„Често съм усещал чувство на възхищение от страна на кучетата си, но никога от която и да било от котките си. Котката има чувството, чe нещата в света й се полагат по право.“
~ Проф. Ларш СВЕНСЕН, „Как да разбираш домашния си любимец“ (Изд. „Книги за всички“)
(Woman with a Cat, 1875, Pierre Auguste Renoir)
♥ Котките
Котките внасят чувство на естетика в ежедневието ни. Кучето ми е слабо и мускулесто и може да бяга с впечатляващата скорост от 50 километра в час. Удоволствие е да го наблюдавам как тича, защото без усилие отмята метрите зад себе си. Трябва да се спомене, че не поддържа това темпо в продължение на много метри, защото е спринтьор, а не бегач на дълги разстояния. Да бяга бързо на кратки разстояния е истинска радост за него, докато бавното и продължително бягане намира за скучно. Както например когато тича заедно с мен. Поразително е обаче колко губи от физическата си красота, когато не тича - тогава просто престава да бъде грациозно. Котките ми, от друга страна, постоянно бяха елегантни. Трябва да се признае, че съществуват моменти на несигурност - особено ако една повърхност е по-гладка или нестабилна, отколкото котката е очаквала, но физическата им дисциплина като цяло е почти идеална и на пръв поглед - и с невероятна грация - скача от едно място на друго и се приземява лека като перце. Не по-малко изумителна е способността й винаги да се приземява на четирите си крака, дори и да падне с гърба си надолу към земята. Това изкуство котката научава още през втория си месец и го усъвършенства през целия си живот. Прави всичко това с такава лекота, че е изкушаващо да го опишем като чист инстинкт, но всъщност е нещо, което котката е научила и впоследствие е усъвършенствала.
Съществува стара шега относно разликата между кучетата и котките, в която кучето си мисли: „Собствениците ми гледат да ми е топло и сухо, хранят ме, обичат ме и си играят с мен - трябва да са богове!“ Котката, от друга страна, си мисли: „Собствениците ми гледат да ми е топло и сухо, хранят ме, обичат ме и си играят с мен - трябва да съм бог!“ Разбира се, нито кучетата, нито котките си мислят подобно нещо, но то показва как според нас двата вида ни виждат. Често съм усещал чувство на възхищение от страна на кучетата си, но никога от която и да било от котките си. Котката има чувството, чe нещата в света й се полагат по право. Грижи се сама за себе си и се наслаждава на живота така, както на нея й харесва. Не се тревожи за вчера или за утре.
Котките са известни със способността си да си създават удобства. Тези, които живеят сред природата, рядко прекарват повече от час на ден в „работа“ и дори тя – ловът - е превърната в забавна игра. Често действат спред принципа да се възползват от всяка открила им се възможност, вместо целенасочено да ловуват. С други думи, имат спокойно отношение и към работата. Повечето домашни котки могат - до известна степен - и сами да се оправят сред природата. Почти няма други домашни любимци, които да са способни на това.
Да разбереш една котка означава да разбереш предпочитанията й, които могат да са различни за всяка една. Някои лягат по гръб, за да ти демонстрират доверие, а други просто обичат да ги чешат по корема. Трябва да се има предвид, че някои котки просто обичат да спят в тази поза и ръката ти ще бъде издрана, ако ги приближиш прекалено. Котката има невероятната способност да ни кара да правим живота й по-комфортен. Твърди се, че когато един ден Мохамед бил повикан на молитва, той свалил робата си, вместо да събуди котката, която спяла върху ръкава му. В друга версия на историята се говори, че отрязал ръкава на робата, за да не буди котката. Наистина се стараем за домашните си любимци. В един свой известен цитат Мишел дьо Монтен казва: „Как да съм сигурен, че когато играя с котката си, аз убивам времето си с нея, а не тя своето с мен?“ Никога не можем да сме сигурни в това, когато става дума за едно толкова безизразно животно като котката, но най-правилно би могло да се каже, че Монтен и котката си играят един с друг. Просто има реципрочност. И точно както Монтен се опитва да обучи котката, тя се опитва да обучи него. Когато живеем с животни, ние си взаимодействаме.
Трябва да се признае обаче, че когато допуснеш една котка в живота си, това обикновено означава, че тя те обучава повече, отколкото ти нея. Котките предпочитат да не се съобразяват с останалите до голяма степен и е пословично трудно да бъдат обучени. Използваме израза „да подкараш котки“, който описва почти невъзможната задача да координираш или предвождаш много различни индивиди. Фразата е подходяща именно защото котките са невероятни индивидуалисти и не следват стадото. Те са избрали нас, а не обратното. Доближили са се до човешките селища, защото им е било изгодно, а ние сме им позволили. Кучетата обаче активно са били опитомявани.
