Травмата от предателство създава маската на Контролиращия ♥ Лиз БУРБО

„Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и важни хора.“

~ Предателството 

Характеристики на травмата:

Пробуждане на травмата: Между две и четири годишна възраст с родителя от противоположния пол. Нарушено доверие или очаквания без отговор в любовната/сексуалната връзка. Манипулиране.

Маска: Контролиращ.

Очи: Напрегнат, прелъстителен поглед. Очи, които бързо виждат всичко.

Речник: „разделен“, „разбра ли?“, „способен съм“, „остави ме да го направя сам“, „знаех го“, „довери ми се“, „нямам му доверие“.

Характер: Смята се за много отговорен и силен. Стреми се да бъде специален и важен. Не спазва ангажиментите и обещанията си или се мъчи да ги спазва. Лесно лъже. Манипулатор. Прелъстител. Има много очаквания. С променливо настроение, убеден, че е прав и се опитва да убеди другия. Нетърпелив. Нетърпящ. Разбира и действа бързо. Прави всичко, за да бъде забелязан. Артист. Не показва уязвимостта си. Скептичен. Страх от неангажиране.

Най-голям страх: Разпадане; раздяла; отказ.

Възможни болести: Болести на контрола и на загубата на контрол, агорафобия, спазмофилия, храносмилателна система, болести, завършващи на -ит, херпес на устата.

***

Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника „предавам“ означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или издавам някого“. Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност - обратното на предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан. Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство.

Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител, с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов комплекс.

Нормално е с раждането си бебето да е слято с майка си и да изпитва голяма нужда от нейното внимание и от грижите й. Все пак майката трябва да продължи да изпълнява всекидневните си задължения и да се грижи за другите членове на семейството, както е правела преди то да се появи. Ако майката отговаря прекалено много на всичките му капризи до степен да се превърне почти в негова робиня, детето започва да вярва, че може да замести бащата и да изпълни изцяло майка си. В този случай, все според д-р Фройд, детето няма да мине през едиповата фаза, която е основна в неговото развитие и това ще бъде много вредно за него на психологическо и сексуално равнище, когато стане възрастен човек. Да мине през едиповата фаза, за детето означава да успее да признае, че за неговото създаване е бил необходим баща. Дори и той да отсъства, майката трябва да накара детето да почувства, че баща му съществува и че той е толкова важен, колкото е и тя. 

Детето се чувства предадено от родителя си от противоположния пол всеки път, когато този родител не спази обещанието си или предаде доверието му. То преживява това предателство най-вече в своята любовна или сексуална връзка. Детето преживява предателство всеки път, когато чувства, че родителят му от същия пол се чувства предаден от другия родител. Чувства го, сякаш лично на него му се е случило. Чувство на предателство може да бъде преживяно също така, когато малкото момиченце е поставено настрана от баща си в резултат от идването на бебе момче.

Когато детето започне да преживява опитности, дължащи се на предателство, то си създава маска, за да се защити, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на КОНТРОЛИРАЩИЯ. Като цяло, хората, носещи маската на контролиращия, заемат своето място и са много физически присъстващи. Често от тях се излъчва едно вижте ме. Често се случва те да имат доста излишни килограми, но не може да се каже, че са дебели. Бихме ги определили по-скоро като силни хора. Погледнати в гръб, няма да ни се сторят дебели. Но погледнати отпред, тези хора - и мъжете, и жените - могат да имат издут корем. Това е техният начин да покажат силата си с издутия корем, който казва: „Аз съм способен“. Източните страни наричат това силата на Хара.

Погледът им е интензивен и прелъстителен. Когато контролиращите гледат някого, те имат дарбата да го накарат да се чувства специален, важен. Те бързо виждат всичко. Интензивността на техния поглед им помага да видят с един поглед какво става наоколо. Контролиращият използва много очите си, за да държи другия на разстояние, когато е в отстъпление, или за да фиксира и проучва другия по начин, който смущава. По този начин той се предпазва да не покаже слабостта си, уязвимостта си или своето безсилие.

На равнището на поведението и вътрешните положения на контролиращия силата е характеристика, обща за всички хора, които страдат от травмата от предателство. За тях е важно да демонстрират силата и най-вече смелостта си. Твърде взискателни към самите себе си, те искат да покажат на другите на какво са способни. Те преживяват всяка проява на подлост, сиреч на липса на смелост, като предателство. Ще се сърдят много на себе си, ако провалят проект, ако не са имали смелостта да отидат докрай. Много им е трудно да приемат подлостта у другите.

Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и важни хора. По този начин контролиращият задоволява своето его, което не иска да види колко пъти в седмицата предава себе си или предава някого другиго. Повечето пъти не го осъзнава, защото предателството е толкова неприемливо, че той не иска да допусне, че може да го направи. Ако осъзнава, че е предал някого, като например не е спазил някакво обещание, той се извинява по всякакви начини и дори понякога може да използва лъжа, за да се измъкне. Ще твърди, например, че е помислил, когато в действителност е забравил това, което е трябвало да направи.

