„Ако си щастлив, кучето ти също ще бъде щастливо, ако си стресиран - и то ще е напрегнато, а ако си уплашен, кучето ти също ще изпитва страх. Дори може да изглежда тъжно, когато ти си тъжен.“
Two of the Duchess of Marlborough's Dogs by John Wootton (1682c.-1764)
♥ Кучето
Обикновено се твърди, че кучето било опитомено преди 14 000 години, заради открити погребани до хора кучета. Обаче някои от тези археологически находки също показват, че този процес - в който сме прибрали кучето в дома си - се е случил преди цели 36 000 години. Кучетата, които имаме за любимци днес, се развиват по-късно от вълците, с които са родственици. Те отварят очи по-късно и също така са по-големи, преди да започнат да ходят или да се боричкат. Ако ги сравним с вълците, ще се изкушим да кажем, че нашите кучета така и не порастват напълно, а по-точно казано, си остават на стадия „поотраснало кутре“ през целия си живот. Това „кутре“ поне изпълва живота ти с радост. Щастието, което се излъчва от едно куче, докато тича след топката, за да я хване, е чиста радост от това да съществува в света. Всеки собственик на куче е преживявал удоволствието да бъде посрещнат с огромно въодушевление, когато пристъпи прага. Моето куче не е изключение. Луна изразява щастието си, като маха с опашка, скача, души и лае радостно. След този първоначален поздрав обикновено отива да донесе любимата си играчка, издавайки писукащи звуци с нея, и ми я показва. По подобен начин знаем колко тъжни могат да станат кучетата, когато видят куфар. Ушите и опашката им клюмват.
Когато едно куче погледне в очите на собственика си, голяма доза окситоцин се отделя в мозъка му. Той е най-важната част в биохимичната основа на това да изпитваш привързаност към някого. Трябва да се отбележи, че и собствениците на кучета получават солидна доза окситоцин, когато погледнат в очите на любимеца си. Нивата му при кучетата, когато погледнат собственика си в очите, са много по-високи от тези при котките. Кучетата са способни да комуникират на съвсем различно ниво от котките. Те не само говорят на нас, но и едно на друго. Говорят и на всякакви подозрителни образи, които издават шум пред входната врата, казвайки им веднага да си вървят. Има звуци, които Луна разпознава, като например: „Луна“, „мама“, „стой“, „не“, „върви“ и ,драна“. Тъй като започна да става нетърпелива, когато се кажеше „върви“, реших да използвам заобиколни думи като „пътуване“ и „въздух“, но тя бързо се научи да разпознава и тези звуци. Главното ми впечатление обаче е, че тонът е най-решаващ. Контекстът също е важен - ако караме кола и аз кажа думата „върви“, това не събужда никакъв ентусиазъм, нито пък ако съм под душа. Трябва да бъде в ситуация, в която излизането на разходка е истинска възможност.
В света на кучетата също има интелигентни суперзвезди, които наистина засенчват Луна със способностите си да разпознават думи. Едно бордър коли на име Чейсър например научило 1000 имена в рамките на три години и това били все имена на играчките му. Освен това научило три глагола, в случай че играчките трябвало да бъдат вдигнати с уста, бутнати с нос или с лапа. Не е ясно обаче какво е научило кучето Чейсър. Дали става въпрос за високо развитата му способност да свързва случайни звуци с различни предмети - което е достатъчно впечатляващо, или означава, че кучето разбира, че всеки един от тези звуци е име на предмет. Ако последното е вярно, нещата биха се променили до съвсем друго ниво, защото би означавало, че кучето е имало понятие от семантика. Това обаче не е вероятно и си струва да споменем, че е далече от това, което обикновено бихме нарекли език.
Какво означава собственото име на кучето за него? Подобно на хората, кучетата обикновено идват, когато някой извика името им. Котките рядко го правят. Какво означава „Луна“ за Луна? Дали Луна знае, че има име? Едва ли. То със сигурност играе роля като важен звук, такъв, който обикновено подсказва, че нещо хубаво ще се случи. Поне е забелязала, че получава позитивен отклик, когато се появи, щом извикат името й. Комуникативният й регистър се състои от сумтене (доволство), скимтене (самосъжаление или болка), виене (подобно на скимтенето, но по-зле), виене от радост (обикновено с някого, към когото е много привързана, но и при игра с други кучета), ръмжене (рядък изблик на агресия, но се случва) и не на последно място - лаене. То е сложно и не може да бъде разбрано извън контекста, в който се проявява. Тя лае, за да изрази гняв или страх, да предупреди, да изрази отчаяние, приветствие, радост, да поиска внимание и т.н. Ако чувате единствено обикновен „лай“, когато кучето лае, значи може би нямате добър усет за тоновете. Лаят съдържа множество значения.
Кучетата демонстрират много ограничена способност за абстрактно мислене. Те реагират най-вече на това, което е пред сетивата им. Вероятно е обаче кучето ти да мисли за теб, когато не си там, и да има очаквания нещо да се случи, така че не е напълно вързано за настоящето. Кучетата не могат да мислят за неща, които никога не са усетили, и нямаме причина да вярваме, че могат да съчетаят различни идеи във въображението си, като например да си те представят, че носиш бял смокинг, ако никога не са те виждали да носиш подобно облекло. Кучето не може да чете мислите ти. Всъщност няма никаква представа, че ти или то дори имате мисли. Кучето ти обаче е много добро в това да забелязва езика на тялото – често регистрира много деликатни знаци и реагира на тях. Всеки, който е имал куче в къщата си, е забелязвал колко лесно то се повлиява от настроението ни. Ако си щастлив, кучето ти също ще бъде щастливо, ако си стресиран - и то ще е напрегнато, а ако си уплашен, кучето ти също ще изпитва страх. Дори може да изглежда тъжно, когато ти си тъжен.