Човешките взаимоотношения с домашните котки вероятно са започнали в Близкия изток преди повече от 10 000 години и оттогава котките почти не са се променили. Най-старият документиран пример за котка, погребана с човек, е на 9 500 години, но не знаем дали е била домашен любимец. Най-старото изображение на котката като домашен любимец е от египетското изобразително изкуство, отпреди близо 4 500 години. Котките и хората обаче имат дълга история и през нея хората са се променили повече от котките, ако не генетично, то поне в начина си на живот.
Именно защото котките не са стадни животни, експресивният им репертоар е толкова ограничен. Те, разбира се, мяукат, мъркат и се отъркват в краката ти и лягат с коремчетата нагоре, показвайки нуждите, привързаността или увереността си. Има и съскане, настръхнала козина, извиване на гърба и повдигната опашка, които сигнализират тъкмо обратното. Котките обаче не махат с опашка, за да покажат, че са щастливи, нито пък присвиват назад уши, освен ако не се готвят да атакуват. Както споменах, лицата им на практика не показват никаква емоция. Защо им трябва да развиват обширен репертоар от експресивност по време на развитието си в еволюцията, ако нямат стадо, на което да покажат тази изразителност?
Да се вглеждаш в очите на непозната котка от много близко разстояние не е препоръчително, тъй като е силно провокативен жест. Трябва да се познавате по-добре, преди да го направиш. Добра идея обаче е да я гледаш с полузатворени очи и бавно да мигаш. Това ще създаде приятна, отпусната атмосфера. Можеш да общуваш с котката, въпреки че тя рядко ще прави нещата, които си поискал от нея. Котките разпознават гласа на собственика си, но за разлика от кучетата, това буди единствено посредствен интерес. Движенията на ушите им показват, че отлично чуват гласовете ни, но просто изобщо не се интересуват. Котките не търсят защита от нас, както го правят кучетата. Съществуват големи разлики между породи и отделни индивиди, що се отнася до това колко са общителни, но общо погледнато, хората и котките имат много различни социални нужди. За голяма част от хората именно връзката с най-близките им, колкото и малко да са на брой, придава смисъл на живота им.
Повечето котки не са такива. Много е вероятно да означаваш по-малко за котката си, отколкото тя означава за теб. Като собственик на котка може да ти се иска нещата да стоят другояче - да си напълно незаменим в очите на котката си, - но не можеш да я обвиниш, че е такава, каквато е. Все едно да я обвиниш, че не може да лети или да чете философия. Има три пъти повече котки като домашни любимци на планетата, отколкото кучета. Това е странно, като се има предвид точно колко едностранчива е връзката между тях и хората. Ние се стараем да й бъде добре и тя се старае за абсолютно същото - да й бъде добре. Котките със сигурност не правят каквото им кажем и нямат практическо приложение, освен улавянето на дребни гризачи, но дори и в тази област слуховете за ефективността им са доста преувеличени. Кучетата могат да охраняват, да ловуват, да носят, дърпат и защитават и да изпълняват каквото им кажем - поне в някои от случаите. Затова не е изненадващо, че с тях сме отбор.
Котките, от друга страна... Изкушаващо е да кажем, че да гледаш котка е олицетворението на алтруистично поведение, но това не би било изцяло вярно, защото получаваме нещо в замяна. Позволява ни се да бъдем част от живота на котката, а това е изключително обогатяващо.
Котката ти обича ли те? Това зависи от котката, от теб и от вида на връзката ви. Повечето котки няма да те обичат, както го прави кучето, но ще те приемат като централна и приятна част от съществуването си. Ти позволяваш на котката да води живота, който предпочита. Храната винаги е с приоритет, но веднага щом сте установили график - който трябва да се спазва относително строго, за да бъдат избегнати оплаквания, - ще има място за взаимна привързаност. Но връзката между котката и собственика й не се основава единствено върху осигуряването на храна и подслон. Ако пътуваш някъде и за котката ти се грижи някоя мила бавачка, която я храни и я харесва точно колкото и ти, тя все пак ще изглежда по-малко доволна, отколкото когато ти си там. Ще се радва да те види, дори и да не го изразява толкова ясно като кучето.
Из: „Как да разбираш домашния си любимец“, Ларш Свенсен, Изд. „Книги за всички“, 2020 г.
Картина: Woman with a Cat, 1875, Pierre Auguste Renoir; chinaoilpaintinggallery
