„Западният човек все още се кълне да служи на щастието, индивидуализма и инициативата, но в действителност е лишен от всякакви цели.“
Дзен-будизма възниква на Изток, психоанализата – на Запад. На пръв поглед между две напълно противоположни системи, породени от различни цивилизации, не би могло да има нищо общо. И все пак започвайки с 30-те години на нашето столетие, последователите на психоанализата все по често се обръщат към дзен-будизма, а в края на 50-те години, много от тях стават негови последователи. Най-вероятно това се е случило, защото в центъра на вниманието на двете системи е човека – в единия случай неговото психическо, а в другия – духовно здраве. Книгата „Психоанализа и дзен-будизъм“ включва лекциите на Ерих Фром, д-р Дайсецу Сузуки и Ричард де Мартино от симпозиума, посветен на проблемите на дзен-будизма и психоанализата, проведен в Националния автономен университет на Мексико през август 1957 г.
(1900 ~ 1980)
Съвременната духовна криза и ролята на психоанализата
Ерих Фром
За да пристъпя към обсъжданата тема, ни е необходимо да разгледаме духовната криза, преживявана от човека на Запада в нашата решаваща историческа епоха, а също така и функциите на психоанализата в условията на тази криза.
Докато изумителна част от живеещите на Запад не чувстват кризата на западната култура (може би, повечето от хората никога, даже и в най-критичните ситуации, не си дават сметка за кризата) в крайна сметка между малък брой критични интелигентни наблюдатели съществува съгласие относно наличието и природата на кризата. Те я описват като болест, emui, mat du slide, умъртвяването на живота, автоматизацията на човека, отчуждаването от нас самите, от други хора и от природата. Човекът следвал рационализма до тази точка, до която рационализмът се обръща в ирационалност. От времето на Декарт човека все повече откъсвал своите мисли от чувствата, само мисълта се смятала за разумна, афектите по своята природа били ирационални. Разсъдъкът взел контрол над природата и производството на все по-голям брой вещи станало основна цел на съществуването. В този процес индивидът превърнал себе си във вещ, собствеността придобила по-голямо значение от живота, модусът да „имаш” взел връх над модуса да „бъдеш”.
В началото на Западната култура – както в Гръцката, така и в Еврейската традиция – считали за цел на живота съвършенството на човека; Модерният човек е зает с усъвършенстване на вещите, с разбирането на това, как можем да ги направим. Западният човек се намира в състояние на шизоидна неспособност да преживее афектите, и точно за това е тревожен, депресиран и отчаян. Все още той се кълне да служи на щастието, индивидуализма и инициативата, но в действителност е лишен от всякакви цели. Попитайте го, защо живее, каква е целта на неговите усилия, и той ще се учуди. Един може да каже, че живее за семейството си, за другите, втори – „за да получи удоволствията на живота”, трети – „за да прави пари”. Но всъщност никой не знае, защо живее; И никой от тях няма друга цел, освен желанието да избяга от опасността и самотата. Разбира се, църквите сега са много повече, откогато и да било, религиозните книги стават бестселъри, за Бог говорят все повече и повече хора. Но такова изповядване на религията само прикрива материалистичната и нерелигиозна позиция, която следва като се вземе предвид идеологическата реакция – причинена от усещането за опасност и конформизъм – на тази тенденция от XIX век, която Ницше е формулирал като „Бог е мъртъв”. Истинска религиозност тук няма.
Откъсването от теистическите идеи на XIX век беше значително постижение ако се погледне от определен ъгъл. Обективността се превърна в интерес на епохата. Земята спря да бъде център на Вселената, човекът загубил водещата роля в творението – ролята на същество, което Бог е предопределил да властва над всички други същества. Използвайки този нов принцип на обективността при изследването на скритите мотивации на поведението на човека, Фройд открил, че вярата във всемогъщия и всезнаещ Бог се корени в безпомощността на човешкото съществуване. Това е безпомощността у хората и те се опитват да я победят с помощта на вярата в помагащите им баща и майка, представени от Бог на небесата. Фройд видял това че човек може да спаси себе си сам; Учението на великите учени, любовта и помощта на родители, приятели, любими са способни да му помогнат, но само в случай, че той сам реши да приеме зова на битието и отвърне с цялата си сила и сърце. Човекът изоставя илюзорния образ на Бог като баща-помощник, но в същото време се отрича и от всичките истински цели на великите хуманистични религии: преодоляване на ограниченията на егоистичния Аз, достиженията на любовта, обективност, смиреност и почитане на живота, при което целта на живота се оказва самия живот, и човека се превръща в това, което потенциално е. Такива са целите на големите религии на Запада и същевременно и на големите религии на Изтока.
Въпреки това, Изтока не бил обременен с понятието за трансцедентния баща-спасител, което е намерило израз в стремежите на монотеистическите религии. Таоизма и Будизма превъзхождат религиите на Запада по рационалност и реализъм, те гледат на човека обективно и реалистично, не позволявайки на нищо, с изключение на „пробудените” (може да се каже и „будителите”), да ги ръководи и да разкрива възможността за него да ги следва в този вътрешен капацитет за пробуждане и просветление, който е заложен във всеки човек. А именно тук се крие причината за това, че религиозната идея на Изтока, Таоизма и Будизма (сливащи се в дзен-будизъм) са станали днес така значими за Запада.
Дзен-будизмът помага на човека да намери отговора на екзистенциалните си въпроси, този отговор се състои главно това, какво дава юдео-християнската традиция, но без да противоречи на рационалността, реализма, независимостта – главните ценни постижения на модерния човек. Парадоксалният образ на източната религиозна мисъл съответства повече на рационалното мислене на Запада, отколкото самата западна религиозна мисъл.
Избрано от: „Психоанализа и дзен-будизъм“, Ерих Фром, д-р Д. Сузуки и Ричард де Мартино, превод: Пламен Минчев, Даниела Ангелова
Снимка: Ерих Фром (1900-1980), psicoactiva.com