Сред петте травми контролиращият е този, който има най-много очаквания спрямо другите, защото обича да предвижда всичко и по този начин всичко да контролира. Очакванията на контролиращия спрямо другите имат за цел да проверят дали те правят добре това, което трябва да правят, или дали той може да им има доверие. Освен това той е по-умел, когато става въпрос да отгатне очакванията на другите. Често му се случва да каже или да отговори нещо в зависимост от очакванията на другите, без обаче да има намерението наистина да направи това, което е казал.

Контролиращият е силна личност. Той утвърждава това, в което вярва, със сила и очаква другите да подкрепят и да се присъединят към неговите убеждения. Бързо си съставя мнение за другия човек или за някаква ситуация и е убеден, че има право. Утвърждава своята гледна точка категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбра ли?“, за да е сигурен, че е добре разбран, убеден е, че когато другият човек го разбира, то той е съгласен с него, което, за жалост, не винаги е така. 

Контролиращият човек прави всичко възможно да не попада в ситуации на сблъсък, в които няма да има контрол. Когато се окаже заедно с хора, които смята за бързи и силни, ще се оттегли от страх, че няма да може да се изправи срещу тях.

Контролиращият е бърз в действията си. Той разбира или иска да разбере бързо и му е трудно, когато някой отделя много време, за да обясни или да разкаже нещо. Често прекъсва и отговаря още преди събеседникът му да е свършил. Ако обаче някой друг посмее да се отнесе по същия начин с него, той ще каже твърдо: „Остави ме да довърша, не съм свършил да говоря!“

Той има много таланти и бързо се изявява. Така че проявява твърде малко търпение към по-бавните хора. Трябва да полага усилия, за да се държи спокойно с тях. Когато нещата не вървят според очакванията му, той лесно става агресивен, макар и да не смята себе си за агресивен човек. Представя си по-скоро, че е човек, който утвърждава себе си, силен и който не позволява на другите да му се качат на главата. Сред петте характера контролиращият е този, който познава най-много висоти и спадове в настроението си. В даден момент може да е изпълнен с любов и внимание, а в следващия - да изпадне в гняв поради нещо съвсем дребно. Хората около него не знаят как да му угодят. Другите често преживяват подобен род поведение като предателство. Следователно контролиращият трябва да работи над търпението и толерантността си, особено когато възникнат ситуации, които му пречат да работи или да прави каквото и да било по своя начин и според своите очаквания. 

Контролиращият е склонен да „мисли в бъдеще време“, сиреч да се опитва да предвижда всичко в бъдещето. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето. Най-големите неудобства от подобно поведение са в това, че той иска всичко да стане както го е предвидил и е изпълнен с очаквания относно бъдещето. Това поведение му пречи да изживява в пълнота настоящия си момент. 

Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със закъснение. Този трудност се преживява най-вече с хората от противоположния пол, от които се дразни по-бързо, отколкото от другите. Тъй като е взискателен, често му се случва да не отдели - на себе си, както и на другите - достатъчно време, за да бъде извършена някаква работа.

Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене. Когато повери някаква работа някому, то това ще са лесни неща или функции, за които няма да съжалява, че не са добре изпълнени. Ето защо контролиращият трябва да е бърз: той прави почти всичко сам; в противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат.

Контролиращият изпитва вътрешна съпротива да се довери на когото и да било, защото се страхува, че един ден това, че се е доверил на някого, ще се обърне против него. Той трябва действително да има доверие на някого, за да стане този човек негов довереник. Обича да има последната дума в това, което другите казват или правят. 

Той много се меси в работите на другите. Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той има чувството, че те са по-слаби от него. Това е прикрит начин да покаже собствената си сила. Докато даден човек не повярва наистина в силата си, той ще прави всичко възможно да я показва на другите. Да се занимава с по-слабите е често използвано от него средство с тази цел.

Контролиращият не може също така да търпи хората, които мамят. Когато обаче самият той мами, когато играе на карти например, твърди, че го прави, за да разсмее другите или за да провери дали ще забележат. Ако мами в данъчната си декларация, ще каже, че всички го правят.

Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от предателство засяга нашия начин на общуване. Страховете на контролиращия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не може да убеди другия, да не допусне да го излъжат или да го вземат за лъжец, страх от гнева на другия или от собствения си страх, страх да се довери, да покаже своята уязвимост или да го вземат за уязвим, да не бъде манипулиран или да не бъде прелъстен, страх да не бъде задължен да се обвърже. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, а че травмата ти от предателство надделява.

Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от предателство, толкова повече това означава, че ти предаваш другите или сам се предаваш, като си нямаш доверие или като не спазваш обещанията, които си дал на себе си. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.

От: „5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си”, Лиз Бурбо, изд. „Лик“, 2009 г.
Снимка: listentoyourbody.de

В този ред на мисли