Спокойно, бе, Пена. С тоя кръвожаден поглед ще им изкарам акъла на швабите”. С тази и много други колоритни реплики и забележителни мачове ще помним големият футболист, страшилището на зеления терен, защитникът Трифон Иванов. Той напусна земното игрище в навечерието на своя имен ден – Трифоновден. Остана завинаги на 50 години.

В историята на българският футбол, Трифон Иванов остава като един от най-добрите защитници – Футболист №1 на България за 1996 г., трикратен шампион на България с екипа на ЦСКА, през 1996 г. става шампион на Австрия с "Рапид" (Виена). Изиграл е 77 мача с националния отбор на България, бронзов медалист от световното първенство в САЩ през 1994 г. Трифон Иванов отбеляза и победния гол във вратата на Русия на Националния стадион "Васил Левски" на 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал' 98.

За талантливия футболист и големия мъж Трифон Иванов, с почит. Нека е светъл пътят му към вечността.

За живота на 50 и спомените от футбола

На 50, като на 50 – чувствам се малко по-улегнал, помъдрял и по-спокоен.

Не станах треньор, защото знам докъде стигат способностите ми. Аз съм много избухлив, затова така съм преценил.

Много скъп спомен са ми фланелките на Франко Барези, който е бил мой идол, на Ерик Кантона, на Рууд Гулит. Малко преди мача с Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, се обърнах към Кантона и го попитах дали може да получа неговата фланелка. Той каза ОК. След края на мача всичките ми съотборници се втурнаха към него, но той каза: “Не, не! Тя е за Иванов.”

Винаги съм давал за пример старши треньора Димитър Пенев. С него е имало такива забавни случки, например, преди мача с Нигерия, Пенев влиза в съблекалнята и ми казва: “Трифоне, ще пазиш оня черния!”, а те - всичките черни. В крайна сметка, той успя да направи от всички звезди, от 11 човека бяхме 11 звезди. Той направи колектив и отбор. Извън терена не си приказвахме един с един, но когато излизахме на терена, давахме всичко от себе си, това го беше постигнал, беше концентриран не толкова в играта, колкото в самия колектив и отношението на футболистите един към друг, което може би изигра много определяща роля.

Хубаво е човек да се смее. Когато трябва да си сериозен, си сериозен, но смехът е здраве – така са казали хората.

За футбола в България

Такава е ситуацията в България, обвиняваме футбола, че не върви, ами как да върви при положение, че всичко е на такова ниво - ниско ниво.

На ЦСКА президенти станаха хора, които нямаха нищо общо със футбола и мислиха, че от него само се печели и залагаха на пари, не футбол. Футболът на първо място е призвание. Обичаш ли футбола - занимаваш с него.

Време е вече в България да се повярва в младите треньори. Не да въртим едни и същи наставници, а да се доверим на младите, които имат образование и искат да се развиват, на тях трябва да дадем път. И най-важното - да се обърне внимание на школите. Трябва да се изградят детско-юношески школи, за да стъпим на нещо здраво. Най-важно е президентите, които дават пари да спрат да се месят във футбола. Това трябва да стане табу. Всеки, който дава пари, си мисли, че след година почва да разбира от футбол.

Най-добрият мач и победата на Парк де Пренс

Най-хубавият е мачът срещу Русия, в който вкарах победния гол и се класирахме за втори пореден път на световно. И на "Парк де Пренс" играхме страшно силно. Аз бях убеден до последната минута, че ще победим. Интуиция имах, усещах, че нещо ще стане и ще се класираме. Никой не ни е поставял ултиматум да победим. Ние сами го поискахме. И до последната минута вярвахме. Ако не си вярвал, няма как да извадиш топката от онзи край на игрището, да я прехвърлиш през целия терен, за да стигне до Костадинов за гола. Това показва, че никой не се беше отказал. Ако си мислиш, че нещата са приключили, ще играеш ли така? По-скоро ще ритнеш топката ей така, като французите.

За срещата с МАРАДОНА

Един път Ицо беше наказан, защото настъпи някакъв съдия. Дойде в Севиля и нали е приятел с Марадона - ходихме да вечеряме в неговата къща. Невероятно! Колоритен, но и човечен. И голям майтапчия.

За важните неща в живота

Най-важното за мен в живота е да сме живи и здрави, да имаме добри приятели – ама това с приятелите е трудна работа. Абе, хора, с които да седнеш да пиеш едно уиски, да ти е комфортно, да има какво да си кажете, да ви е приятно заедно. Това е.

Снимки: bluewin.ch, efootselontrifon.blogspot.co, lefootselontrifon.blogspot.bg, mundodeportivo.com, copatrifonivanov.com.br