Да ограничаваш артист е като да убиеш новородено ~ Егон ШИЛЕ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 18 снимки

„Всичко е мъртво, докато не оживее.“

Egon Schiele (1890 ~ 1918)

Когато нацистите идват на власт забраняват творчеството на Егон Шиле, заедно с това на учителя му Густав Климт. И това е нормално – тоталитарните режими не търпят свободния дух. Така е с всички велики творци – талантът се опълчва на канона, бездарието го величае.

Егон Шиле се смята за най-яркия представител на австрийския експресионизъм. Макар че напуска този свят само на 28 години, оставя произведения с толкова характерен индивидуален отпечатък, че е невъзможно да се сбъркат с ничии други.

Започва обучението си в Института по изкуства и занаяти във Виена, но усеща, че вместо да развива таланта му, учебното заведение го ограничава. Решаваща за него като творец е срещата му с великия Густав Климт през 1907 г. Климт, впечатлен от младия художник, дори разменя част от рисунките си за част от неговите. Двамата художници изграждат изключително тясна художествена и лична връзка.

Акцентът върху голото женско тяло е обединяващ в произведенията им, но разликите между тях са съществени. Докато Климт се фокусира върху чувствеността и образността на един отиващ си свят на разкош и аристократизъм, мотивацията на Шиле не е само в еротичното, а в измъчващия сексуален нагон, унищожаващ всякакви табута.

И двамата творят във времето, в което психоанализата тръгва по света, и за наблюдателното око не е никак трудно да открие тази връзка, особено в творчеството на Шиле.

Вероятно под негово давление Егон решава да напусне Академията едва на третата година от обучението си и основава Нова Арт Група, заедно със други свои недоволни състуденти.

Това е времето, когато благодарение на Климт, Шиле среща други светила – Едвард Мунк и Ван Гог, при това на свои изложби.

Свободата, която получава след напускането на Академията, му дава възможност съвсем на воля да изследва най-интересните за него теми, а именно човешката форма и човешката сексуалност.

Pair embracing, 1917

Two Women

Това, разбира се, му навлича немалко проблеми. На обществеността в малките населени места, където предпочита да живее художникът, никак не се харесва, че той наема млади момичета, за да позират за картините му. Освен това студиото му се превръща в свърталище на млади престъпници.

Това води до ареста му през 1912 г. с обвинение в съблазняване на младо момиче. Полицията иззема повече от 100 негови рисунки, като нарича изкуството му порнографско.

В съда обвиненията за прелъстяване отпадат, но го признават за виновен в излагане на показ на еротични рисунки на места, достъпни за деца.

В съда съдията демонстративно изгаря на пламъка на свещ една от „непристойните“ му рисунки.

Шиле прекарва 24 дни в затвора, като използва това време да твори. Създава серия от 12 рисунки, изобразяващи мъките му на това грозно място.

През 1915 сключва брак и въпреки избухването на Първата световна война и мобилизирането му като писар (тъй като се слави с красивия си почерк), той не спира да рисува. Творбите му показват зрялост на артист, който упражнява абсолютен контрол над таланта си.

Участва в 49-тата изложба на Сецесиона, където жъне небивал успех и се превръща в търсен художник. Следват още много изложби и артистични успехи.

Но всичко това бива без време прекъснато от Испанския грип, който през 1918 г. стига и до Виена. Болестта отнася бременната му в шестия месец съпруга, а три дни след това и него. Той е едва на 28 години. Тези последни три дни прекарва, скицирайки младата си жена.

Днес картините му се намират в галерии и частни колекции на петте континента. Най-голямата колекция с повече от 200 негови произведения е събрана в Leopold museum във Виена.

Self Portrait with Raised Bared Shoulder, 1912

Да ограничаваш артист е криминално престъпление. Това е като да убиеш новородено.

Не отричам, че съм направил рисунки и акварели с еротичен характер. Но те винаги са произведения на изкуството. Няма ли творци, които да рисуват еротични картини?

Вярвам в безсмъртието на всички същества.

Всичко е мъртво, докато не оживее.

Наблюдавам предимно физическото движение на планините, водите, дърветата и цветята. Всичко навсякъде наподобява движенията на човешкото тяло, които са същите като импулсите на радости и страдание в растенията.

Всички красиви и благородни качества са обединени в мен... Ще съм плод, който ще запази вечната жизненост, дори след изгниването си. Колко ли велика трябва да е била радостта ви, за да ме родите?!

Lovers, Self-Portrait With Wally, c.1914-1915

Portrait of Wally, 1912

Death and the Maiden, 1915-1916

The Family, 1918


Girl with black hair, 1910

Sitting girl, 1917

Nude, 1917

Seated woman with bent knee, 1917

Reclining nude, 1910

Lying Woman, 1917

Two Women Embracing, 1915

Self portrait grimacing, 1910

Kneeling Girl, Resting on Both Elbows, 1917

Self Portrait with Physalis, 1912

Картини: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK