Лечебната сила на музиката ♥ Хазрат Инаят ХАН

Идеята за лечение чрез музика принадлежи към началния стадий от развитието на човека. Краят на този път е достигането до духовно извисяване посредством музиката или както се нарича във Веданта – Самадхи. Ако погледнем каква е основата на всички лекарства, ако се поинтересуваме от техния състав ще открием, това че те са изградени от различните елементи, съставящи нашето физическо битие. Тези елементи присъстват в лекарствата и това, което отсъства в организма, се набавя чрез тях, т.е. ефектът, който трябва да бъде възпроизведен в нашето тяло, се възпроизвежда от тях. Те създават вибрация, необходима за нашето здраве, а ритъмът, необходим за оздравяването, се предизвиква от циркулацията на кръвта с определена скорост. Ето защо можем да кажем, че здравето е състояние на съвършен ритъм и тон.

А какво е музиката? Музиката също е ритъм и тон. Когато здравето не е наред, значи и вътрешната музика не е наред. Затова, когато вътрешната музика е нехармонична, необходима ни е помощ, за да върнем хармонията и ритъма, за да бъдем приведени в състояние на хармония. Подобен начин за лечение може да бъде разбран чрез изучаването на музиката на собствения ни живот, изучаване на ритъма на пулса на сърцето, ритъма на циркулацията на кръвта. Някои лекари определят състоянието на пациента, наблюдавайки неговия пулс, и сърдечен ритъм. И за да открие действителния недъг, лекарят, трябва да разчита на своята интуиция и на използването на своите музикални способности.

В древни времена и дори днес на Изток, откриваме две основни медицински школи. Едната е дошла от древногръцката школа чрез Персия, другата произлиза от Веданта и е основана на мистицизма. Какво лежи в основата на мистицизма? Това е законът за вибрациите. Доброто здраве се постига чрез разбиране на природата на заболяванията по ритъма и тона, които присъстват в човешкото тяло в определени пропорции. Можем да погледнем на това и по друг начин. Всяка болест има своя собствена причина, но в същото време всички болести произлизат от един и същи корен, от една причина, едно условие: това е отсъствието на живот, недостатъчност на живот. Животът е здраве. Неговото отсъствие е болест, достигаща висша точка в състоянието, което наричаме смърт. Животът в своята физическа форма, както се възприема във физическите сфери, на санскрит се нарича прана. Този живот се поддържа с храна или лекарства – това означава, че тялото се подготвя с определена храна или лекарство да бъде в състояние да диша само в този живот или да бъде в по-добро здраве или да има съвършено здраве. Но тази прана, която означава дишане, централно дишане, привлича от космоса различни елементи, присъстващи в него. Всички треви, растения, цветя и плодове също притеглят от космоса елементите, от който се състоят. Всички елементи се привличат с дишането. Затова мистиците, били те от Гърция, Персия или Индия, винаги са приемали за основа на духовното развитие културата на дишането, науката за дишането.

Дори сега на Изток ще срещнете лечители, магнетизиращи водата, храната и атмосферата. В какво е тайната на този магнетизъм? В тяхното дишане. Тяхното дишане оказва влияние върху храната и продуктите. Сред религиозните хора в Индия съществува обичай, подобен на причастието. Свети хора даряват страдащите със символични дарове и така им помагат. Силата на дишането на тези хора е толкова балансирана, толкова чиста и развита, че притегля всички елементи, всичко, което може да се получи от билки, треви, цветя и плодове. Затова от дишането може да се получи хиляди пъти повече, отколкото от лекарствата. На Изток съществуват лечители, които шепнат някакви духовни думи. Какво е шепотът? Той също е дихание, дихание с думи. В Делхи имало един лекар, който използвал този тип целителна сила при лечението на пациенти. Веднъж негов скептично настроен приятел дошъл да се консултира с него. Лекарят прошепнал няколко свещени думи пред пациента и казал: „Сега можеш да си отидеш“. Скептикът заявил, че не разбира, как такъв метод може да подобри неговото здраве и тогава лекарят направил нещо необичайно: започнал да оскърбява пациента с жестоки думи. Скептикът, разбира се, се озлобил и извикал: „Как можеш ти, който си лекар да говориш така“ Лекарят казал: „Трудно ми е, но го направих, за да ти докажа нещо. Ако моите думи могат да те направят зъл и болен, те могат и да те излекуват. Ако думите могат да направят човека болен и нещастен, те имат и силата да го хармонизират и да го доведат до добро състояние“.

