Желанието за успех е като смазка за тайната проституция на душата ~ Норман МЕЙЛЪР

„Крайната цел на либерализма е вегетарианството.“

Почитателите на Норман Мейлър се отнасяха с него като с величие. И на него това определено му харесваше. „Развил съм някакъв перверзен апетит за слава, дори понякога да я мразя”, казва приживе писателят. По-голямата част от критиците смятаха, че писателският гений на Мейлър е затъмняван от странното му, често скандално поведение. Встрани от творчеството си той беше известен с неутолимата си страст към алкохола, наркотиците и покера, шестте си брака и деветте си деца, едно от които – осиновено.

Но въпреки честото му арогантно поведение Норман Мейлър е признат за един от най-изтъкнатите американски писатели, публицисти, драматурзи, сценаристи и филмови режисьори, известен с активната си политическа позиция, често остро критична към правителството на САЩ. Един от пионерите на новата журналистика, заедно с Труман Капоти, Том Улф и Джоан Дидиън – виртуози в изкуството на репортажа с литературни елементи.

Всеки ден се раждат нови лъжи – лъжи от страниците на вестниците, шокиращи новини от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана.

Ние всички сме толкова виновни за това, че сме позволили светът около нас да става все по-грозен и безвкусен с всяка година, че отстъпваме пред терора и сами се потапяме в него.

Книгите на великите писатели не са лесни за четене. И не трябва да бъдат.

Тежките думи живеят в подземието на сърцето.

В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.

Съществува една популярна заблуда за човека като нещо средно между животното и ангела. Всъщност човекът е преход между животното и Бога.

Естествената роля на човека от ХХ-ти век е тази на тревожността.

Има едно нещо, което съм научил през всичките тези години, и то е да не правя любов, когато наистина не го чувствам; едва ли има нещо по-лошо, което бихте могли да направите на себе си от това.

Съществува скрит тласък към порнографията, толкова силен, че половината свят на бизнеса е пиян от този вид полусекс, който се намира и в рекламите.

В секса няма нищо безопасно. Никога няма да има.

Съществува ничия земя между секса и любовта, но това се променя през нощта.

Лошите момчета не танцуват. По-добре да го повярваш.

Не ме интересуват абсолютните морални присъди. Само си помислете какво означава да бъдеш добър или лош. В крайна сметка в какво се измерва разликата? Добрият човек може да бъде 65% добър и 35% лош – това е много добър човек. Приличният среден човек може да бъде 54% добър, 46% лош, а средният лош по душа точно обратното. Значи, ако кажете, че съм 60% лош и 40% добър – заради това трябва да страдам от вечно наказание?

Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване.

Не мисля, че животът е нещо абсурдно. Мисля, че всичко ние сме тук поради някаква огромна цел. Мисля, че се смаляваме от необятността на целта, заради която сме тук.

Във всеки един момент от съществуването си човек или израства в нещо повече или се свива до нещо по-малко. Човек винаги живее малко повече или си отива малко по малко.

Съществува такъв житейски закон – така жесток и справедлив – който изисква от човека или да израства, или да плати много повече, за да си остане същия.

Единствената вярност, която притежават хората, е към емоциите, които те се опитват да си възвърнат.

Нищо друго няма по-голямо значение в целия свят от това да знаете, че сте прав, а световната вълна е в грешка и тази вълна се разбива във вас.

С гордостта на художник трябва срещу стените на всяка власт, която съществува, да надувате малката тръба на вашето неподчинение.

Безрадостна е моята религия, неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а смелост. Любовта идва като награда.

И Бог като нас страда от амбицията да направи съдбата по-необикновена, отколкото е била предвидена за Него – да, Бог е като мене, но малко повече.

Любовта си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. Въпросът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.

Бракът има четири етапа. Първо е ухажването, след това женитбата, после децата, и накрая – последния етап, без който не можете да опознаете напълно жената, е разводът.

Не можеш да опознаеш една жена истински, докато не се срещнете в съда.

Убийството дава обещание за голямо облекчение. То никога не е лишено от сексуалност.

Малко изнасилване е дори полезно за душата на мъжа.

На никое сърце не му е толкова тежко, колкото на плахото сърце.

Това, което характеризира един член на малцинствена група, е, че е принуден да вижда себе си едновременно като изключителен и като незначителен, като прекрасен и като ужасен, като добър и като лош.

Функцията на социализма е да издига страданието на по-високо ниво.

В Америка много малко хора ще ти се доверят, освен ако не си непочтен.

В американския начин на живот не е останало почти никакво достойнство.

Америка… се е изгубила в телевизията. Защото в рекламата лъжливостта и манипулацията са издигнати до нивото на вътрешните ценности на рекламодателите. Прекъсването за реклами се счита като съпътстваща необходимост за пазара. Преди се е считало, че седем-осемгодишните могат да четат непрекъснато в продължение на час или два. Но те вече не го правят. Навикът е изгубен. На всеки седем до десет минути детето бива прекъснато от реклами по телевизията. Децата са свикнали с мисълта, че в тяхна изгода е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в състояние да учат. От системното прекъсване техните способности за концентрация са силно намалели.

Америка е ураган и единствените хора, които не чуват мощния й рев, са щастливците или невероятно глупавите и самодоволните.

В Америка ударите, които се нанасят срещу тялото, са твърде малко. Ние тука убиваме духа и сме станали експерти по това. Използваме психически куршуми и се убиваме един друг, клетка по клетка.

Демокрацията е тирания, чиито граници не са очертани.

За да накарате армията да действа, трябва да напъхате всеки един от хората в нея в скалата на страха… Армията функционира най-добре, когато сте уплашени от човека над вас и сте изпълнени с презрение към вашите подчинения.

Крайната цел на изкуството е да засили, дори ако е необходимо, да изостри моралното съзнание на хората.

Културата заслужава огромни жертви. Без култура ние всички ще станем зверове.

Снимки: knownpeople.net

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK