Такива са и някои знания. По стандартите на историята, хората са още абсолютни деца. Обърнете внимание на нашия свят, и ще видите, колко сме невежи.
На дете на шест години, което ви пита за това, какво е разум, можете да дадете единствения отговор: това е любов. Тази идея още дълго ще бъде извън пределите на разбирането ни.
Най-скъпоценните моменти в живота зависят понякога от дреболии.
Паметта е странна художничка: тя подновява боите на живота и изтрива сивите оттенъци, съхранявайки най-ярките цветове и най-изразителните силуети.
Паметта е ленива и коварна, тя храни само най-доброто и най-лошото, само сътресенията, но малките ежедневни събития ги изтрива.
Случват се дни, когато не става нищо особено, но внезапно те връхлита вълна от меланхолия и такова чувство на самота, че след това дълго не можеш да го забравиш.
Да загубиш любим човек е страшно, но още по-страшно е никога да не го срещнеш.
Човек може да се смири с мисълта за собствената си смърт, но не и с отсъствието на тези, които обича...
Един от най-големите проблеми в живота ни е да разберем кой ни е приятел.
Приятелят чува даже неизреченото.
Понякога присъствието на друг човек, даже безмълвно, помага да се справиш с отчаянието.
Няма дружба без доказателство за доверие, и едно от тях е откровеността.
Ако на съседката й е счупен кракът, а на теб само ти е изкълчен глезенът, болката ти няма да стане по-малка.
Чуждата болка ти помага да избягаш от своята, с която се боиш да се срещнеш лице в лице.
Той мечтаеше за идеална любов, а тя... просто го обичаше.
Истинската любов е безкористна и безразсъдна - ние обичаме защото обичаме...
Любовта е зависимост, даже за най-непокорните...
Колко тежко е да чакаш от някого знак, за да се почувстваш щастлив.
Да обичаш не означава да се отказваш от своята свобода, а означава да й придаваш смисъл.
Когато имаш работа със силни чувства, безсилието убива.
Няма по-лоша самота от самотата заедно.
Помни, че трябва да бъдеш самият себе си, за да умееш да обичаш.
Самотата поражда нетърпеливост, нетърпеливостта убива детството.
Никакви години не изтриват страниците, написани заедно.
Едно човешко същество е несъвършено, но на света няма нищо по-съвършено от две обичащи се едно друго същества.
Искаш да направиш на баща си голяма услуга? Не пораствай твърде бързо.
Невниманието на порасналите деца към родителите граничи с чист егоизъм.
Родителите остаряват до определена възраст, когато образът им застива в нашата памет.
Животът има много по-богато въображение от нас.
Мама винаги ни е казвала, че човек е жив, докато в него има надежда.
Надеждата живее в любовта, и заедно с нея умира.
Някои мигове имат привкус на вечност.
Гонете излишните мисли. Така ще избегнете много разочарования!
Самите ние сме творци на своето блаженство.
Казват, че искреното чувство е безсмъртно.
Просто внимавайте със самотата, тя е най-опасната компания за човек.
Страхът от тъмното се сменя със страх от самота.
Морето никога не остарява.
Утрешният ден е тайна за всички, и тази тайна трябва да предизвиква смях и желание, а не страх и липса.
Важно е да осмислиш миналото си, за да предвидиш бъдещето.
На децата и родителите понякога са нужни години, за да се срещнат лице в лице.
Колко странни са тези дни, в които е необходимо да се радваме съгласно календара.
Добрите спомени не трябва да бъдат мимолетни.
Всички мечти имат цена.
Пожелавам ви да бъдете щастливи. В края на краищата, всички ние търсим щастие, макар и да сме съвършено неспособни да разберем в какво се състои.
Щастието не е даденост, за него трябва постоянно да се борим. И мисля, че когато то дойде е важно да умеем да го приемаме.
Всичко е възможно на този свят и докато има живот има и надежда.
Достатъчно е едно мъничко зрънце надежда, за да засееш цяло поле с щастие.
Снимка: goodreads
