От собствената си природа не можеш да избягаш. „Бягството на поповата лъжичка” - една мъдра история за малки и големи, сътворена от известния наш писател и драматург.
Поповата лъжичка се роди в едно малко блато, цялото обрасло с водни треви. Майка й, старата Кекерица, я посъветва:
- От тук да не излизаш. По цялото течение на селската рекичка няма по-хубаво блато от това.
И заживя поповата лъжичка, но благодарна не остана. Много грозни й се виждаха съществата, които населяваха този прекрасен кът. Жабите бяха сиви и лигави, пиявиците ходеха сгърчени като пребити, рибките бяха малки, сплескани, с изпъкнали, зачервени очи. Поповата лъжичка гледаше гъвкавата си опашчица, гледаше мазното си коремче и въздишаше:
- Ах! Защо се родих сред този грозен свят, защо?
Един ден, когато тя беше излязла към края на блатото, към нея приближи малко жабче, разчекнато от доволство и радост.
- Нали приятно се живее в нашето блато? - обърна се жабчето. - Особено нощем.
- Не знам! - отвърна троснато поповата лъжичка.
- Ти си още малка, та заспиваш рано - продължи жабчето. - Но тази нощ да не лягаш: ще има голям концерт. От съседните блата са дошли най-големите жаби певци.
- Не искам да знам вашите отвратителни крясъци! - отвърна още по-сърдито поповата лъжичка.
- Охо! - дръпна се жабчето. - Че ти, сестрице, за каква се мислиш?
- Обиждаш ме! Аз не съм ти никаква сестрица!
- Ква-ква-ква! - наду се от смях жабчето. - Още малко и ти ще станеш жаба като мене и като всички други жаби…
- Никога няма да стана като вас, никога! - извика гневно поповата лъжичка и избяга към другия край на блатото. Там тя искаше да се усамоти и да не вижда никого. Противни и грозни й изглеждаха и другите попови лъжички. Освен това, смяташе ги за много прости и глупави. След като се огледа за някое по-затулено място, тя се спря в сенките на една върбичка и се спусна надолу край брега.
- Ха така - рече си поповата лъжичка - да съм далече от завистливите жаби!
- Олеле! - ревна поповата лъжичка и се дръпна назад. А като се вгледа по-внимателно, цяла изтръпна от страх: от корените изпълзя някакво кривокрако чудовище и я погледна хищно.
- Какво зяпаш? - рече чудовището.
- Виждам те за пръв път - отвърна с разтреперан глас поповата лъжичка. - Мислех, че в това блато са най-грозни жабите и пиявиците.
- Че аз грозен ли съм? - подвикна лукаво чудовището. - Я ела да ме видиш отблизко!
- Не съм сляпа, добре те виждам и отдалече! - дръпна се още повече поповата лъжичка. - Ти трябва отскоро да си тук.
- Отдавна се вра в тези корени - отвърна страшилището - Попитай за рача-кривокрача, всички ме познават.
Избяга поповата лъжичка от рака, отиде на друго място. И тъкмо когато си мислеше, че е намерила тих и спокоен кът, ето че из тревите прошумоля нещо. Поповата лъжичка едва свари да избяга от устата на една дълга водна змия. И се поуспокои, чак когато си избра най-тихото, най-спокойното и най-безопасното място в цялото блато. Тя се спусна на дъното и опря коремчето си на меката тиня. Но и от тук трябваше да бяга: току до нея пълзеше едно лигаво животно с каменна покривка на гърба.
- Ти пък какво си? - попита поповата лъжичка и се извърна от погнуса.
- Аз съм мида - отговори спокойно лигавото животно и продължи да си пълзи из тинята.
Поповата лъжичка избяга и оттам. Но дето и да идеше, все не можеше да намери тих и спокоен кът, навсякъде грозни и опасни същества срещаше. От мъка и притеснение ли, или от нещо друго, но след време кожата й надебеля и погрозня, от страни й израснаха малки, пъргави крачета, а след време хубавата й опашка се изгуби. И още щом разбра, че може да върви и по сухо, поповата лъжичка излезе от блатото и започна да подскача напосоки.
- Всякъде другаде - казваше тя - само не при тези грозотии!
Привечер, изморена и гладна, тя стигна до друго блато. Отдалече се виждаше, че в него няма такива гъсти и зелени треви, такава мека и приятна тиня. Но затова пък поповата лъжичка се надяваше да намери там само красиви и умни същества. И преди да цамбурне в него, тя погледна от ниския бряг. Погледна и се дръпна назад като опарена: от блатото я гледаше малка, грозна жаба, изплезена от умора.
- И тук същите отвратителни същества! - извика поповата лъжичка и падна отчаяна на брега.
Глупавата! Тя не разбра, че се беше огледала във водите на малкото спокойно блато!
1943
Снимка: lit.libsofia.bg
