"Винаги, когато имате възможност, хванете своето дете за ръка! Ще мине не много време и то ще престане да ви протяга своята мъничка длан".

Това е съветът на едни детски психолог и той с няколко думи разкрива възможността и ограниченото време, което е дадено на родителите – за да бъдат благодарни на децата си - за радостта, грешките, преживяването, опита. Всичко, което правим в живота на децата си, се връща стократно. Ако то расте в доверие, ще се научи да споделя това доверие и като възрастен, ако детето усеща обичта и подкрепата на своите родители – то ще се превърне във внимателен и грижовен човек.
Но има постъпки, които възрастните често правят, без да помислят, какво причиняват на малката детска душа.

1. ИГНОРИРАМЕ

Това навярно е най-страшната от всички грешки. Японски учен демонстрира пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви семенца в отделни саксии. Всяка сутрин, минавал покрай първата саксийка, поздравявал растението и му говорил ласкави слова. На второто растение той крещял и го обиждал с груби думи. А третото растение, ученият дори не поглеждал, игнорирал го напълно. Какво се случило след месец – от първото семе, пораснало красиво и свежо цвете, което удобно се разположило по цялата дължина на перваза. Второто растение било абсолютно сухо. А трето семенце просто изгнило – то никога не поникнало. Децата в голяма степен приличат на тези кълнове – а родителите след години жънат онова, което сами са засели – с грижа или с равнодушие.

2. НЕ РАЗБИРАМЕ

Една история. "Влюбих се на 13 години. Той беше отличник – самодоволен и ехиден. Но в моите очи изглеждаше идеален. Моят "идеал" не ми обръщаше никакво внимание, а аз постоянно плачех. Мама се опитваше да ме утеши, като ми говореше обичайното: "Ама ти какво?! Това не е сериозно, след година всичко ще мине!" А на мен хич не ми се искаше, състоянието ми на влюбеност просто да си отиде. Малко след това видях същата "картинка" в един филм.
- Мамо, обичам Катя!
- Оооо, не ме разсмивай! Нямаш представа, колко такива Кати ще имаш в живота си!
- И как, по дяволите вие, родителите, знаете предварително всичко това!?"

И да, сигурно родителите са прави да говорят така от позицията на опита и годините си, но поне за малко могат да бъдат по-толерантни – техните деца просто искат да споделят емоциите, които чувстват за пръв път в живота си и не могат да разберат.

3. НЕ ПОДКРЕПЯМЕ

Малкият Карузо се прибрал разплакан у дома. "Мамо! Учителят по пеене ми каза, че гласът ми звучи като вятър в комина". "Е, и какво от това? Не слушай никого. Ти пееш като най-сладкопойният славей на света. Сигурна съм в това!"

Интересно, че светът никога нямаше да узнае за великия тенор Енрико Карузо, ако тази мъдра жена не беше неговата най-голяма подкрепа. Да казвате на децата си "Ти можеш! Ще се справиш с това!" – тези думи окриляват малките сърца. Топлите думи и прегръдката дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции.

4. СРАВНЯВАМЕ с други деца

"Митко има вече два златни медала от олимпиади по математика, а ти една задача сам не можеш да решиш – нищо няма да стане от теб". Ако това ви звучи познато, е време да се замислите, какво причиняват тези обиди на детето – то не чувства никакви други емоции, освен пълната ненавист от страна на най-близките си хора и не знае как да се справи с нея. Всяко дете има различни способности и таланти – открийте ги заедно с него и тогава дайте оценка. Детето ви не е химичен елемент от таблица на Менделеев, за да му поставяте валентност.

5.НАРАНЯВАМЕ с думи и действия

Не можем да научим децата да се държат по-добре, като ги караме да се чувстват по-зле. Децата ни обичат безусловно – независимо от нашето настроение, без значение от подаръците. Обичат ни просто защото сме техните "мама" и "татко". А ние, родителите, често гневни и уморени, изговаряме силни думи и вършим постъпки, за които по-късно съжаляваме. Преди да се впуснете в обидите, пребройте до 10. А в това време си представете, как бихте се почувствали от другата страна.

Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца. И не забравяйте мъдрите думи на големия Йордан Радичков - "Децата са нашите ангели, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най-красивото от целия живот".

Снимки: lifehack.org