Философско консултиране за малки и големи в условия на извънредна ситуация

Преподавател във философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и баща на три деца, проф. д-р Веселин Дафов от години е активно отдаден на заниманията по философия с деца от предучилищна и начална училищна възраст. Основаното от него сдружение „ОнтоИдея“, обединява екип от преподаватели, докторанти и студенти по философия, които в момента продължават работа с малките приятели на мъдростта онлайн. Философското консултиране, разбира се, не е отменено и за възрастните .

За вярата на децата, че учените ще открият ваксина срещу коронавируса, за променените обстоятелства на битието, които не отменят човечността и мъдростта като поемане на отговорност за собствените ни действия – WebStage потърси философската гледна точка на проф. д-р Веселин Дафов. 

(Проф. д-р Веселин Дафов, © личен архив)

Трудно ли е да си философ във времето, в което живеем?

Мисля, че разбирам патоса на въпроса, ала ми позволете да започна отговора си така: преди да се преценява философстването през лекотата или тежестта на заниманието, трябва да се отбележи, че философията и философстването е благодатта на мъдростта – от и за разума. И за тази благодатна мъдрост философите са призвани да се грижат. И тук вече съм съгласен, че има времена, в които въпросната грижа е свързана с изживяването на радости и щастливи обстоятелства, но има и времена, когато грижата за разумността се извършва в скърби и несгоди. Отговорността обаче е винаги една и съща. Все пак, трябва да се отбележи, че сякаш очакванията към философите са по-големи във втория случай.

Как философските размишления могат да ни помогнат в настоящата извънредна ситуация – опора ли са те или път?

Философията като любов, грижа, радетелност към мъдростта има своята сила именно в ситуации, в които се очертават границите на нашето знание и умение. В тези ситуации сме на предела на знанието и моженето. Отвъд тези граници никой не знае и никой не може. И точно тогава човек има опора и път, основани не на знание и умение, а на мъдростта. Мъдростта като поемането на такава отговорност за собствените ни действия, на такова самозахвърляне, на такова самосътворяване на човека, при които той може да се съобразява с всичко, което човечеството вече знае и може, но все пак с ясното съзнание, че то изобщо не е достатъчно. Така, макар и да звучи парадоксално, мъдрото отива отвъд наличното знание и наличното умение, но все пак остава в разумността. 

В такива ситуации се намираме, както се отбеляза и при отговора на първия въпрос, и в извънредна радост и щастие, ала и в извънредна опасност и страх. Смея да твърдя, че истинската философска трудност е да се погрижим за мъдростта при първата извънредност – тази на радостта и щастието, именно защото малцина го разбират и често го подценяват. И проявата на тази мъдрост в радост и щастие винаги първо започва с благодарността.

Чудесната инициатива на ОнтоИдея „Философия с деца“ родена преди повече от 20 години, продължава активната си работа онлайн. Как децата приемат промените, които настъпиха в последните месеци – какво ги вълнува, тревожи, мобилизира?

Философия с деца в България имаме благодарения първо на усилията основно на двама мои колеги от Университета – проф. Андонов и проф. Карагеоргиева – които през далечната 1992-93 година организираха съответното специализирано обучение по темата във Философския факултет на Университета. Разбира се има и други имена на колеги, но институционализирано по този начин имаме само в СУ „Св. Климент Охридски“. 

Аз започнах своята работа „на терен“ още през 1996 година. Оттогава се натрупа много опит и се изгради екип от изключително подготвени и компетентни мои колеги. Този факт пролича особено добре в тази нова и непозната за нас ситуация. Може да се каже, че ни отне съвсем малко време за да разберем, че трябва да измислим нещо и малко повече време, за да разработим нова методика и организация (в онлайн среда) за работа с най-малките приятели на мъдростта, мисленето и истината от детските градини. 

Срещнахме пълно разбиране и подкрепа от страна ръководствата на затворените детски градини. Разбира се, трябва да отбележим смелостта и ангажираността на родителите на тези деца, които посещават и участват в нашите философски занимания.

Благодарение работата на колегите Даниел Александров и Камен Киров, които всъщност водят самите занимания, изживяваме и вероятно още ще изживяваме опит, който тепърва ще осмисляме в пълнота. Но и сега има наблюдения и изводи, които не ни изненадват, но е добре да намират и емпирично потвърждение. А именно – светът си е на мястото, птичките пеят, родителите обичат децата си. А от своя страна децата са толкова умни, че почти постоянно напомнят на тези, които имат уши да чуят и очи да видят, че ние няма защо да ги подготвяме за бъдещето, защото те са бъдещето. Нашата работа е да създаваме по-добри условия за самите деца, именно взети в достойнството им на самото бъдеще, да бъдат уважавани, признавани и подкрепяни в оличностяването им. Така, че това бъдеще наистина да е здраво, добро, умно, човечно.

Детската перспектива към ситуацията не е толкова трагична, както може да си помисли първоначално човек. Кога друг път мама и тати (или друг любим възрастен) са били толкова дълго време у дома  ? Това при положение, че мама и тати все пак знаят какво да правят със себе си у дома.

Разкажете ни как протичат вашите часове по „Философия с деца“, с какъв екип работите, кой може да участва и как родителите могат да запишат децата си?