Какво е музиката? Според мислителите в древна Индия съществуват три аспекта на музиката: пеене, свирене на инструмент и танц. В основата и на трите е ритъмът. Какъв е ефектът на музиката? Въздействието на музиката се състои в регулиране на ритъма на човека и настройка на собствените му вибрации към музиката, която се изпълнява. Каква тайна има в музиката, защо тя привлича хората, които я слушат? Това е създаваният ритъм. Онзи специфичен тон, който настройва душата и я повдига над депресията и отчаянието на всекидневния живот в този свят. И ако някой знае какъв ритъм е необходим за определен индивид, изпаднал в беда и отчаяние, какъв тон е нужен, до каква височина трябва да бъде повдигната душата на този човек, тогава може да го излекува чрез музика.

Може да попитате: ако музиката е ритъм, защо така често музикантите са толкова темпераментни, емоционални и така лесно могат да бъдат разтревожени? Нима не е красиво да имаш буен темперамент? Животът не е музикален, ако в него няма темперамент. Човек, който не се сърди, макар и рядко, не живее. Това е съвсем човешко – да имаш всички видове малки недостатъци. Радостта се състои в тяхното преодоляване. Музиката не е само печал, съществуват висши остави и низши октави. Музиката е всичко, музиката включва в себе си всичко, ето защо тя е по-висша дори от небесата.

Някога в Индия музиката често била ползвана за лечение. Прилагала се за изцеление на ума, характера и душата, защото именно здравето на душата носи здраве на физическото тяло. Но изцелението на физическото тяло не винаги помага на душата. Ето защо материалистичната медицинска наука понякога може да допринесе полза, но не може да удовлетвори напълно нуждите на пациента. Не искам да кажа, че европейското лечение е безполезно. В този свят няма нищо безполезно, ако знаем как да извлечем полза от това. Всички неща в този свят са необходими, всички носят и имат приложение, само ако знаем как да ги използваме правилно. Но ако оздравяването се предизвиква външно, а в същото време вътрешно болестта остава, рано или късно болестта, съхранена в тялото, отново ще се прояви навън.

Веднъж срещнах жена, която каза, че посетила много лекари заради своя неврит. За известно време се подобрявала, но недъгът винаги се завръщал. Помоли ме за помощ. Попитах я: „Има ли в света някой, когото не обичате, когото ненавиждате или чиито действия тревожат ума ви?“ Тя каза: „Да, има много хора, които не обичам и особено на един човек не мога да простя!“. „Добре – казах аз, – ето неврита, ето корена на болестта. Външно тази болка е в тялото, вътрешно се корени в сърцето“. Често причината за болестта е вътре, въпреки че, без съмнение, много неща са изявени външно. Нито едно правило не обхваща всичко.

Несъмнено, ситуацията в света се е променила през вековете и материализмът е обхванал не само Запада, но и Изтока. Използването на музиката за духовни достижения и лекуване на душата, преобладаващо в древността, днес не е често явление. Музиката се е превърнала в средство за развлечение, средство за забравяне на Бога. А чрез начина, по който човек използва нещата, проявява своите недостатъци и достойнства. Същевременно споменът за древните начини за лекуване с музика е още жив сред бедните в Индия. Там има целители, свирещи на особени инструменти. Хората отиват при тях за лечение. Свиренето на такъв инструмент пробужда в човека някакво особено чувство, което е охладняло в него и това дълбоко чувство, някога погребано, започва да излиза навън. В действителност, това е древен метод за психоанализа. Музиката помага на пациента да изрази скритата болка. Така за мнозина не е нужно да ходят на лекар. Но, без съмнение, това е непълен, незрял начин за лечение.

