Тъмната страна на емпатията

Емпатите често са наричани „лечителите на света“. Те са хората с обострени сетива, като не само са наясно със съществуването на различните енергии в света, но и успяват да ги почувстват като свои.

Околните вероятно мислят, че способността да усещаш чувствата на другите е дар, но ако успееш да убедиш емпат да ти разкаже за способностите си, ще разбереш, че изобщо не става въпрос за голяма веселба. В действителност, много често това е дар, който никак не е приятно да притежаваш.

Заради способностите им, много хора разчитат на тях за подкрепа. Емпатите почти винаги са надеждни, тъй като умеят да накарат другите да се почувстват разбрани и в безопасност. Но докато емпатът е способен да се справи с емоциите на другите, за него остава стреса, с който се налага след това да се справя насаме.

Тъмната страна на емпатията често се проявява под формата на наличието на два противоречиви гласа, две непрекъснато спорещи гледни точки в главите им. Постоянно чувстват и двете – и доброто, и лошото, отрицателното и положителното. Борбата с тази амбивалентност често ги кара да се чувстват претоварени.

Емпатите са по-податливи на негативните енергии в живота. Тяхната силна способност да чувстват не може да ги измъкне от дълбоко вкоренените злини, които съществуват в света. Дълбокото им разбиране за това как съществува и функционира света, е достатъчно, за да ги обърка и натъжи. Разбиране, с което се живее трудно. Разбиране, което ги кара да живеят с тъга, която идва от въпроса, защо тази негативна енергия изобщо съществува, при положение, че единственото, което прави е да наранява другите.

Тъмната страна на емпатията се крие и в непрекъснатата умора, стигаща до изтощение от енергиите, които тези хора са принудени да поглъщат. Нещо, което околните никога не разбират, тъй като емпатът никога не си позволява да се пречупи или да загуби самообладание. Те тихо наблюдават, приемат и съчувстват.

Като всички останали, емпатите искат да обичат и да бъдат приемани такива, каквито са. Но от тяхната щедрост и доброта много често се възползват хора, които са свикнали само да вземат и никога да дават. Емпатите „дават“ във всеки един смисъл на думата, винаги са готови да покажат милост и съчувствие към хората в нужда, по всяко време, пренебрегвайки напълно себе си.

Тъмната страна на емпатията е незнанието, че да си толкова безкористен е невероятно тежко бреме, което човек трудно може да носи на плещите си. Дори да разбират сложния характер на тяхната самоотверженост, често решават да го игнорират, тъй като носенето на този товар  за тях е много по-смислено, отколкото да го оставят да падне върху раменете на някой друг.

Тъмната страна на емпатията е в доброволното пренебрегване на физическото и духовното им добруване в името на благото на другите. А небрежност, оставена да се проявява с години, в крайна сметка води до необходимостта да потърсят и открият душата си отново, нещо, което си позволяват да направят само, когато се почувстват напълно изгубени.

Тъмната страна на емпатията е знанието, че дори и да се влюбят, никога няма да се отдадат напълно. Те просто не са в състояние да дадат всяка частица от сърцето си на някой друг. Знаят, че ако го направят, интензивността на чувствата и страстта им ще се прояви със силата на мощна приливна вълна и отсрещната страна няма да успее да се справи с това.

Ето защо те винаги пазят малка частица от себе си скрита от останалата част от света. Налага им се да се пазят, макар да желаят нещо повече от това, макар да имат огромната нужда да проявят цялата сила на чувствата си.

Тъмната страна на емпатията е войната, която винаги водят със самите себе си. Война срещу тъгата, тъмнината, отчаянието, които винаги се опитват да надигнат грозните си глави и да ги поведат към самоунищожение.

Единственият начин да се преборят с това усещане е да се научат да правят разлика между емоциите, които са техни собствени и емоционалните енергии-измамници, които нахлуват в тях отвън. Емпатите имат нужда от човек, който да ги разбира, човек, с който могат да разговарят и споделят, човек, който да ги изслушва с внимание. Някой, който да прави това, което те самите непрекъснато правят за околните.

Емпатите трябва да се научат да рушат стената, която са изградили около собствените си чувства и да позволят техните емпатични способности да творят добро за тях самите, в името на техния собствен живот и добруване.

В противен случай, са обречени да водят тежка битка със себе си. Битка, която никога не свършва.

Източник: expandedconsciousness.com
Изображения: Benjamin Garcia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK