Натрапливите хора, които искат да „вземат в ръце” поводите на любовта ~ Фриц РИМАН

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

За любовта като юридически договор с права, задължения и без страст – споделено от известния немския психолог в книгата му „Основни форми на страх”.

Любовта, това ирационално, преодоляващо граници, трансцендиращо чувствено изживяване, което може да се превърне в опасна страст, само по себе си вече е дълбоко обезпокоително за тези хора. В любовта очевидно има нещо, което не може да се „направи“, което сякаш се подчинява на свои собствени закони, изплъзва се на волята, може да връхлети някого подобно на болест и да го доведе дотам, да действа в разрез с разума. Всичко това трудно се съчетава с тенденцията за сигурност и с волята за власт на натрапливите.

Затова хората с натраплива структура на личността се опитват да „вземат в ръце“ поводите на любовта, да държат под контрол чувствата, на които не могат да се осланят – те са твърде субективни, люшкащи се и преходни. Страстта изглежда на натрапливите още по-подозрителна; тя е изцяло непредвидима, неразумна и като че ли знак на слабост. По тази причина те са по-скоро икономично-дозиращи в чувствените си прояви, трудно се оставят на своите чувства и проявяват към тези на партньора малко разбиране. Деловитостта им в неподходящи моменти може да повлияе невероятно отрезвяващо на интимната връзка.

Затова пък те носят чувство за отговорност във всякакъв род партньорски отношения и стоят зад своите решения, след като веднъж са ги взели. Трудно им се отдава да признаят партньора за равноправен; те клонят повече към един вертикален порядък: да бъдеш горе или долу, чук или наковалня – това им се струва едно неизбежно „или – или“, а кой би искал да бъде наковалня? Така за тях връзката лесно се превръща в битка за превъзходство. Ако депресивният иска да направи партньора зависим от себе си заради страх от загуба, то натрапчивият го прави от желанието за власт: той иска да го оформи според своята воля. Затова той трудно допуска биването друг на партньора; лесно го възприема като свое притежание, своя собственост, която се подчинява на волята му. Така че нерядко в партньорските отношения натрапливият живее за сметка на другия, от който изисква твърде много приспособяване и съобразяване. От друга страна връзката за него означава нещо съдбовно. Той може да издържа и понася големи натоварвания; остава верен дори по икономически причини. Нерядко се сключват бракове по сметка, в които материалната страна и друг род осигуреност играят съществена роля. Преди да се обвърже, натрапливият може да преживее период на дълги съмнения; това често води до „безкрайни“ годежи и многократни отлагания на сватбата. Но веднъж решил се, той вече гледа на връзката като на неразтрогваема – било по религиозни или морални съображения, било само защото човек не иска да се откаже, дори ако самият той или партньорът страдат от това, или последният иска да прекрати връзката.

Когато една жена попитала мъжа си защо не иска да се съгласи на развод, нещо, което тя от дълго време предлагала, понеже техният брак, и според двамата, станал непоносим, той само отговорил: „Защото сме женени“, сякаш така било създадено нещо валидно завинаги. Не религиозни или други разумни основания го карали да мисли по този начин, а единствено фактът, че веднъж вече се е оженил. В това отношение важна роля играели навикът и неговата потребност да властва, струвало му се, че е по-добре здраво да се държи за съществуващото, отколкото да предприеме нов риск. Така може да стигне до бракове, в които тлеещата омраза и взаимното измъчване изпълват цялата „връзка“, и всеки в крайна сметка очаква смъртта на другия.

Колкото по-силни са натрапливите черти, толкова повече бракът бива схващан като юридически договор, със строго установени права и задължения. Формалното придобива свръхценност, на която човек винаги може да се позове. Докато това остава в разумните рамки на „чисти сметки – добри приятели“, няма какво да му се възрази. Когато обаче формалното идва да замести чувствената връзка, може да се стигне до предявяване на мними права и до преминаващи в садистичното принципи, където под прикритието на коректността кипят враждебни чувства и претенции за власт.

В кризи и стълкновения натрапливият човек не проявява благоразумие; трудно отстъпва, дори и когато вижда, че не е прав. Той сякаш се е сраснал с миналото, и педантично, с точни времеви и други доказателства държи сметка на партньора за това, в какво той е грешал и продължава да греши, колко често се е случвало едно или друго. По време на кризи той нерядко има странна представа за това, какво би могло да помогне – като в току-що приведения пример. И понеже не цени чувствата, той прави на партньора програмни предложения, изглеждащи му разумни, опитва се да изработи правила, които двамата да спазват. Ако например жена му се оплаква, че в неделя той винаги се занимава със своите пощенски марки или нещо майстори, а на нея й е скучно и иска да бъдат заедно, той ще й направи компромисно предложение. Ще състави програма, според която само всяка втора неделя ще се отдава на любимите си занимания, а другата ще предприемат нещо двамата. И след това програмата бива спазвана, в което проличава опита му да прояви старание и внимание. Но всичко е много нагласено и не на мястото си, защото всъщност той изпълнява едно задължение, което сам си е наложил, и смята, че с това си е свършил работата. Той е много учуден и ядосан, когато въпреки всичко жена му не е доволна, понеже е усетила нежеланието му; онова, което тя иска от него, е повече внимание, а не излет по задължение.