Освен това много собственици на кучета твърдят, че те са изключително добри в преценяването на характера на хората. Аз самият също съм го мислил - че ако кучето ми демонстрира истинска неприязън спрямо някого, ще си струва да го приближиш поне с известна доза скептицизъм. Въпреки това често се случва след известно време кучето да се разбира идеално с човека, към когото преди това е било скептично настроено. Много кучета поначало са подозрителни към непознати - и Луна е едно от тях, докато други са пълната противоположност. В крайна сметка не бива да обръщаме толкова внимание на предполагаемата им способност да преценяват характера на хората. Най-вероятно кучето ти е забелязало нещо: например когато напрегнеш мускули, дори съвсем мъничко, или освободиш малко количество стресови хормони, които то може да подуши, когато се поколебаеш за момент, започнеш да дишаш по-бързо или по-бавно и т.н. Кучетата са способни да забележат тези знаци - които са толкова дребни, че един човек напълно ще ги пропусне - и ще ги разтълкуват например като нужда да се разлаят срещу човека, с когото ти е неудобно да се срещнеш. Една моя приятелка се оплака, че кучето й е расист, защото лаело срещу всеки с по-тъмна кожа. Можем да предположим, че лаят на кучето е бил предизвикан от реакцията на собственичката при срещата й с хора с по-пигментирана кожа. Разбира се, приятелката ми ожесточено ще оспори това, но както споменах по-рано, кучетата изобщо не ги вълнува какъв е цветът на каквото и да било. Собственикът често твърди, че кучето му знае кога е направило нещо лошо и проявява така нареченото „виновно поведение“: бързо маха с опашка между краката си, ушите му се стрелват назад и се залепят за главата му. Също така ще се опита внимателно да се измъкне от стаята.
Гръмко твърдение е, че кучето знае, че е направило нещо лошо, защото това намеква, че и то е яло от дървото на познанието и се е научило да различава доброто от злото. Едва ли е така. Ако заснемете едно куче, което е направило нещо „лошо“, няма да видите и следа от вина или съжаление, стига кучето да е само след „престъплението“. Поведението се проявява едва когато собственикът се покаже. Така че е най-вероятно реакцията на собственика да го предизвиква, а не кучето да осъзнава, че е направило нещо лошо. Това може да се потвърди, като влезем в стая, в която кучето не е направило нищо, но ние се държим така, сякаш е тъкмо обратното. Реакцията му ще бъде съвсем същата, както в случаите, в които действително е сбъркало. Когато кучето бърка, то не може да го осъзнае. Знае единствено че неодобрението ти е насочено към него и следователно е добра идея да се покрие. Въпреки това кучето ми винаги е действало на принципа, че е по-лесно да получиш прошка, отколкото разрешение. Като се има предвид колко малък е фронталният лоб на кучето - а ние знаем, че там се намират неврологичните условия за упражняването на самоконтрол, - не бива да очакваме особено завишено въздържание от негова страна. Поне не и без нашето присъствие като външен надзирател. По-разумно е приятно да се изненадаш, когато вземат, че упражнят самоконтрол, а не да се разстройваш прекалено, когато не го правят. Лично аз съм впечатлен от демонстрирания от кучетата самоконтрол и способност да тълкуват различни ситуации - например когато малки деца дърпат опашките им, но не биват нападани заради действията си.
Твоето куче не може да те подмами или излъже, ако така разбираме изразяването на нещо различно от това, което действително мисли. Може обаче да прояви поведение, което да се разтълкува като тези неща. Моето куче е голям артист и тясно свързано с принцесата от приказката за граховото зърно. Луна има ясни предпочитания към това да направи живота си удобен и много ограничено търпение към всичко неудобно. Някои от определените за „неудобни“ неща са дъжд и студ и можем да се съгласим с нея за това. Ако излезем да се разходим в сняг или дъжд, тя ще започне да куца със задния си крак. Аз, разбира се, ще трябва да предположа, че кракът я боли, и следователно бързо ще прекратя разходката, за да може тя да си почине. Забелязах обаче, че продължава да куца и след като е спряла, за да се изходи. Само дето тогава ще куца с другия заден крак. Изглежда, е „забравила“ кой крак я боли. Нормално е в такъв случай да предположа, че се опитва да ме заблуди, за да си мисля, че нещо с крака й не е наред, за да може по-бързо да се прибере у дома, далеч от ужасното време, и да се свие в топлото си легло до огъня.
За да разбереш едно куче, започни с общото помежду ви. За да можеш наистина да го разбереш обаче, трябва да си отворен и за всичко, което не споделяте помежду си. Кучето си е куче, а не човешко същество. Ако собствениците му се отнасят с него прекалено като с човек, рядко ще се случи то да е щастливо.
Из: „Как да разбираш домашния си любимец“, Ларш Свенсен, изд. „Книги за всички“, 2020 г.
Картина: Two of the Duchess of Marlborough's Dogs by John Wootton (1682c.-1764); chinaoilpaintinggallery
