Юли е месецът, в който започва и завършва земният път на Людмила Живкова, останала завинаги на 38. „Тя прокара слънчев лъч към миналото, настоящето и бъдещето на българската култура, като я разкри нашироко пред народа и накара навсякъде по света да се заговори за нея”, споделя големият творец Дечко Узунов. А ние си спомняме за делата и думите й, за нейния стремеж към хармония, за обичта към децата и устремения поглед към бъдещето.
„Добра, без сянка на мекушавост, чувствителна, без нотка на сантименталност, приветлива и сдържана, уверена и скромна, вглъбена и в същото време устремена с цялото си същество навън към света, към живота, към хората, тя съумя да спечели обичта на хората, защото целия й живот бе всеотдайност и саможертва, живот на хармонията, живот по законите на красотата, живот според онзи мъчителен и възвишен принцип, който бе нейно верую: „Да гориш е най-добрият начин да живееш”. Тя горя и изгоря.
Богомил РАЙНОВ
„Людмила Живкова обичаше древния надпис на Кабиле: „Идвам от миналото, отивам в бъдещето”. И този надпис би могъл да бъде нейна епитафия”.
Любомир ЛЕВЧЕВ
Тя живя между нас, но беше в утрешния ден.
Евтим ЕВТИМОВ
Думите на Людмила ЖИВКОВА
Абсолютно съм убедена, че във всяко дете живее творецът.
Миналото и бъдещето се сливат в едно с раждането на всяко ново дете.
Идеята на Асамблея „Знаме на мира” е мащабна, тя ще служи на този, на следващия и на по-следващия век дотогава, докато има слънце, докато символът на майката, на вечното зараждане на живота съществува.
Мисълта за детето е мисъл за бъдещето на човечеството и тези мисли трябва да бъдат красиви, за да бъде и то – Бъдещето, което непрекъснато създаваме, красиво. Нека предадем искрите на творческия огън в достойни ръце, които ще продължат да утвърждават прекрасната същност на творчеството.
Всяко успокоение е смърт. По-добре човек да греши, но да действа, защото в процеса на своите грешки той може да се учи и развива.
За утрешният ден винаги се воюва. Високите идеали винаги са били реализирани в борбата, изисквали са пълна всеотдайност, неудържим стремеж към новото.
Народното творчество, отразило в себе си героичните вековни борби на българския народ, превратностите на неговата историческа съдба, изпълнено с оптимизъм и светли идеали, е мощен фокус, в който се пречупва богата душевност и красота на българския народностен дух.
Историята на българското приложно изкуство е преди всичко история на любовта на българския народ, на талантливата българска жена, на хилядите безименни народни майстори към живота. Любов, съхранена в дървените слънца, светещи по таваните на възрожденските къщи, в звъна на медните съдове, в керамиката и стенната живопис, писаните талиги и ослепителни халища, в шарените хурки и черги като угарите на родната земя – във всичко, до което се е докоснала ръката на народния гений.
Българският народ по стародавна традиция посвещава на народната просвета, изкуство, наука и култура едни от най-хубавите майски дни. Народът е разбрал и почувствал, че каквото посее през пролетта – не само в земята, а в съзнанието и в душите на хората, - то стократно се връща наесен.
Учителството е призвание, но то е и висока отговорност. Призвание – защото само с чисто, открито и пламенно сърце може да се носят тежестта и радостта да бъдеш отговорен за развитието и съдбата на хиляди деца. Отговорност – защото слагаш своето съзнание, любов и знание в основата на развитието, намесваш с в съдбата, израстването и в голяма степен предопределяш реализацията в живота на хиляди хора.
Истински учител може да бъде наречен този, който не подражава, а този, който смело върви по нови пътища, който със своята устременост, знание и себеотдаденост може да увлича, да открива тайните на живота, да утвърждава мъжеството, справедливостта, хуманността и прекрасното в живота.
Талантът, както във всяка област, така и в художествената култура е национален капитал.
Изкуството е преди всичко действие, способността да се създава нещо ново, да се усъвършенстват формите на живота.
Чувството за красота ще изведе човечеството на пътя на саморазвитието и усъвършенстването, ще открие пред него неограничените възможности и безпределни простори на откривателството и творчеството.
Овладяването на тайните на науката, използването на възможностите на техниката могат да бъдат полезно дело само в ръцете на високообразовани, съзнателни и всестранно развити творчески личности. Само такива личности са в състояние да запазят живота на планетата, колосалната материална и духовна култура, създадена от хората в продължение на много векове.
Силен е онзи, който умее да превърне поражението в победа.
* Избрани фрагменти и снимки от книгата „Мислете за мене като за огън”, 1982 г.
Снимки: socbg.com, auction.bg, balkanec.bg
