Басня за собствената ни природа, на която не можем да изневерим – от албанския поет, писател и възрожденец Наим ФРАШЪРИ (1846 ~ 1900)
§ Скорпион и костенурка
Като рукна силен дъжд,
Скорпионът изведнъж го закъса,
скок-подскок, пред бучащия поток,
че превърна се потока
в истинска река широка,
а оттатък зад реката
в къщи чакат го децата,
пък и булката му млада.
Но реката все не спада.
Колкото и да умува,
няма как да я преплува,
ако ли плувец не се
хване да го пренесе.
И не щеш ли, Костенурка
към реката затопурка,
връщайки се от разходка.
„Ей това ще ми е лодка“ –
рече си и я замоли:
„Пренеси ме, че какво ли
вече става у дома,
дето чака сам-сама
булката Скорпионица
с дребничките ми дечица.“
„Качвай се, ще ти помогна“ –
Костенурката се трогна,
а дъждът заплиска двойно,
че и тройно по-поройно.
Към брега отсреща кара
Костенурката товара,
но усеща тя, че оня
през дебелата й броня
сили се да я ужили.
„Ей, ти с ум ли си, не си ли?
Да си тъй неблагодарен,
даже да си тъй коварен,
че на своя избавител
искаш да си отровител,
за чудовище такова
тая случка не е нова.
Но поне не се ли сети,
че сега си ми в ръцете
и насред реката бурна
мога аз да те цамбурна?“
„Много моля те, недей! –
опашатият злодей
за пощада умолява. –
Мен кръвта ми е такава,
че с отрова за отплата
плащам и за добрината.“
Читав на брега го свлече
Костенурката и рече:
„Отмъщение не гоня –
мен ме пази мойта броня,
а пък тебе твойта злоба
скоро ще те вкара в гроба.“
* Илюстрация от 1847 г. на „Скорпионът и костенурката“, древна басня в Панчатантра
Изображение: Financial Tribune