Най-сияйната звезда на световното балетно изкуство за себе си, с думи прости в биографичната книга „Аз, Мая Плисецкая”
Какво още ти е интересно да узнаеш за мен, читателю?
Че обожавах подхранващите кремове за лице и обичах, обилно намазана с тях, да редя пасианси в кухнята?.. Че бях страстна футболна поклонничка (за клуб ЦСКА)?.. Че обичах сельодка, нежно величаейки я „Селда”?
Че никога не съм пушила и не съм се жалвала от пушачите, че от чаша вино ме болеше главата?.. Че бях до глупост лековерна и също толкова нетърпелива. Да чакам никога се съм могла… Бях рязка, поривиста… Че цял, цял живот, обожавах, боготворях Шчедрин?.. (съпругът на Плисецкая)
Или да ти разкажа, читателю, за своите балетни, професионални привички? Че преди всеки клас, преди всяко представление, изливах в петите на балетните си обувки топла вода (за да бъде по-стабилен кракът ми)… Че най-много от всичко се страхувах да не забравя да се огледам в огледалото преди да изляза на сцената – сочно ли ми е намазана с червило устата, добре ли са ми гримирани очите, да не се окажа като безцветен молец пред хората днес…?
Най-трудно от всичко ми се даваше да бъда независима. Това бе вече разкош. Суетни, празни хора, до безкрай се стремяха да ме включат в своите групички, групировки, марширувайки под нищожни знамена. Може да съм имала грехове, но не и такъв. Казвам: аз бях независима. Усърдно се стараех да бъда такава. Никакви привилегии от властимащите, нито държавни апартаменти, нито вили НИКОГА не сме имали. Всичко сме заработили със собствена си пот и собствения си труд.
Приятелите си не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня. Никому никога не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Друго нищо в живота не умеех да правя. Малко и от това направих. Толкова много още можех… Но и на това съм благодарна.
Благодаря на природата си, че устоях, не се пречупих, не се предадох…
От книгата: „Аз, Мая Плисецкая”
Източник: lifedeeper.ru
Снимка: bg.wikipedia.org