Веднъж един махараджа чул, че може да бъде постигнато изцеление чрез музика и организирал концерти в някои болници. В резултат от това всички болни започнали да крещят; „За Бога, тихо! Отивайте си!“ Не звучала музика, която може да ги утеши. Тя само ги заставяла да страдат по-силно. Приличала на камък, даден вместо хляб. За да се постигне изцеление чрез музика, човек трябва да открие какво е нужно на душата. На първо място, трябва да научи, какво е недъг: какви елементи не достигат, какво е тяхното символично значение, какво ментално отношение стои зад болестта. Тогава, след щателно изучаване, той може да донесе много добро на пациента с помощта на музиката. Дори ако музиката не се използва като рецепта, предназначена за определена болест, силата на болестта, пребиваваща в сърцето на човека, може да бъде намалена чрез възвисяване на неговото сърце и промяна на неговите мисли. Болестта се носи по-скоро от мисълта за болест, отколкото от самата болест. Съществуването на болест в тялото може да бъде наречено сянка на истинската болест, която човек държи в ума си. С помощта на музиката умът може да стане толкова възвишен, че да се повдигне над мисълта за болест – тогава болестта се забравя.

Вие питате: „Какъв тип музика може да излекува човека? Пеене, свирене или музика за танци?“ Пеенето е най-могъщо, защото е живо. То е прана. Гласът е самият живот. Несъмнено животът въздейства чрез инструмента при съприкосновението с него, но в пеенето се усеща непосредствен живот, дихание трогващо сърцето на слушателя. Но зад гласа трябва да има сърце, заредено като батерия с това, което е необходимо. А с какво трябва да бъде заредено? С това, което наричаме любов и симпатия – най-висшите от съществуващите сили. Човек, който е материалистичен, който се бори с околните от сутрин до вечер, който търси своята собствена изгода, който се намира в беда или тъга, който сее конфликти, не може да лекува. Лечителят трябва да бъде свободен, свободен за съчувствие, свободен за любов към своите ближни дори повече, отколкото към себе си. Какво учи на тази любов? Къде можем да се научим на нея? Къде можем да я придобием? Ключът към любовта е Бог. И когато гледаме съвременния живот с целия му прогрес, какво не достига в него? – Бог. Бог е ключът към това неограничено изобилие на любов, което се намира в сърцето на човека.

Веднъж една много благочестива и добродушна жена не могла да отговори на чукането на вратата така бързо, както би следвало и посетителката, чакаща пред вратата, започнала много нетърпеливо и свадливо да говори. Когато я попитали какво се е случило, тя се усмихнала и казала: „Тази лейди много ми се разсърди“. Когато я попитах, знае ли каква е причината, поради която тази лейди е сърдита, слугинята със съвършена невинност отговори: „Причината? Отсъствие на Бог!“

Прекрасен отговор. Където не достига Бог, там няма любов. Където има любов, там има Бог. Болката и страданието раждат недостиг на живот. Какво е живота? – Любов. Какво е любов? – Бог. От какво се нуждае всеки човек, от какво се нуждае светът? От Бога. Всичко, което ни е необходимо, ще го имаме, всичко, което ни трябва, ще добием, за да благославяме нашия живот с музика, любов, хармония, наука с правилна насоченост, жизнено благо. Всичко това е Бог. В това се крие цялата магия на живота.

Из: „Космическият език“, Хазрат Инаят Хан, превод от английски Стефка Николова, ИК „Шамбала“, София, 2004
Изображения: Course of Mirrors, Уикипедия