Жената, омъжила се за пари, заслужава заплащане, но не и любов ♥ ЕЛОИЗА

Елоиза (1101-1164) ~ ученичка и възлюбена на схоластика Пиер АБЕЛАР

(Heloise and Abelard)

За брака

Тук заблуждението е свято, а лъжата в семейния живот е блажена.

Жената, омъжила се за пари, заслужава заплащане, но не и любов.

...

АБЕЛАР за Елоиза

Тя и по красота не стоеше по-долу от другите, но превъзхождаше всички с обширността на своите научни познания. 

Над разтворените книги по-често звучаха думи за любов, отколкото за наука. Чуваха се повече целувки, отколкото мъдри фрази, ръцете се протягаха по-често към гърдите, отколкото към книгите. 

...

Елоиза, разубеждавайки Абелар, който искал да се оженят

Какво общо може да има между учениците и домашната прислуга, между поставката за писма и детската люлка, между книгите или таблиците и хурката?

...

Душата ми не беше с мен, а с теб. Дори и сега, ако тя не е с теб – значи я няма. 

Никога не съм търсила нищо друго в теб, освен теб.

Колкото по-голяма е увереността ти в мен, толкова повече съм принудена да търпя твоето невнимание към мен. 

Напразно ще очаквам от теб щедрост в делата, ако подозирам, че си скъперник в думите. 

Не ме смятай за здрава и не ме лишавай от милостта на изцелението. Не мисли, че съм силна, и не ми позволявай да загина, преди да успееш да ме задържиш при падението ми. 

Ако на съдбата й е останала още някоя стрела, то няма да намери върху мен място за нова рана. 

Скръбта за нашата гибел ще бъде толкова велика, колкото велика беше нашата любов.

Вместо да скърбя за извършеното, аз по-често въздишам за неизвършеното. 

Хората славят моето целомъдрие, без да знаят за лицемерието ми. Те приемат за добродетел телесната чистота, а добродетелта е свойство не на тялото, а на душата. Като получавам някаква похвала от хората, нямам никаква заслуга пред Бога. 

Не търся венеца на победата. За мен е достатъчно да избягвам опасността. По-правилно е да се отдалечиш от нея, отколкото да влезеш във война. В което и ъгълче от небето да ме постави Бог, аз ще бъда доволна – та там никой никому няма да завижда. 

...

В писмо до АБЕЛАР 

На моя единствен след Христос от неговата единствена в името на Христос.

От: Енциклопедия на женската мъдрост и остроумие, изд. Изток-Запад
Изображение: Heloise and Abelard, Manchester Historian

2941 Преглеждания