Щрихи от живота на талантливата българска поетеса

1. Елисавета Багряна е първата българска поетеса, родена в столицата.

2. Багряна напуска дома на съпруга си, капитан Иван Шапкарев, главно заради свекърва си, четвъртата съпруга на фолклориста Кузман Шапкарев, която внася раздор в семейството.

3. Синът на Багряна – Любомир – разбира едва на 16-годишна възраст, че известната поетеса е негова майка. Семейството дълго го лъже, че майка му следва в Париж, но това е споразумение между родителите му.

4. Вторият съпруг на Елисавета Багряна – дипломатът Александър Ликов – е бил сгоден за Дора Габе, когато се запознава с Багряна. Ликов и Багряна са венчани в дома на общи познати лично от патриарх Кирил.

5. В книгата „Дни черни и бели“ поетесата признава, че няма охота да пише стихове за деца. Отново там тя твърди, че ако не е било настояването на Ран Босилек, тя никога не би започнала да пише стихове за деца.

6. И в двата рода на поетесата (бащиния и майчиния) има по едни свещеник и две лели учителки.

7. В гимназията Багряна е рисувала извънредно много, смятала е, че ще стане художничка. Умеела е да рисува особено изящно на дърво.

8. Багряна обичала хубавите тоалети, шиела си е абсолютно всичко, дори и зимни палта. В спомените си почти винаги отбелязва начина, по който се облича човекът, впечатлява се от вкуса му при подбора на дрехи и обувки, при стилизирането на косата. С детайли си спомня и собствените си тоалети, които е носела по един или друг повод: рокли, костюми, обувки. Майката на Багряна шиела театрални костюми за децата си от завеси. Самата Багряна по време на Първата световна война си шиела рокли от груб войнишки плат, гарнирани с ресни.

9. Увличала се е и от астрономия, рисувала е фазите на луната, слънцето, съзвездията.

10. Поради специфичната мелодика на Багрянината лирика някои от най-големите ни композитори (Димитър Ненов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Иван Спасов, Тодор Попов) виждат в нея източник на текстове за музикални произведения.

11. По думите на Богомил Нонев Багряна почти никога не дава характеристики или оценки за свои връстници в поезията или за настъпващото младо поколение: „В спомени и анкети, в интервюта и разговори Багряна споменава много имена от обществения и литературния свят, но никога не прави оценки на това, което й харесва, или това, което не й харесва.“

12. След като завършва университета, на 22-годишна възраст, Багряна отива да преподава във Врачанската гимназия, където се събирали най-непослушните, изключени отвсякъде ученици. Въпреки крехката си възраст тя, за разлика от останалите учители, успява да им наложи дисциплина и да внуши респект – от самото начало започва да им говори на „Вие“ и „Господа“. В часовете си тя преподава чрез дискусия.

13. Във Враца Багряна се оказва обградена от настойчиви обожатели – всяка вечер под прозорците й се устройват серенади, комендантът се опитва да се възползва от служебното си положение при периодичното издаване на открит лист, с който младата учителка да пътува през ваканциите при семейството си в София. Унгарски лекар от временно установена във Враца болница се влюбва в нея и настойчиво я преследва с огромни букети, табли със сладкиши и торти.

14. През лятото на 1917 г. във Враца Багряна контактува с Константин Константинов и Георги Стаматов, мобилизирани в съда. К. Константинов е автор на първия критически отзив за Багряна във „Вестник на жената“.

15. С врачанските си ученици Багряна драматизира „В царството на самодивите“. Сред ученичките й във Враца е и Цола Драгойчева. Години по-късно, след като поетесата вече се подписва с псевдонима „Багряна“, неин бивш ученик от Враца, почитател на излъчването и таланта й, кръщава дъщеря си с името „Багряна“.

16. Иван Шапкарев бяга от военната си част, и то във военно време, само и само за да види за час любимата си във Враца.

17. Инспектор, който идва на проверка на работата на младата учителка във Враца, й отправя една-единствена забележка – да идва в мъжката гимназия в рокля с навратник.

18. Лиза Белчева се явява „за кураж“ – заедно с Цвета Ленкова, в която е влюбен Владимир Василев, на конкурс в Свободния театър в София. И двете печелят – Елисавета Белчева за драматична актриса, Цвета Ленкова – за певица в операта.

19. Ученичките на Елисавета Белчева в Кюстендил й измислят прякор – Лебедовата шийка.

20. Багряна признава, че се жени за първия си съпруг – Иван Шапкарев – без да бъде силно влюбена.