Идеята на занятията по философия е да се обмисля чудното, някакви чудни неща, нещо чудно. Това е свързано с мислене на противоречивости и тяхното овладяване. Ето защо във всяко занятие някой разказва някаква чудна история или се пита за нещо чудно. И така се получава темата, това за което се съгласяваме да мислим и да си помагаме взаимно да разберем. По-подробно за методиката, екипа и записването може да се види на www.ontoidea.com.

Децата или възрастните са по-гъвкави във своята философия на ежедневието?

Моето разбиране е, че философията не е въпрос на гъвкавост. Не случайно именно философията се занимава с принципите, с началата на човешкото битие и мислене. Например ясно е, че никаква гъвкавост не може да има в това дали да си добър или не, дали да постъпваш с оглед на идеята за добро или не. Но при устояването на този принцип вече съм съгласен, че се иска гъвкавост и добър самоконтрол, които да ти позволяват отстояване на този принцип. Това е така, защото човек в действията си може да отпада, да се изкушава, да се заблуждава и т.н. по всевъзможни начини. И в преодоляването на тези недостатъци вече е нужно всичко, което човек може да мобилизира в своя полза. 

Ала децата са много повече в чувственото и сетивното битие и ако сме се погрижили това им битие да е в положителния модус, тогава можем да останем учудени колко изобретателни и творчески могат да бъдат те при снемането и преминаването през трудности от всякакъв характер.

Един 6-годишен, съвсем млад философ, е споделил: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“. Каква е вярата на децата в настоящата криза? 

Какво личи в цитираното изказване? Личи едно разбиране, че ученето, изучаването на вече наличното знание е страшно важно – то позволява да се изравниш, да стоиш изправен и редом да големите умове на човечеството. Но това не е достатъчно. Трябва и ти да допринесеш нещо ново – трябва да откриваш, да създаваш. И именно това те прави учен. Аз съм съгласен с това дете. И в случая се радвам да установя, че неговото казване не e плод само на вяра, а има и разумни основания. 

Коя е най-голямата трудност за вас самия в създалата се Корона ситуация и кое е най-нужното (или полезно) качество, което би помогнало на всеки?

За мен най-трудното за всички нас сякаш бе да проявим такт. Да си дадем един или два такта един другиму, да се изчакаме взаимно, да уважим ритъма на другите около нас, да се вгледаме в основанията на един или друг човек да постъпва или говори именно по този начин, а не по друг.

Какъв е урокът, който ни преподава кризата с Covid-19?

Попаднахме в променени обстоятелства на нашия живот. Пресилва казването този, който смята, че животът ни се е променил. Все пак тук говорим за борба на цялото човечество, а не за нахвърлянето на едни хора срещу други. Само войната на човек срещу човек може да променя самия живот, само тогава казваме, че животът става друг. 

Доколкото хората, макар и да имаме разногласия за методите, техниките, начините, тълкуването и т.н. на противопоставяне на вируса, все пак действаме именно срещу вируса, а не един срещу друг, дотолкова не може да говорим за променен живот. 

Аз за себе си открих как тези променени обстоятелства на битието не могат да наранят ни най-малко човешкото в живота и се насладих и продължавам да се наслаждавам на изключителни прояви на човещина и доброта, извършвани от хората.

Светът, в който живеем е вече променен. Какви са пътищата пред човечеството, според вас – път назад към познатото или път напред – към новото и неизвестното? 

Ще си позволя да приема този въпрос като продължение на предния. С моя колега от екипа на „ОнтоИдея“ и дългогодишен академичен партньор и приятел Иван Кирков тези дни имахме повод да обсъждаме един образователен проект. В тази връзка той успя да формулира едно изказване, а именно че глобализацията е приключила успешно. В смисъл не, че повече няма да се разгръща глобализация, а че вече се е извършила, вече е готова, налична е. Това нещо по-прозорливите го знаят по-отдавна, но Ковид-19 ситуацията го показа на всички, но за разлика от друг път по начин, който не е свързан със стопанския живот , а със грижата за здравето и живота. Именно поради това, всички – не само специалистите по социални науки и икономика – не просто разбрахме, а видяхме с очите си, чухме с ушите си, усетихме с телата си, че глобализацията е налична. 

И това именно е промяната: вече всички знаят, че светът е глобален – и столетникът на село и столетникът в града, и младежите и децата, всеки. Това всъщност открива наистина нови хоризонти пред човека, пред всеки човек. Отговорността на всеки е наистина отговорност пред всички хора на земята и това вече изобщо не е само приказка. Ако преди знаехме, че има определени хора, които могат да извършват действия, с които да помогнат или навредят на цялото човечество, сега вече знаме, че всеки може да направи беля на всички, но и всеки може да предотврати беля за всички хора. 

Това изправя всички пораснали, но смея да твърдя най-вече учителите и изобщо хората от образованието от цял свят, пред невероятни предизвикателства и аз облазявам отсега всеки, който ще има смелостта и силата да бъде учител през следващите петдесет години.

Научете повече на: ontoidea.com
Станете приятели на „ОнтоИдея“ във ФБ

Снимка: Проф. д-р Веселин Дафов, личен архив