Тъканта на междуличностното общуване ♥ Даниъл ГОЛМАН

♥ Основи на социалната интелигентност

Междучасие в детската градина. Няколко момчета тичат по тревата. Реджи се спъва, ожулва си коляното и започва да плаче, но другите момчета продължават да тичат - с изключение на Роджър, който спира. Реджи още хлипа. Роджър кляка и започва да търка собственото си коляно с думите: „Ох, и аз се ударих!“

Роджър е пример за извънредно висока междуличностна интелигентност, цитиран от Томас Хач, колега на Хауърд Гарднър в „Спектър“ - училището, основаващо се на принципа за множествената интелигентност. Както по всичко личи, Роджър има невероятно умение да разпознава чувствата на другарчетата си и да се включва в ситуациите бързо и гладко. Единствено Роджър забелязва страданието на Реджи - и пак само той се опитва да му предложи някаква утеха, пък била тя и нещо толкова просто като това да потърка собственото си коляно. Този дребен жест разкрива неговия талант за установяване на връзка - емоционално умение, което е жизнено важно за съхраняването на близките отношения, независимо дали става въпрос за брак, приятелство или партньорство в бизнеса. Такива умения у едно петгодишно дете представляват корените, от които ще съзреят плодове по-късно в живота.

Талантът на Роджър е една от четирите основни способности, които Хач и Гарднър са определили като компоненти на междуличностната интелигентност:

Способност за организиране на групи: основно умение за лидера. Основава се на мобилизиране и координиране на усилията на група хора на мрежов принцип. Подобен талант притежават режисьорите, продуцентите, офицерите и ефективните ръководители на всяка една организация. На детската площадка това са децата, които поемат командването и определят кой какво ще играе или стават капитани на отборите.

Способност за достигане до решения по пътя на преговорите: това е талантът на посредника, който предотвратява конфликтите или разрешава онези от тях, които вече са се разгорели. Хората с тази способност са ненадминати в бизнес преговорите, като арбитри или медиатори в спорове; те могат да направят кариера в дипломацията, в арбитража или в областта на правото, или пък като посредници или мениджъри при сливания и придобивания. На детската площадка това са децата, които разрешават конфликтите сред другарчетата си.

Способност за лична връзка: ето това е талантът на Роджър - емпатия и чувство за свързаност. Тези умения му позволяват да общува лесно и да реагира адекватно на чувствата и грижите на другите - с други думи, да практикува изкуството на връзката. Такива хора са отлични „екипни играчи“, надеждни съпрузи, добри приятели или бизнес партньори; в деловия свят те са еднакво успешни като продавачи и мениджъри, като могат да бъдат и отлични учители. Деца като Роджър се разбират с всичките си другарчета, лесно се включват в игрите и тази лекота им доставя удоволствие. Те изключително умело разчитат емоциите по изражението на лицето и са любимци на съучениците си.

Способност за социален анализ: това е умението да се улавят и разпознават чувствата, мотивите и грижите на другите. Подобни познания могат да позволят бързо достигане до интимност във всяка връзка. Способността за социален анализ създава компетентни терапевти и психолози - или пък, ако се съчетае с литературен талант, даровити романисти и драматурзи.

Взети заедно, тези умения представляват тъканта на междуличностното общуване, те са необходимите съставки на чара, успеха в обществото, та дори и на харизмата. Хората с такива способности могат гладко да влизат в контакт с другите, умело да разчитат реакциите и чувствата им, да ръководят и организират, както и да направляват споровете, които неизбежно възникват при всяка човешка дейност. Те са естествени лидери - хора, които могат да изразят нямото колективно чувство, и то така, че да поведат дадена група към нейните цели. Те са предпочитана компания, тъй като подхранват положителните емоции, оправят настроението на околните и предизвикват възхитени коментари от типа на: „Невероятно удоволствие е да имаш такъв човек до себе си“.

Тези умения за общуване почиват на други прояви на емоционална интелигентност. Хората, които правят отлично впечатление в обществото например, са в състояние да наблюдават начина, по който самите те изразяват емоциите си, както и да осъзнават как реагират другите, като по този начин съумяват да настройват поведението си така, че гарантирано да постигнат желания ефект. В това отношение те приличат на добрите актьори.

Само че ако тези способности за междуличностни контакти не се балансират от ясно определено чувство за това какви са собствените ни нужди и чувства и от каква изява имат нужда, те могат да доведат до съвсем кух успех в обществото - до популярност, завоювана за сметка на истинското, пълнокръвно удовлетворение. Това е теза на Марк Снайдър, психолог от университета в Минесота, който е изучавал хора, чийто социални умения са ги превърнали в първокласни социални хамелеони, ненадминати в това да правят добро впечатление. Тяхното психологическо кредо може да се обобщи с една забележка а У. Х. Одън, който признава, че личната му представа за самия него „се различава значително от образа, който се опитвам да създам в умовете на другите, за да ме обичат“. Тази тежка цена трябва да бъде платена, когато социалните умения се окажат по-ценни от способността ни да почитаме и познаваме собствените си чувства: за да бъде обичан - или поне харесван - социалният хамелеон ще изглежда така, както според него искат околните. Непогрешим признак за подобен модел според Снайдър е ситуацията, в която един човек прави отлично впечатление, и все пак почти няма стабилни или удовлетворителни връзки. Значително по-здравословно е, разбира се, да се балансира между верността към самия себе си и определени социални умения, прилагани напълно почтено.

Социалните хамелеони обаче нямат нищо против това да говорят едно, а да вършат друго, стига това да им донесе обществено одобрение. Те просто се научават да живеят с пропастта между публичния си образ и личната си реалност. Психоаналитикът Хелена Дойч нарича подобни хора „привидни личности“, тъй като са способни да сменят маската си с невероятна пластичност, веднага щом уловят съответните сигнали от околните. „При някои хора - каза ми Снайдър - публичната и частната личност се съгласуват сравнително добре, докато при други виждаме единствено калейдоскоп от редуващи се привидни личности. Те са като онзи прословут персонаж на Уди Алън, Зелиг, който истерично се опитва да се уподоби на всеки, с когото се срещне“.

Тези хора се опитват да открият и най-малкия намек за това какво се иска от тях, преди да реагират, вместо просто да заявяват онова, което всъщност чувстват. За да върви общуването гладко и за да ги харесват, те са готови да накарат неприятни иначе хора да вярват, че са техни приятели. Освен това използват социалните си умения, за да действат по инерция в драматично отличаващи се една от друга ситуации, и дори може да се стигне до там, че да се държат като съвсем различни хора - от душата на компанията до същински айсберг - в зависимост от това с кого са в дадения момент. Разбира се, тъй като подобни способности позволяват отличен контрол върху впечатленията на другите, те се ценят високо в определени професии - например сред актьорите, адвокатите, търговците, дипломатите и политиците.

Друга, може би още по-важна способност за самонаблюдение, прокарва ясна граница между социалните хамелеони, носещи се без път и посока в океана на популярността, опитвайки се да впечатлят всички, и хората, които са в състояние да използват социалното си лустро, без същевременно да се отричат от истинските си чувства. Това е умението да бъдеш верен на себе си - умение, което ни позволява да действаме в съгласие с най-дълбоките си чувства и ценности, независимо какви ще бъдат социалните последствия от това. Такава емоционална почтеност може да ни накара например нарочно да предизвикаме сблъсък, за да се справим с нечие лицемерие - опит за прочистване на атмосферата, който един социален хамелеон никога не би направил.

Избрано от: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, изд. „Изток-Запад“, 2011 г.
Снимка: danielgoleman.info