За много хора по света сандвичът присъства в дневното меню поне веднъж на ден. Първото официално споменаване на сандвича със собственото му име е от 1762 г. Английският историк Едуард Гибън описва как лондонски консерватори се събирали в известния клуб "The cocoa three" и яли сандвичи, пиели пунш и говорели за бизнес и политика. Заслугата за появата на самото му наименование принадлежи на четвъртия граф на областта „Сандвич“ в Кент, Джон Монтагю. Най-разпространената теория гласи, че графът бил заклет комарджия, който бил толкова запален да играе карти по цяла нощ, че когато огладнеел поръчвал да му сервират на масата за карти парче телешко месо, поставено между две филийки хляб. Други теории твърдят, че Графът е бил изключително зает с държавни дела още от ранна утрин и заради тях измислил филиите, с които се хранел докато със свободната си ръка прелиствал страници, подписвал документи или пишел писма.
Идеята хлябът да се намазва с масло принадлежи на Николай Коперник, който за известно време бил назначен като управител на замъка “Аленштейн”. Замъкът попаднал под дълга обсада, по време на която сред жителите му избухнала епидемия. За да се справи с проблема, Коперник намазал хляба с масло и забранил да се яде комат, по чиято повърхност се забелязват полепнали нечистотии. След няколко дни епидемията била овладяна.
Нюйоркският графичен дизайнер Jon Chonko успява да запише нова глава в историята на сътворяването на сандвича чрез невероятните си фотографии на напречно сечение на сандвичите, които си приготвя и консумира в продължение на няколко години.
Снимки: twistedsifter.com