Легенди за върколаци има във всички страни по света, в които вълците са представлявали реална опасност за хората. Макар че оформилия се през готиката образ върколакът е не друго, освен измислица на Инквизицията, пръв гръцкият историк Херодот споменава за хора с облика на вълци през V в.пр.Хр. В своята „История“ той цитира древното индо-европейско племе неври и разказва за него:
Гърците и скитите, които живеят в Скития, твърдят, че веднъж годишно всеки член на племето неври става вълк за няколко дни, а после възвръща първоначалния си облик. Лично аз не вярвам на това, но те го говорят и въпреки неправдоподобността на такава една идея, дори се кълнат, че казват истината.
Всъщност членовете на това племе навличат вълчи кожи на своите свещени годишни празненства, но идеята, по изложения от Херодот начин, е достатъчно привлекателна, за да намери място в митологията на гърци и римляни, като най-значимо е описанието на явлението човек-вълк в „Метаморфозите“ на Овидий. В „Сътворение“ той разказва за Ликаон, царя на Аркадия, поднесъл на Юпитер, /който не яде месо/, месно блюдо и понеже показал незачитане към бога, бил превърнат във вълк:
Сбира в устата беса си и прежния жад за убийства.
Спрямо стадата обръща, все още се радва на кърви.
Стават ръцете крака, облеклото му козина става.
Вече е вълк, но запазва следи от предишния образ.
Същата пак сивина, и в чертите му същата наглост,
Същият пламък в очите, в лицето му същата дивост.
Всъщност вълкът е много интелигенто и социално животно, подобно на хората включено в общностна среда. Това е причината редките случаи на индивиди, разграничили се от общоприетите норми на поведение, да бъдат наричани „вълци-единаци“.
Инквизицията, принципно зле настроена срещу еретиците, съумява да включи най-разнообразни групи и фракции в тази всеобхватна категория. Еретик е всеки, изправил се срещу господството на Рим, а самата дума „ерес“ се дефинира като „вярване или практика, противоречаща на ортодоксалната доктрина“. Широко поле се отваря, когато в уравнението е включено и вещерството. Тогава вече всеки би могъл да бъде обвинен в ерес. В това отношение акушерките са предпочитан обект на прицел, защото за Църквата раждането на дете осквернява и майката, и детето. Дева Мария е удобно изключение, понеже нейното зачатие е божествено и тя очевидно не е извършила смъртен грях. А на жените, умрели по време на раждане, Църквата отказва християнско погребение, защото са нечисти. Постановено е, че акушерките несъмнено са вещици, защото подпомагат едно греховно деяние, в допълнение, че прибавят и билкови отвари, за да облекчат родилните мъки и дори проявяват дързостта да противоречат на духовенството със съвети относно контрола върху раждаемостта.
Циганите са друга група, неволно оплетена в мрежата на вещерството. Всеки човек без постоянно местопребиваване дава повод за подозрение, защото води живот в странстване, а това се възприема като опит да се изплъзне от авторитета на Църквата. Циганите живеят извън градовете и селата и са обгърнати в тайнственост. Много от тях временно са наемани като дървари и заедно с амбулантните търговци, търговците на коне и дресьорите на животни са отхвърляни от Църквата. Едновременно с това се налагат един тип поучителни детски приказки като „Червената шапчица“ и „Хензел и Гретел“, които трябва да накарат децата да се страхуват да останат в гората. Там могат да се натъкнат на страшни вълци или вещици.
На обичая циганите да носят халки на ушите се е гледало като на мерзко прегрешение. То е недвусмислен белег на албигойската ерес, в която е обвинена и Жана Д’Арк, понеже притежавала магически пръстени. Циганите, според инквизицията, съхраняват магии в тези свои пръстени, а това, че дори домовете им са на колела, вече е отявлен белег на дявола. Онези, които умело ползват билкови лекарства, са набедени в черна магия и направа на вещерски отвари, а вентрилоквистите безспорно общуват със сатанински сили! През 17 век Анри Боге, всеизвестен гонител на вещици в Бургундия пише: „Добре сторихме, че подложихме на гонения нашите комедианти и менестрели, като имаме предвид, че повечето от тях са вещери и магьосници“. Записките му недвусмислено говорят, че когато става дума за върколаци не може да се прави разлика между мъже и жени. Не било нужно дори извършването на престъпление, за да се провокира неговото отмъщение. Едно злочесто момиче е изгорено живо на клада от Боге само заради обвинението, че се е преобразило във вълк, докато се криело зад някакъв храст! Обичайната заповед, давана в братството на ловците на вещици, е „Убивай всички. Бог ще познае своите“.
След 1525 г. в продължение на сто години, са проведени около 30 000 процеса срещу върколаци във Франция и до голяма степен те са или срещу цигани, или срещу бедняци от земеделските региони. Приемало се за естествено, че за хора с твърде груби нрави като тях, които скитат из гори и диви местности, е съвсем естествено да тръгнат по пътищата на злото. Основната асоциация, която Инквизицията прави между циганите и върколаците, е връзката им с луната и със среброто – този лунен метал. За него казват, че крие смъртна опасност за върколака, който докато е в образа на вълк, може да бъде убит единствено със сребърен нож или куршум. За да бъде спечелено доверието и избегнато проклятието на някой циганин или потенциален върколак, човек трябвало да даде сребро в знак на подчинение.
От особено значение за връзката на вълка с нощта е съответствието между нея и подсъзнанието и сенките. Нощно време зрението отслабва, дори познатите предмети са едва доловими и всичко е обгърнато в несигурност. В резултат на това тъмнината се асоциира със скритото, окултното. В християнската традиция всичко скрито е тайнствено, а тайнственото е зло, понеже е предизвикателство към абсолютната власт на Църквата. Тъмнината също става зло и се свързва с изрази като „тъмна страна“, що се отнася до някакъв негативен аспект или поличба.
В крайна сметка върколакът се превръща в символ на човек, който според църковното учение се е изгубил в нощта, овладян от тъмни сили. В очите на Инквизицията тези тъмни сили са злата магия на вещиците и циганите от гората – хората, неподвластни на законите на епископите, и поради това – избивани с хиляди.
Източник: Laurence Gardner: Realm of the ring lords
Изображения: deviantart.com