♥ Желанието да избегнем болката е една от най-големите пречки по пътя към промяната

За философията на промяната и 7-те най-важни убеждения, които ще ни помогнат по пътя към житейската ни трансформация, споделено от международно признатия лектор по когнитивна терапия д-р Джефри Е. Янг и д-р Джанет С. Клоско в книгата им „Преоткрий живота си“ (Изд. „Рива“). 

♥ Философия на промяната – 7 основни допускания 

Процесът на промяна е трудно нещо. Виждаме как пациентите всеки ден се борят да преодолеят дълбоко вкоренените модели. Ние също вървим през този процес на растеж и наблюдаваме колко фрустриращо може да бъде това за нашите приятели и членове на семейството.Знаем, че книгите за самопомощ, включително и тази, вероятно правят промяната да изглежда по-лесна, отколкото е всъщност. Бихме желали да има начин да ви подготвим напълно за превратностите на израстването. Искаме от вас да не очаквате, че промяната е постоянен процес. Пациентите винаги ни казват, че това е „една крачка напред, две назад“. 

Нашият подход към промените се основава на философия, която включва няколко основни допускания. Нямаме начин да докажем тези убеждения, освен да кажем, че сме видели как промяната е по-лесна, когато приемем, че тези убеждения са верни.

Първо, вярваме, че всички ние с някаква част от себе си искаме да бъдем щастливи и пълноценни. Понякога този процес се нарича себеактуализация. Предполагаме, че този здрав Аз е някак си погребан под годините на пренебрегване, подчинение, злоупотреба, критика и други разрушителни сили. Процесът на промяна включва съживяване на тази здрава страна и даване на надежда за нея.

Второ, допускаме, че има няколко базисни „нужди“ или желания, които, ако бъдат удовлетворени, ще накарат повечето от нас да бъдат по-щастливи: потребността да се чувстваме свързани с други хора; потребността от независимост, автономност; потребността да се чувстваме желани, компетентни, успешни, привлекателни, значими – да бъдем „добри“ хора в обкръжението си; необходимостта да изразяваме онова, което искаме и чувстваме към другите, да се отстояваме; потребността от удоволствия, забавления и креативност – да преследваме интересите, хобитата и дейностите, които ни доставят удоволствие; и потребността да помагаме на другите, да показваме загриженост и любов. Ще дискутираме тези потребности с повече подробности по-нататък в настоящата глава.

Третото основно допускане на подхода за житейските капани е, че хората могат да се променят по много основен начин. Някои хора са скептични по отношение на този процес. Те смятат, че базисната ни личност е детерминирана в края на детството или дори по-рано от нашия генетичен материал и че големи личностови промени в зряла възраст са невъзможни или много малко вероятни. Ние твърдо отхвърляме тази идея. Виждаме как хората се променят фундаментално всеки ден. Признаваме обаче, че промяната на основните модели е извънредно трудна. Нашият вроден темперамент и ранните ни преживявания в семейството и с връстниците създават много мощни сили, които действат против промяната. Но въпреки че нашите детски истории създават силни препятствия за промяна, те не я правят невъзможна. Колкото по-деструктивни са тези ранни сили, толкова повече ще трябва да работим, за да променим житейските капани, и толкова повече ще се нуждаем от подкрепа от другите.

Четвъртото допускане е, че ние всички имаме силна склонност да се съпротивляваме на основната промяна. Това вярване има важни последствия. То предполага, че е малко вероятно да променим основните си житейски капани, без да вземем съответно съзнателно решение. Повечето от нас работят на автопилот, възпроизвеждайки навици в мисленето, преживяванията, връзките и поведенията през целия си живот. Тези модели са удобни и познати и е малко вероятно да ги променим, ако не направим съгласувани, съзнателни и постоянни усилия; ако очакваме фундаменталната промяна да стане сама, почти със сигурност тя няма да се осъществи. Ние сме обречени да повтаряме грешките от миналото и наследството от нашите родители, баби и дядовци, освен ако не направим съзнателни и продължителни усилия да ги променим.

