За любовта, приятелството, мечтите и Григор – красиво от побеждаващата тенис звезда, назаем от автобиографичната й книга „Неудържима. Моят живот досега”

Винаги съм се питала какъв ще бъде мъжът на живота ми. Кой ще е единственият?

Трябва да разбира и уважава професията ми. Трябва да има своя собствена цел в живота. Трябва да е здраво стъпил на земята, което означава, че ако има милиони долари, няма да е такъв. Трябва да има чувство за хумор, защото обичам да се смея. Трябва да е любвеобилен, мил и добър. Трябва да е широко скроен и да ми казва истината, защото не обичам хора с тайни. Най-важното е, че трябва да обича мен самата, а не онова, което представлявам. Въпреки това харесвам лошите момчета. Макар да знам, че създават неприятности. Искам да ги опитомя и да ги прибера у дома. Обичам предизвикателствата.

***

Често се питам какво искам от една връзка или какво си мисля, че искам… като изключим височината. Е, предполагам, че искам партньор, който също така да ми е приятел. Равен. Искам къща и деца, но те ми се струват толкова далеч в бъдещето, че ми е трудно дори да си ги представя, защото животът ми е преход от град на град, висоти и низини, и малцина могат да приемат да бъдат на второ място и да живеят с това, което се случва или не се случва с една състезателка на корта. Както вече казах, мъжът иска да е мъж. Но в моя случай аз трябва да бъда мъжът и жената, независимо дали ми харесва. Приятелите на състезателките обикновено оставят собствената си кариера на заден план, а кой би искал подобно нещо? Съществува още една възможност – той също да е тенисист. Опитвала съм и това. Да.

***

Поддържахме връзка от разстояние, докато една вечер Григор не се озова на прага ми с букет червени рози и огромен плюшен мечок. През следващите няколко седмици прекарахме много време заедно. Само след няколко дни Григор ме попита дали искам да станем гаджета. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нова връзка. Той ми отговори, че ще чака, докато съм готова.

„Кой е този човек?” – запитах се аз.

Погледнах го и се зачудих – защо този красавец, който би могъл да има всяка жена, която пожелае, би се съгласил да чака жена, която не е готова за сериозна връзка?

– Добре – отвърнах, - но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци.
– Добре – отвърна той. – Ще чакам. Знам какво искам и това си ти.

Седмиците се превърнаха в месеци и нямаше нищо, което да ни спре. Гледах как пораства, печели, губи, възстановява се. Възходи и падения. Много обичах да го гледам, докато играе.

Наричаха Григор „следващият Роджър Федерер” и какво ли още не. Най-високата позиция, която достигна в световната ранглиста, беше номер осем – и имаше огромен потенциал. Ударите му бяха прекрасни. Начинът, по който удря топката, а след това тя се плъзга – дори на твърди настилки, е изумителен. Може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба, но също така и проклятие. Той изпитва нужда не само да побеждава, но и да го прави красиво. Иска да е перфектен. Иска да е невероятен. Именно затова все още не е развил напълно потенциала си. Какво отличава великите играчи от добрите играчи? Добрите играчи печелят, когато всичко работи в тяхна полза. Великите играчи печелят, дори когато нищо не работи в тяхна полза, дори когато играта е грозна и те не са на ниво. Защото няма как да си велик всеки ден.

Избрани откъси от: „Неудържима. Моят живот досега”, Мария Шарапова, ИК Хермес
Изображение: hermesbooks.com