Този пример може да бъде показателен в много отношения за начина на поведение, посредством който натрапливите хора се опитват да разрешат своите партньорски проблеми. Но така партньорът никога не получава онова, което всъщност желае: повече радост, повече спонтанност и видима благосклонност, повече разнообразие и ведрост във всекидневието. Натрапливият привижда в тези „претенции“ – той сигурно ги възприема като такива от позицията на своето скъпене и резервираност – ненаситността на партньора, по този начин двамата се разминават и проблемите набират все по-голяма скорост.

Време и пари, точност и спестовност играят особена роля в партньорството; в тях най-ясно се проявяват нагонът за власт, педантичността и закостенялостта на натрапливите хора. Яденето трябва да се сервира „точно на минутата“; парите за домакинство се разпределят и отчитат до последната стотинка, или мъжът оставя заплатата си в къщи и получава джобни пари и т.н. Нужните за набавяне неща се превръщат в трагедия; тяхната необходимост се дискутира безкрайно или се приема като знак за страстта към разточителство на партньора или за това, че той не пази вещите и „отново пак“ се налага да се купи нещо ново. В такива бракове паричните проблеми са най-честата причина за кризи.

Най-важното за хората със силно изразени натрапливи черти е партньорът да „функционира“ точно, стриктно, сигурно и безотказно като добре смазана машина, без собствени желания или дори претенции за чувства. Вместо жива обмяна, вместо взаимно даване и получаване, съществуват само условия и предписания за начина, по който партньорът трябва да се държи. Можем да си представи колко студен и програмиран изглежда един такъв брак, в който често дори и сексуалните отношения протичат според твърдо установен график, като изпълняване на задължение, а не според желанието и настроението – те спят заедно, когато или защото му е „дошъл редът“.

Със засилване на натрапливостта нагласата към сексуалния живот, както и към всички други радости на живота и възможности за наслада, става още по-проблематична. Вече споменахме, че и сексът често бива „планиран“. По този начин в любовната сфера се влива нещо враждебно на ероса и отрезвяващо атмосферата, нещо изцяло Недионисиево. Това може да провали още първата среща с другия пол – нека си припомним за многобройните катастрофи по време на първата брачна нощ. Липсата на способност за вчувстване в партньора, липсата на еротична фантазия е причината, любовния живот и занапред да протича по веднъж установените релси. Нерядко сексуалността на натрапливия притежава садистичен уклон – в желанието да подчини партньора, в смесването на интимното отношение с волята за власт.

Запазването на рано придобитото чувство за срам и вина по отношение на сексуалността също може да превърне интимната връзка в нещо измъчено, нерадостно и лишено от фантазия, което се допуска само в строги рамки и при определени условия.

Натрапливият човек не рядко пренася своята воля за постижения и в сексуалната сфера; той превръща интимните отношения в поле за доказване на своите възможности и потентност, а партньора по този начин – в пробен обект за своите постижения. Немският език изразява връзката между сексуалната и финансова потентност с една и съща дума „Vermogen“; натрапливите често притежават същата нагласа към своята сексуална потентност, каквато и към парите: те или искат да покажат „големите си възможности“, или се скъпят на потентност от страх, че нямат на разположение купища от нея и затова трябва да я разпределят, а не да „изстрелват патроните си наведнъж“ – както боравят и с парите си. При тях еротично-сексуалната любовна връзка е лесно смутима, често зависима от определени условия, които трябва да бъдат изпълнени: шумове, миризми, осветление, отворени врати и други външни обстоятелства могат да се окажат истинска преграда за тяхното желание или потентност. Често изтъкват като претекст своята умора или свръхнатовареност в работата – разбира се, съществуват много възможности да се избяга от живото партньорство и жадуваното от другия внимание. Те трудно намират пътя към непосредственото сетивно удоволствие. Ако не престанат да възприемат партньора като своя собственост, те са склонни да проявяват ревност, която тук по-скоро е желание за власт: партньорът не бива да се изплъзне от властта им. В случай, че опита, те ще го притискат все повече и ще искат да са сигурни в него, с което ситуацията само се изостря. Вероятно този, който на времето е открил колана на целомъдрието, е страдал от натрапливост.

И при тях често се среща строгото разделяне на любов и сексуалност, на нежност и чувствена наслада – те не могат да изпитват плътско желание там, където обичат, и обратното, те изпитват плътски желания само когато не обичат, защото не са в състояние да обременят с „мръсното“ (според техните представи) сексуално една жена, която обичат – това би я унизило. Така сред тях не рядко се срещат хора, които благоговеят пред една жена, но изживяват своята сексуалност с проститутки.

Здравите хора с леки натрапливи черти като цяло не са страстни любовници, но затова пък благонадеждни и стабилни в своята благосклонност. Те могат да дадат на партньора равномерна топлина и с това чувството за сигурност, за отговорното заставане-зад-него, за усещането, че той е в добри ръце. Те са грижовни брачни партньори и тяхното семейство често събужда впечатлението за една „честита“ общност в най-хубавия смисъл на думата, стабилно изградена върху взаимно уважение, благосклонност и отговорност.

Избрано от „Основни форми на страх”, Фриц Риман

Картини: Edvard Munch

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK