За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на големия наш писател, физик, учител и мъдрец Георги ТОМАЛЕВСКИ.
(Aquarius symbol, c. 1440-1450 Book of Hours, the Fastolf Master, Bodleian Library, Oxford C.160. M)
♠ Водолей
Когато стигнеш високия връх на „планината“, ти ще срещнеш слизащите води на буйните потоци и пеещите ручеи. Зная, ти ще останеш там, при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие, и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно.
- Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич.
Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч.
И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си, и къде отиваш, и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне.
Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него.
Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато Земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка.
Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден.
Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете, и Земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката, и едно цвете разтвори своята чашка.
Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро.
Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб.
Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината, и огнените жребци на деня препускат с развети гриви.
Из: „Астрономия за народа“, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
*Aquarius symbol, c. 1440-1450 Book of Hours, the Fastolf Master, Bodleian Library, Oxford C.160. M, en.wikipedia.org
