За одухотворения и чувствителен свят на растенията, споделено в труда „Дух, Душа и Тяло“ на забележителния лекар, защитник на вярата и служител на Бога архиеп. Лука Войно-Ясенецки.
(Gustav Klimt, 1907, Farm Garden with Sunflowers)
♥ Духът на растенията
Донесоха ми букет цветя. О, колко деликатна, чаровна красота има в тези дивни малки Божии творения! И същевременно колко те са прекрасни със своите малки форми, пълни с кротост и простота. Най-ефирната дантела от нежнобели листенца, небесносини и розови, лилави и сини мъничета ни гледат с чистите си очички – листенца и венчета, изливат върху нас чудния си аромат.
Нима не е ясно, че това е безмълвната проповед на душевната чистота?
Трябва да си с много грубо сърце, за да не чуваш този Божий глас, така ясно звучащ в красотата на материалните природни форми. Естествено, жените особено обичат цветята и това прави чест на техните сърца.
От всички дарове на Светия Дух най-общият, най-разпространеният в природата е духът на живота и той, разбира се, е присъщ не само на животните, но и на растенията. Индусите и древните народи на Азия не гледат по същия начин на растенията, както европейците. Те убедено признават одухотвореността на растенията.
Растенията с цялото си същество жадно възприемат светлината, въздуха, влагата, от които зависи целият им живот. Те видимо се радват на светлината, вятъра, росата, дъжда. Защо пък да не допуснем, че те силно възприемат и чувстват тези източници на техния живот и радост – може би по съвсем друг начин от хората или животните, които далеч не толкова безусловно се нуждаят от светлина, както растенията. Растението, може би, много по-дълбоко от животните чувства всички най-тънки свойства на почвата в която с такова богатство се разклоняват корените му и от която, като от светлината зависи живота му. Ние знаем как различните растения внимателно подбират от почвата хранителните вещества, необходими именно на тях, а не на други растения. Нима не е безспорно, че за това растенията трябва да притежават напълно обособена чувствителност, каквато нямат нито животните, нито хората. (Фехнер).
Нервите не бива да се смятат за необходим субстрат на духовния живот. Струните са нервите на цигулката и на пианото. Но и без струни духовите инструменти издават дивни мелодии. Растенията нямат вегетативна нервна система, без която при човека и висшите животни е невъзможно да се осъществят процесите на хранене, дишане, обмяна на веществата, и въпреки това тези процеси се извършват в растенията.
Ако обърнем лозов лист с долната страна нагоре, към светлината, той упорито се извива и огъва, за да извърне към светлината горната си страна.
Знае се, че растенията заспиват – листенцата им се навеждат или се свиват, цветчетата накланят главички и се затварят.
Удивително целесъобразни са движенията на тичинките на някои растения за опрашване с прашец.
Вечер на разцъфналата поляна всички цветя се обръщат към слънцето, сякаш му отправят вечерната си молитва, а след като то залезе, тихо заспиват, за да може на сутринта, обърнати на изток, пак да го посрещнат с радостна утринна молитва.
Благоуханието на цветята – това е тамян към Бога. Самите цветя са кадилници. Лилиите напълно се разтварят под синьото небе, наслаждавайки се на светлината и въздуха, и свиват листенцата си и се скриват във водата, щом се свечери.
От най-простите форми водят началото си два грандиозни свята – на растенията и на животните. Постепенното развитие на растителния свят достига до такива великолепни, грандиозни форми като чудно благоухаещите разкошни цветя, стройните палми и кипариси, величествените ливански кедри, могъщите дъбове и гигантски секвои, живеещи по три хиляди години. Няма никакво съмнение, че целият растителен и животински свят притежава поне нисшият от даровете на Светия Дух – духа на живота.
От: „Дух, душа и тяло“, Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки), изд. Любомъдрие
Картина: Gustav Klimt, 1907, Farm Garden with Sunflowers, chinaoilpaintinggallery
