„Прекъснатата връзка във всичките й форми – отчуждение, самота, загуба на смисъл и дислокация – се е превърнала в най-изобилния продукт на нашата култура.“

Самотата

Взаимовръзката помежду ни е решаващ фактор не само за душевното, но и за физическото ни здраве в индивидуален и в обществен план. Човекът е биопсихосоциално същество и разрастващата се епидемия от самота в западната култура е нещо много повече от психологично явление. Става въпрос за здравна криза.

Представете си състояние, което прави човека раздразнителен, потиснат и егоцентричен и което е съпроводено от 26-процентно повишение на риска от преждевременна смърт. Представете си също, че засяга около една трета от хората в индустриалните страни, като 1 на 12 боледува тежко, и че този дял постоянно се увеличава. Заболяването е заразно и не се влияе от доходите, образованието, пола и етническата принадлежност. Ефектите не могат да бъдат приписани на особеностите на определен тип индивиди, а са резултат от проблем, който засяга обикновените хора. Такова състояние наистина съществува. Нарича се„ самота“.

Светът на XXI век изисква да се фокусираме върху дейности, които сякаш се надпреварват за нашето време, внимание, енергия и всеотдайност– пише здравният министър на САЩ Вивек Мърти. – Много от тези дейности сами по себе си включват надпревара. Борим се за работа и обществено положение. Конкурираме се за вещи, пари и репутация. Мъчим се да се задържим на повърхността и да се движим напред. Междувременно често пренебрегваме връзките си, които плащат цената за всичко това.

Лесно можем да пропуснем факта, че това, което д-р Мърти нарича света на XXI век, не е нещо абстрактно, а съвсем конкретно проявление на една социално-икономическа система, ясно очертан светоглед и определен начин на живот.

Възможно ли е въпреки всичко потребителската ни култура да изпълни обещанията си – и изобщо способна ли е да го направи? Има ли начин, ако бъде осъществена докрай, да ни донесе по-голямо удовлетворение в живота?
Когато зададох въпроса на известния психолог Тим Касер – професор емеритус по психология в колежа Нокс, отговорът му беше недвусмислен:

– Изследванията ясно сочат, че колкото повече хората гледат на материалистичните си стремежи като на цел, толкова по-ниски са нивата им на щастие, удовлетворение от живота и ежедневни приятни емоции. Онези, които държат на стандартите, наложени от консуматорското общество, по-често страдат от депресия, тревожност и злоупотреба с вещества.

Професор Касер изтъква 4 основни принципа на американския корпоративен капитализъм: 

  • подкрепа и насърчаване на ценности, базирани на личния интерес; 
  • силно желание за финансов успех; 
  • високи нива на консумация;
  • междуличностна динамика, почиваща на конкуренция. 

Той установява обратна пропорционалност между материалните приоритети и просоциалните ценности като емпатия, щедрост и сътрудничество: колкото повече се затвърждават първите, толкова повече отслабват вторите. Когато хората ценят високо парите, имиджа и статуса, толкова по-малка е вероятността да се ангажират с общополезни дейности и същевременно толкова по-несигурни и празни се чувстват. 

Нивото на междуличностните взаимоотношения също се влошава. Несигурността от своя страна ги тласка още повече към материални придобивки. Материализмът, макар да обещава удовлетворение, носи кухо неудовлетворение и поражда все по-силен глад. Тази мащабна, самовъзпроизвеждаща се спирала на зависимост е един от механизмите за поддържане на консуматорското общество, възползващ се от несигурностите, които самото то поражда.

Прекъснатата връзка във всичките й форми – отчуждение, самота, загуба на смисъл и дислокация – се е превърнала в най-изобилния продукт на нашата култура. Нищо чудно, че страдаме от повече зависимости, хронични болести и психични разстройства от всякога, изтощени от недохранването на ума, тялото и душата си.

От: „Митът за нормалното. Травмата, болестта и изцелението в една токсична култура“, Габор Мате, Даниел Мате, изд. „Кибеа“, 2022 г.
Снимка: goodreads.com