Човекът дзен ни припомня, че всички ние сме родени художници на живота ♥ Дайсецу СУДЗУКИ

Из лекциите на видния японски философ и психолог д-р Дайсецу Судзуки от симпозиума „Психоанализа и дзен-будизъм“, проведен в Националния автономен университет на Мексико през август 1957 г. 

(1870 ~ 1966)

Несъзнателното в дзенбудизма

„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки.” ~ Дзен поговорка

Подхода Дзен се заключва в това да навлезнеш направо в самия обект и да го видиш отвътре. За да опознаеш цветето трябва ти самия да станеш цвете, ти да си то, да цъфтиш, като него, радвайки се на слънчевата светлина и дъжда. Ако това се получи, то цветето говори с мен, а аз зная всички негови тайни, радости, страдания всеки пулс на живота му. И не само това. Заедно с моето „познание” за цветето аз разбирам всички тайни на вселената, включително и тайната за моето собствено Аз. А преди, те през цялото време биха ме отклонявали от моя преследващ поглед, понеже аз се разделях на две, на преследвача и плячката, на предмета и сянката. Няма нищо удивително в това, че никога не съм улавял моето Аз, колкото и уморителна да е била тази игра!

Познавайки цветето, вече знам самия себе си, моето Аз. Загубвайки се в цветето, узнавам себе си, и цветето. Аз наричам такъв подход към реалността по пътя на дзен – донаучен, метанаучен или даже антинаучен.

Науката е водена от абстрактното, в нея няма дейност. Дзен пробужда в нас източника на творчеството и твори този живот, който извира от него. Този Дзен източник е несъзнателното. Цветето само по себе си не знае, че е цвете. Аз усещам това от несъзнателното… Ученият убива, художникът се опитва да пресъздаде. Той знае, че няма да достигне реалността чрез разкъсване на нещо. Затова той използва платно, четка и бои, стремейки се да твори от несъзнателното. Когато това несъзнателно и едновременно истинско пламъче се равнява с Несъзнателното Космическо, тогава творението на художника е истинско. Той наистина е създал нещо, неговото произведение не е копие на нещо, а то има право на съществувание. Художникът рисува цветето, което, ако произлиза от несъзнателното, представлява напълно ново цвете, а не подражава на природата.

Сегашният представител на един дзенбудистки храм пожелал пода на една от залите (залата се наричала Дхарм) да бъде украсен с изображение на дракон. Помолили един известен художник да изпълни работата. Той приел предложението, но се извинил затова, че никога не е виждал истински дракон, ако въобще и съществува такова същество. Съдържателят на храма му казал: „Нищо, че не си виждал дракон. Стани ти дракон, превърни се в него и рисувай. Не се старай да следваш някакви канони.” Тогава художника попитал: „А как да стана дракон?“, отвърнали му: „Отиди в стаята си и се съсредоточи върху него. Ще дойде време, когато ти самият ще усетиш, че си готов да го нарисуваш. Това ще бъде мига на твоята промяна, от човек в дракон, и ще почувстваш нужда да му предадеш форма, чрез рисунка.” Художникът послушал съвета на съдържателя и след няколко месеца, след множество усилия придобил увереност в себе си, защото в собственото несъзнателно видял дракона в себе си. Резултатът е дракон, който може да бъде видян на пода на зала Дхарм в Миошинджи, в Киото.

Художникът трябва да погледне предмета отвътре, да почувства живота му. Казват, че Торо бил един от най-добрите натуралисти, в което се състои професионалното учение. Също като Гьоте. Те двамата познавали природата вече, защото можели да я живеят. Учените подхождат към нея обективно, т.е. повърхностно. „Аз и ти” – изглежда обичайно, нормално, но в действителност ние трябва да кажем, че това Аз вече е Ти, а Ти е Аз. Дуализмът може да се види само когато е ръководен от нещо, което не е двойствено.