Петото допускане е, че повечето от нас имат силна склонност да избягват болката. Това е едновременно и добро, и лошо. Добрата новина е, че повечето от нас гравитират към преживявания, които ни носят удоволствие и удовлетворение. Лошата новина е, че избягваме ситуации и чувства, които ни причиняват болка, дори когато конфронтираното с тях може да доведе до личностно израстване. Желанието да се избегне болката, е една от най-големите пречки по пътя към промяната. За да модифицираме житейските капани, трябва да сме готови да се изправим пред болезнени спомени, които предизвикват силни емоции, като тъга, гняв, тревожност, вина, срам и обърканост. Трябва да сме готови да се изправим пред ситуации, които сме избягвали дълго през живота си, тъй като сме се страхували, че ще доведат до провал, отхвърляне или унижение. Ако не се изправим пред тези болезнени спомени и заплашващи ситуации обаче, сме обречени да повтаряме моделите, които ни нараняват. Повечето от нас странят от болезнените чувства; много пациенти напускат терапията, вместо да се изправят пред тези емоции. Някои се пристрастяват към алкохол и наркотици, за да избегнат тези изпитания. Важно е да се ангажираме и да се изправим пред болката, за да можем да се променим.

Шесто – ние не вярваме, че която и да е отделна техника или подход за промяна могат да бъдат ефективни при всички хора. Знаем, че най-ефективните подходи за промяна ще бъдат онези, които интегрират множество различни стратегии. При подхода за житейските капани ние се базираме на когнитивни, поведенчески, преживелищни, психоаналитични и интерперсонални техники, за да ви помогнем да се промените. Тъй като комбинираме няколко мощни подхода за промяна, вярваме, че с тази терапия ще помогнем на повече хора в сравнение с други терапии, които използват само една или две от тези интервенции. Настоятелно ви приканваме да търсите подходи и терапевти, които комбинират няколко модела вместо да използват само един или два. Въпреки че не очакваме да помогнем на всички със своя подход за житейските капани, се надяваме да бъдем по-успешни от прилагането на отделни техники.

Нашето последно допускане за промяната включва необходимостта от създаване на лична визия. Промяната не е просто липса на житейски капани. Ние всички трябва да открием кои искаме да бъдем и какво точно искаме от живота. Смятаме, че е жизненоважно да имаме тази посока, преди да стигнем твърде далеч по време на процеса на промяна. Искаме да погледнете отвъд елиминирането на индивидуалните си житейски капани и да стигнете до представата за онова, което ще ви направи най-накрая пълноценен, щастлив и себеактуализиран.

Мнозина от нас преминават през живота си със смътното усещане накъде отиват. Това обяснява защо мнозинството достигат до средна възраст или до пенсиониране, чувствайки се разочаровани. Никога не сме имали широк набор от първостепенни цели, които да ни ръководят. Би било като да играем футбол, без да знаем къде е вратата, или да се качим на самолет, без да знаем за къде пътуваме. От съществено значение е всеки от нас да има такъв план. Единадесетте житейски капана са пречки за постигане на нашите цели; те не ни казват от какво имаме нужда, за да бъдем щастливи. След като развиете набор от житейски цели, можете да започнете да планирате конкретни стъпки, за да ги постигнете. Настояваме да постигнете промяна по стратегически, а не по случаен начин.

За да създадете лична визия, трябва да откриете своите естествени наклонности, които включват онези интереси, взаимоотношения и дейности, които по своята същност ви карат да се чувствате пълноценен. Вярваме, че всеки човек има естествен набор отлични предпочитания. Може би най-важната задача, която можем да предприемем в живота си, е да открием какви са тези вродени желания. Най-добрите белези за разпознаване на естествените ни наклонности са нашите емоции и телесни усещания. Когато се занимаваме с дейности или взаимоотношения, които изпълняват нашите естествени наклонности, ние се чувстваме добре. Тялото ни е доволно и изпитваме удоволствие или радост.

За съжаление, много от нас са обучени като деца да пренебрегват своите естествени наклонности и да правят онова, което се очаква от тях: принуждават ни да бъдем твърди, когато по природа сме чувствителни; да следваме медицина, когато нашето естествено предпочитание е дейност на открито; да бъдем конвенционални, когато по природа сме нестандартни; да действаме по рутинен начин, когато по природа предпочитаме силните стимули.

Можем да продължим с примери как родители и учители с най-добри намерения ни насърчават да пренебрегваме истинската си природа. Естествено, не можем егоистично да преследваме само онова, което искаме, за да бъдем щастливи. Трябва да намерим баланса между нуждите на обществото и своето лично удовлетворение. Ние не се застъпваме за нарцистичната философия на живота. Мнозина от нас обаче са били прекалено обучени, прекалено социализирани. Насочили са ни твърде настойчиво да правим онова, което другите очакват.

Мнозина от нас трябва да обърнат процеса, за да се променят. Добре е да открием кои сме всъщност. Необходимо е да разберем какво ни прави щастливи, без да разчитаме единствено на това кое прави хората около нас щастливи. 

От: „Преоткрий живота си“, Джефри Янг и Джанет Клоско, изд. „Рива“, 2020 г.
Картина: DALL-E