Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят

Посланията на Петър Дънов в книгата „Малка книга за здравето”

(Портрет на Учителя - Цветана Щилянова)

В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят. Доброволно или на сила, човек служи и на плътта си и на духа си. Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление. Духът, душата и умът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и умът е принцип, физическото тяло е резултат на човешкия ум. Умът може да си направи каквото тяло иска.

Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие човек тия качества, трябва да има знание. Всеки има дух, душа, сърце и ум, но не всеки е могъл да ги развие - да развие такива качества у себе си, които да го направят здрав.

Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли чувства, сърцето си - с чисти чувства, дробовете си - с чист въздух и стомаха си - с чиста здравословна храна. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да сте жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото слънце, ако искате да продължите живота си.

Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Там, където има обич между родителите, децата са здрави. Когато един човек ви мрази, той изпраща с погледа си огнени струи към вас и ако нервната ви система е разклатена, може да ви сполети нещо лошо. Някои хора кълнат и думите им са толкова силни, че клетвата може да се сбъдне, изречените думи да улучат. Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят.

Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такива отрови. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли при такива състояния човек да бъде здрав? Дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система; дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костната система, физическият и психическият живот са тясно свързани. Някои болести не са нищо друго, освен резултат от заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл.

Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва. За да израсне, да даде плод, растението се нуждае от земя.

Остарели сте, защото всичкото добро, което минава през вас, не го приемате. Ако мразите някого, вие скъсявате живота си, а ако отидете да се примирите, ще продължите живота си. Примирите ли се, обикнете ли всички, които досега сте мразили, направите ли всички необходими жертви, вие ще живеете дълго. Всеки, който мрази баща си, няма да живее дълго. Щом започнете да се дразните от малките неща, вие сте влезли вече в старостта. За да не остарявате, не се дразнете. Когато човек започне много да бъбри, остарява. Недоволен ли е, целият свят му е крив, той много бързо остарява. Хората остаряват от невежество и безпокойствия. Ако искате да остареете по-скоро, оплаквайте се. Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. От какво? Първо от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство —ето две правила за продължаване на живота.

Закон е: любовта премахва всички слабости и недъзи, тя е особено космическо течение, което минава през всички живи същества.

Това, което човек постоянно мисли, ще дойде, и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Ако помислите, че ще забогатеете, ще забогатеете, ако помислите, че ще загазите, ще загазите. Ако мислите, че ще се разболеете, болестта ще дойде.

От „Малка книга за здравето", Петър Дънов, съставил Никола Нанков, 2004

32244 Преглеждания