Несъзнателното е над възможностите на науката, то е зад пределите на научните изследвания. Затова учените могат само да твърдят, че то съществува, нищо повече. За науката това е достатъчно. 

Природата не е хаотична, защото нищо хаотично не може само по себе си да съществува. Това е просто името на великото царство, което отрича измерването с обичайни рационализирани средства. Възникващото от хаоса съзнание е повърхностно, то докосва само единия край не реалността. Нашето съзнание е само мъничък остров, плаващ в океана. Но само чрез тази малка частица пръст под нозете ни сме способни да хвърлим поглед на необятното несъзнателно. Ние можем само да го почувстваме, но и това не е малко, чрез него ние узнаваме, че нашето фрагментарно съществуване обладава голяма значимост, а оттук се убеждаваме, че не живеем напразно. Науката на теория не ни дава чувството за пълна безопасност, за безстрашие, което възниква в нас благодарение на несъзнателното. Не всички можем да станем учени и никой не го изисква от нас. Но всички ние по природа можем да станем художници, разбира се не специализирани живописци, скулптори, музиканти, поети и т.н., а художници на живота. Тази професия „художник на живота” може да изглежда странна, но всъщност ние се раждаме творци. На много от нас не ни се отдава да станат творци на живота и в крайна сметка ние обръщаме живота с краката нагоре, а после питаме „Какъв е смисъла на живота?”, „Защо живея?”, „Съществувайки вече 75 или даже 90 години на този свят, накъде вървя и къде отивам? Знае ли някой това?” и т.н. Чувал съм че от това болшинство мъже и жени стават невротици и психопати. Човекът дзен може да им припомни, че те са родени художници, творци на живота. Струва си да осъзнаят този факт, и ако го постигнат ще се излекуват от неврозите и другите техни затруднения, каквито и да са те.

Какво се разбира под „художник на живота”? Както ни е известно веки художник използва за самоизразяването си теми или други инструменти, по този начин той в една или друга форма демонстрира своето творчество. На скулптура са нужни камъни, дърво или глина, резец и други инструменти, за да изрази идеята си върху материала. На художника на живота му е достатъчен като материал самият той. Всички инструменти, всяко техническо майсторство му е дадено по рождение, а даже и преди да бъде създаден от родителите си. Може би ще кажете, че това ви звучи странно и необичайно. Но си струва да се замислите, и тогава ще разберете какво имам предвид. А ако не разберете, то ще се изразя по-ясно: нашето физическо тяло е материала, то съответства на платното на живописеца, на дървото, камъка и глината на скулптора, цигулката, флейтата на музиканта. А всичко телесно – ръце, крака, туловище, глава, вътрешности, нерви, клетки, мисли, чувства, усещане, всичко това е част от цялостната личност. То е едновременно и материал, и инструмент от който, и вследствие на който, личността със своя творчески гений ще преобразува всичко това в поведение, и ще използва това поведение във всички форми на действие в живота си. Животът отразява всеки образ, който е създаден от неизчерпаемия източник на несъзнателното. Всяко действие на човека се явява оригинално и творческо, и изразява неговата личност. Тук няма място за условности, конформизъм и подтиснати мотивации. Индивидът се движи хаотично. Поведението му е подобно на вятъра, който повява натам накъдето иска. В него Аз-а не е ограничен и заключен в клетка, той не е изолиран от егоцентричното съществуване. Човека трябва да излезне от този затвор. Един от великите наставници дзен от династията Тан казва: „Човек, който е станал господар на самия себе си, действа в мир и съгласие със себе си където и да се намира”. Ето такъв човек се нарича истински художник на живота.

Неговото Аз се докосва с несъзнателното, с източника на всички възможности. Св. Августин казва: „Заобичай Бога и прави каквото искаш”… Всеки от нас е способен да превърне живота си в изкуство, всеки в съответствие с своя талант.

Следващият разказ може до някаква степен да покаже какво разбирам под преобразяване на всекидневния ни живот в изкуство.

