Силата, а не общественото мнение управлява света ♠ Блез ПАСКАЛ

 

(1623 ~ 1662)

♠ Справедливост, сила

Справедливо е да се подчиним на справедливостта. Необходимо е да се подчиним на силата. Справедливостта е безпомощна без силата; силата е тиранична без справедливостта. Неподкрепена от сила, справедливостта е изложена на противодействие, защото винаги се срещат злосторници. Несъчетана със справедливост, силата е изложена на обвинение. Необходимо е следователно справедливостта и силата да бъдат обединени; за тази цел справедливостта трябва да се съюзи със силата или силата – със справедливостта.

Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.

Единствените общопризнати правила са законите на страната за обикновените проблеми и мнението на мнозинството – за важните. Как се е стигнало до това? Мнозинството е било силно. Така се обяснява фактът, че кралете, чиято власт има друг източник, не се съобразяват с мнението на министрите си, макар да са мнозинство.

Равенството на благата несъмнено е справедливо; но тъй като хората не са могли да дадат сила на правото, дали са право на силата; безпомощни да въоръжат справедливостта, те са оправдали силата, за да обединят правото и силата, та да има мир, върховното благо.

„Когато един силен и въоръжен човек притежава нещо, то не е застрашено от нищо.“

Защо се подчиняваме на мнозинството? Дали защото има право? Не, само защото е по-силно. Защо се подчиняваме на отдавна установените закони и разбирания? Дали защото са по-правилни? Не, само защото са общоприети и изключват всякакви разногласия.

...Това е резултат на силата, а не на обичая; защото хората, способни да изобретят нещо ново, са рядкост. Най-многочислени са онези, които не искат нищо друго, освен да вървят по утъпкания път, и отказват на изобретателите славата, към която те се стремят чрез изобретенията си. А ако упорстват в желанието си да я извоюват и презират другите, лишените от творчески възможности на свой ред ще им прикачат смешни прозвища и ще ги наложат с тояга. Така че не парадирайте с дарованието си и запазете доволството си за самите вас.

Силата, а не общественото мнение управлява света. – Но общественото мнение използва силата. – Силата обаче създава мнението. Според общественото мнение отстъпчивостта е прекрасно нещо. Защо? Защото ако някой пожелае да танцува върху въже, ще остане сам и аз ще организирам по-силна група хора, които ще заявят, че в това няма нищо забележително.

Взаимоотношенията, при които едни хора почитат други, са, общо взето, необходими; трябва да съществува йерархия, тъй като всички искат да властват, но не всички, а само някои могат.

Власт, основана на общественото мнение и на въображението, е приятна и желана, но преходна. Власт, основана на силата, е непоклатима. Затова общественото мнение е един вид кралица на света, а силата – негов тиранин.

Справедливостта е това, което е вече установено. Следователно всички наши установени закони трябва задължително да бъдат смятани за справедливи, без да бъдат анализирани само защото са установени.

~ Несправедливост

Опасно е да се признае пред народа, че законите са несправедливи: той им се подчинява само защото ги счита справедливи. Ето защо трябва да му се внуши междувременно, че е длъжен да им се подчинява, защото са закони, както се подчиняваме на началниците не защото са справедливи, а защото са началници. Съумеем ли да му внушим това, ще избегнем всякакво бунтуване и именно това е определението на справедливостта.

Повечето хора преценяват правилно нещата, защото са съвсем невежи – естественото състояние на човека. В науката има две крайности, които се докосват. Първата е пълното невежество, с което се раждаме. До другата крайност достигат големите умове; овладели всичко, което е достъпно за човешкото познание, те установяват, че не знаят нищо, и се оказват в същото състояние на неведение, от което са тръгнали; само че това е по-мъдро, опознало себе си неведение. Хората между тези две крайности, отърсили се от първоначалното си невежество, но нестигнали до другото, се перчат с начетеността си и се представят за всезнаещи. Те именно смущават обществото, като за всичко се произнасят неправилно. Народът и истинските учени съставляват мнозинството, презиращо недоучените, които на свой ред презират него. Недоучените преценяват всичко погрешно, а мнозинството – вярно.

От: „Мисли. Блез Паскал“, изд. „Лик“, 2001 г.
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist; commons.wikimedia.org