„Ще познаем човек не по това какво знае, а от това, което го радва.“
Френският философ Анри Бергсон (1859 ~ 1941) е роден в Париж в семейството на евреи космополити. Баща му, Мишел Бергсон, великолепен музикант, който според семейното предание е учил при самия Шопен, напуска Варшава, където е роден, след това пътешества по Европа и в края на краищата се установява в Англия. Там приема английско гражданство и се жени за Кетрин Левинсън, която има ирландско-еврейски произход. Детството на Бергсон преминава в Лондон, където се запознава с английската култура. Когато момчето става на осем години, семейството се връща във Франция, а на двадесет и една години Бергсон става френски гражданин.
Бергсон печели Нобеловата награда за 1927 за „своите жизнеутвърждаващи идеи и за изключителното майсторство, с което те са представени“, член е на Френския институт и Френската академия на науките.
Различни хора на изкуството, като Клод Дебюси, Клод Моне, Марсел Пруст, Пол Валери, Андре Мороа и Никос Казандзакис, се обръщат към Бергсон за вдъхновение и интелектуална подкрепа. Бергсон успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността.
(1859 ~ 1941)
Да съществуваш означава да се променяш, да се променяш означава да съзряваш, да съзряваш означава постоянно да се преоткриваш.
Настоящето е минало, посрещащо бъдещето. Всъщност, всички чувства са спомени.
Очите виждат само това, което умът е готов да разбере.
Смехът е корективната сила, която ни позволява да не откачим.
За да се разбере реалността се изискват и други качества, не само интелект.
Абсолютизмът съществува само в интуицията. Всичко друго подлежи на анализ.
Стремежът към механизация на живота е наистина смешен.
Човечеството страда, наполовина смазано от тежестта на прогреса, който е постигнало.
Сексапилът е водещият мотив в нашата цивилизация.
Хомо сапиенс – единственото същество, което е надарено с разум, е също така единственото същество, което обяснява съществуването си с неразумни обстоятелства.
Единственият лек за суетата е смехът и единствената грешка, която е смехотворна, е суетата.
В началото беше суетата! Колко много храни сме склонни да опитаме, само защото са скъпи!
Смърт - тайнствено лекарство против тщеславие.
Нашият жизнен път е осеян с отломките на това, което сме, и на това, което можем да направим.
Няма нищо във философията, което да не може да се каже с прости думи.
Човек чувства своят дълг само в случай, че е свободен.
Ще познаем човек не по това какво знае, а от това, което го радва.
Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта.
Нашият ум - това е материал извлечен от формата, а формата това са нашите действия.
Няма по-голяма радост от това да видиш себе си като създател.
Еволюцията е постоянно подновяване на творчеството.
И на хиляда снимки да видиш Париж не е същото.
Европа е пренаселена, ако не рационализираме репродукцията на хората… ще имаме война.
Вселената е машина за създаване на богове.
Действително, мистиците са единодушни в свидетелството си, че Бог има нужда от нас така, както ние имаме нужда от Него. Защо сме Му нужни, ако не, за да ни обича? До този извод стига философът, който се придържа към мистичния опит. За философа сътворението се явява Божие начинание, целящо да създаде творци и помощници на Бога, достойни за Неговата любов.
Бог е любов и е обект на любов – целият принос на мистицизма се състои именно в това. Мистикът никога не би спрял да говори за тази двойна любов. Описанието му е безкрайно, защото това, което трябва да се опише, е неизразимо. Но то ясно казва, че Божията любов не е просто нещо от Бога – тя е самият Бог.
Анри Бергсон, "Творческа еволюция", изд. УИ " Св. Климент Охридски", Time and Free Will
Снимка: imdb.com