Дого, живял в VIII век, бил велик последовател на дзен по времето на династията Хан. Той имал млад ученик, който искал да бъде обучен на дзен. Дълго време живял у наставника си, но нямало никакво обучение. Един ден той се приближил до учителя си и му казал: „От доста време съм при Вас, но нито веднъж не чух да ме поучите. Защо? Моля Ви, бъдете така добър и ме съветвайте как да постъпвам”. Учителя му отвърнал: „Защо?! Започнах да ти преподавам дзен още в момента в който ти се появи”. Ученикът неразбирайки думите му попитал: „Но в какво се състоеше това учение?”. А учителят му обяснил: „Когато ме виждаше сутрин и ме поздравяваше, аз ти отвръщах. Когато ми носеше храната, аз я приемах с благодарност. По този начин не подчертавах ли същността на ума?” Чувайки тези думи, ученикът свел глава, той разбрал разшифровката и значението на думите на учителя. Тогава учителят му казал: „Започнеш ли да мислиш за това, него вече го няма. Трябва да го виждаш непосредствено, без да разсъждаваш или да се колебаеш”. Казват, че това накарало ученика да разбере същността на дзен.

Истината за дзен се състои в това, че скучния, монотонен, банален живот, в който липсва вдъхновение, се превръща в изкуство, изпълнено с действително вътрешно творчество. То винаги трябва да е преди научното изследване на реалността и да няма връзката с научно конструирания апарат.

Смисълът, който придава дзен на несъзнателното, разбира се представлява нещо тайнствено, невидимо, а не научно или донаучно. Това не означава, че се намира зад пределите на достъпното за съзнанието, ние донякъде дори нямаме работа с него. То представлява само по себе си най-близкото за нас, интимното, и тази трудно доловима интимност е подобна на окото което не вижда себе си. Затова осъзнаването на несъзнателното се нуждае от специална тренировка на ума.

Етиологически, съзнанието е породено от несъзнателното в процеса на еволюцията. Природата действа несъзнателно, а от нея се е появил човекът. Съзнанието е скок, но скок не означава прекъсване на връзката във физическия смисъл. Съзнанието пребивава в постоянно и ненарушимо общуване с несъзнателното. Ако не съществуваше второто няма как да работи и първото, съзнанието щеше да изгуби основата на своите действия. Ето защо дзен казва, че Дао е „всекидневният ум на всеки от нас”. Под Дао дзен има предвид несъзнателното, което през цялото време работи в нашето съзнание. Следващите въпрос и отговор могат да ни помогнат да разберем някои неща за несъзнателното в дзен. Когато един монах попитал учителя си, какво означава „всекидневният ум на всеки един от нас”, наставника му отвърнал: „Когато съм гладен – ям, когато ми се спи – спя”. Уверен съм, че ще попитате: „Ако това представлява несъзнателното, за което представителите на дзен говорят, донякъде като за висша степен на тайнственото и неделимо от великата ценност за преобразяване на човешкия живот няма как да не се усъмним. Всички тези „несъзнателни” действия  отдавна се отнасят към областта на инстинктите и рефлексите в съзнанието, съответствайки на принципа за икономия на умствената дейност. Бихме искали да видим, как несъзнателното е свързано с по-високите функции на ума, особено там, където това е свързано с дълги години на усилени тренировки, като например изкуството за боравене с меча. Което прилича на рефлексни движения, като яденето, пиенето, спането и т.н., по които се отличават от нисшите животни и с децата. Разбира се, дзен не може да ги оценява като цел за напълно зрелия човек в търсене на смисъла на живота.

Избрано от: „Психоанализа и дзен-будизъм“, Ерих Фром, д-р Д. Судзуки и Ричард де Мартино, превод: Пламен Минчев, Даниела Ангелова
Снимка: Japanese Buddhism philosopher, Daisetsu Teitarō Suzuki (1870-1966); bg.wikipedia.org