Уморената воля ♥ Уолтър МИШЕЛ

Ограничен или неограничен ресурс е волята и каква е силата на самоконтрола, споделено от известния психолог Уолтър Мишел в книгата му „Тестът Маршмелоу“ (Изд. „Изток-Запад“).

Уморената воля

Традиционното убеждение, че „силата на волята“ е вродена черта, която или имате, или нямате (и не можете да го промените), е невярно. В действителност уменията за самоконтрол – когнитивни и емоционални – могат да се научават, да се развиват и да се използват по такъв начин, че да започнат да се активират автоматично, когато имате нужда от тях. Това е по-лесно за някои хора, защото емоционално „горещите“ награди и изкушения не са толкова „горещи“ за тях и освен това те са в състояние по-лесно да ги „охладят“.

Има ли граници, до които можем да упражняваме самоконтрол и да отлагаме удоволствието, преди да настъпи умора на волята? Представата за уморената воля, която се е обезсилила поради прекомерната си употреба, лежи в основата на съвременната популярна теория за волята и самоконтрола. Тя влияе и върху начина, по който мислите за собствената си способност да се саморегулирате.

Рой Баумайстър и неговите колеги възприемат волята като жизненоважен, но ограничен биологичен ресурс, който лесно може да се изчерпи за някакъв период. Техният „модел на силата на самоконтрола“ приема, че самоконтролът зависи от някаква вътрешна способност, разчитаща на ограничено количество енергия. Това много прилича на традиционната концепция за „волята“ като ограничена субстанция: у някои хора е много, у други – малко. Според този модел самоконтролът е като мускул – активното осъществяване на волеви усилия води до „изчерпване на егото“ и мускулът скоро започва да изпитва умора. Следователно вашата воля и способност да надделявате над импулсивното поведение временно ще отслабнат при осъществяването на задачи, които изискват самоконтрол. Това може да повлияе върху всичко: от психическата и физическата издръжливост до рационалното мислене и решаването на проблеми, от потискането на реакциите и на емоциите до осъществяването на добри или лоши избори.

Да предположим, че сте изгладнели и копнеете за нещо за хапване на годишния прием в службата. Ако успеете да преодолеете изкушаващите, прясно изпечени шоколадови сладки пред вас и вместо това да се съсредоточите изключително върху подноса със зеленчуците, моделът на силата приема, че незабавно след това ще изразходвате по-малко усилия по други задачи, които продължават да изискват самоконтрол. Доказателства за това се появяват в класически експеримент, който е станал прототип за по-нататъшни изследвания за изчерпването на егото. Студенти, изучаващи въведение в психологията в университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Охайо, са задължени да участват в психологически експерименти като част от обучението. Тези, които трябва да отиват в лабораторията на проф. Баумайстър, са включени в Експеримента с репичките. Студентите пристигат гладни, защото им е казано да пазят пълен пост, преди да се появят. В лабораторията са помолени да пренебрегнат изкушаващи шоколадови сладки и бонбони и да хапнат вместо това няколко репички. След това от тях е поискано да работят по геометрични задачи, които всъщност са нерешими. Изследването показва, че те се отказват много по-бързо, отколкото студентите, на които е било позволено да изядат сладките и бонбоните.

~ Разумът владее мускулите

Студентите наистина полагат по-малко усилия в множество изследвания като тези, но по-късните експерименти показват, че намалените усилия вероятно не са предизвикани от причините, които изследователите първоначално са приемали. Когато изискванията за усилен самоконтрол и скучна работа ескалират, а стимулите – не, вниманието и мотивацията на студентите се променят. Те не оставят „волевите мускули“ да се изтощят, а предпочитат да ги подхранят, чувствайки, че достатъчно са се ангажирали със скучни задачи, предложени от експериментатора. В една задача например, след като прекарват 5 минути в зачертаването на всяко „е“ в напечатан на машина текст, студентите след това не трябва да зачертават „е“, ако стои пред гласна. В действителност, когато имат силни стимули да постоянстват в подобни задачи, хората продължават да ги вършат. Ако мотивацията за самоконтрол се засили, хората постоянстват в усилията си. Без повишаване на мотивацията не се получава. В тази интерпретация отслабването на самоконтрола не се дължи на загуба на ресурси: то отразява промени в мотивацията и вниманието.

Чувството на изтощение след усилна работа е реално и е всичко друго, но не и рядко. И все пак знаем, че когато сме достатъчно мотивирани, можем да продължим – понякога дори със засилен плам. Когато сме влюбени, можем след седмица или месец изнурителна работа да се втурнем с нетърпение натам, където е нашият любим/а. За някои хора чувството на умора става сигнал не да включат телевизора, а да се отправят към фитнес залата. Мотивационната интерпретация на постоянството в усилията приема, че мисловната нагласа, личните стандарти и цели определят кога ще бъдем заредени с енергия, а не изцедени от усилията си, и кога трябва да релаксираме, да поспим, да се самонаградим и да пуснем на свобода нашите „скакалци“.

Ако смятате, че постоянството в трудните задачи ви зарежда с енергия, а не я изчерпва, ще ви предпази ли това от умората? Отговорът е положителен: когато хората са подтикнати да мислят, че изискващите усилия задачи ще ги ободрят, а няма да изцедят силите им, подобряват представянето си на следващите задачи. Например, когато хората са подготвени да вярват, че ще се заредят с енергия, ако контролират израза на лицето си (за да не показват емоциите, които изпитват), се представят по-добре на следваща задача, изискваща от тях да стискат уред, наречен динамометър. По-нататъшните им резултати не се влошават и тяхното его не е изтощено.

Каръл Дуек и нейните колеги от Станфордския университет стигат до следното откритие: онези, които вярват, че тяхната сила се подхранва след психично усилие, не демонстрират намален самоконтрол след това изтощително преживяване. И обратно, тези, които вярват, че енергията им е била изчерпана след изтощителното преживяване, наистина демонстрират намален самоконтрол и трябва да отдъхнат, за да възстановят силите си.

Екипът на Дуек освен това проследява студенти в три момента във времето – последният е изпитната сесия, която изисква силна саморегулация. Студентите, които смятат волята за неограничен ресурс, се справят много по-добре по време на силно стресиращата изпитна сесия, отколкото тези, придържащи се към теорията за ограничения ресурс, които съобщават, че консумират по-нездравословна храна, отлагат повече и неефективно се самоконтролират, докато се опитват да се подготвят за изпитите. Тези резултати подчертават значението на начина, по който мислим за себе си и за способността си за контрол, и поставят под съмнение идеята, че способността ни да полагаме усилия в преследването на целите е неизменен, биологично ръководен процес.

Избрано от: „Тестът Маршмелоу“, Уолтър Мишел, изд. „Изток-Запад“, 2020 г.
Изображение: DALL-E