21. Багряна ражда сина си Любомир много трудно: в края на декември е, родилката занасят с одеяла до Майчин дом, а докторът, който е израждал детето, признава, че за 33 години практика не е виждал такова раждане: „Детето се роди едро, а Лиза не охнала, търпелива“, спомня си Ив. Шапкарев. И продължава: „Търпелива е не само на болка. Майка ми все със свити вежди, намръщена. Но Лиза никога не се е оплакала.“

22. Лиза си спомня, че свекърва й била извънредно ревнива. Макар и младоженци, съпругът й отивал и сядал при майка си. Особено много се дразнела свекървата, когато снахата пишела. И все повтаряла: „Няма ли за тази жена работа!“. В същото време я критикувала, че често и обилно мие пода на къщата. Стояла постоянно на прозореца, дебнейки снаха си кога ще излезе и кога ще се върне. Веднъж забелязала, че снахата излиза през прозореца, и го затворила след нея – Лиза останала навън и обикаляла в тъмното цяла нощ. Свекървата често карала Лиза да вземе бебето и да обикаля по съседите, да плетат чорапи и да клюкарстват пред портите. „Пишех в кухнята, докато готвя“, спомня си поетесата.

23. Самият Шапкарев е също ревнив към литературната работа на съпругата си, още в самото начало на брака им изгаря тетрадката й със стихове, а по-нататък, след като тя започва да печата във „Вестник на жената“ с псевдонима Елизабета Б, той помества преводи от френски, подписвайки се „Жан Ш“.

24. Именно Елисавета Белчева довежда Константин Константинов в редакцията на „Вестник на жената“.

25. Псевдонимът на Багряна има интересна история. Багряна си спомня, че тъй като фамилията й  – Белчева – се дублирала с тази на Мара Белчева, също сътрудничка на „Златорог“, Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник се събират и правят списък с възможни псевдоними за Лиза. Тя обаче не харесва нито един. В следващия брой на „Златорог“ вижда стиховете си подписани с името „Багряна“ и с изненада разбира, че „новата поетеса“ е самата тя.

26. При едно посещение на съпруга й, командирован в Свети Врач, Багряна насмалко не умира – подхлъзва се в басейна на обществената баня, удря главата си в ръба и изгубва съзнание, а лицето й остава под водата. Благодарение на писъците на малкия й син прислужниците идват и я спасяват.

27. „Изобличител“ на поетичната й дарба е Йордан Йовков (според книгите „Младостта на Багряна“ на Блага Димитрова и Йордан Василев и „Играещата със стихиите“ на Катя Зографова) . С Йовков я запознава през 1913 г. Георги Райчев; през май 1915 г. Багряна му показва тетрадка със стиховете си; Йовков настоява да помести няколко в сп. „Съвременна мисъл“ (в кн. 33 от 1915 г. се появява първото й стихотворение). Когато веднъж в компания попитали Йовков защо е престанал да пише стихове, той отвърнал: „Когато Багряна започна да пише, аз спрях.“ От фронта Йовков й праща дълги писма с изсушени цветя. През всичките години на десетилетната им дружба те си говорят на „Вие“.

Отношенията им охладняват след спонтанното предложение на сестрата на Багряна да й кумуват (според тогавашните закони на кум и кума се забранява да се женят помежду си, ако не са вече съпрузи).

28. Багряна и Ахматова превеждат взаимно стиховете си. През 1963 г. двете се срещат. Руската поетеса надписва своя снимка на българската – половин век след първите преводи на нейни стихове от „Елизабета Б“ във „Вестник на жената“ през 1922 г.

29. Багряна превежда стихове на Марина Цветаева, в архива на Цветаева са открити непубликувани преводи на Багрянината „Потомка“.

30. Багряна, както и останалите няколко поетеси, които сътрудничат на „Вестник на жената“ (Дора Габе и Мара Белчева) се подписват с различни псевдоними, за да оставят впечатлението, че има много пишещи жени.

31. Багряна е сред ревностните членки на Клуба на българските писателки, основан през 1930 г., стиховете й са на първо място в издадените от Клуба два сборника „Сноп“.

32. Пръв Иван Мешеков въвежда понятието „самодивско“ в анализа на стиховете на Багряна.

33. Много поети и почитатели на Багряна й посвещават стихове; един почитател, изпратил й стихове, дори се извинява, че е „поокрал“ от нейни. В архива й се открива и писмо от колекционер на автографи на известни български писатели с молба да му изпрати и своя подпис върху специално изпратена картичка. На Багряна са посветени и есеистични статии. Архивът й съдържа и писма от трудови колективи с молба за изпращане на нейни стихосбирки за вечеринки. Почитатели на Багряна й изпращат и свои стихове за мнение, както и ноти на песни, писани по нейни стихове.

34. Към Багряна често са се обръщали с молби за съдействие във връзка с издаване на книги или приемане в организации; в архива й се съхраняват дори писма за съдействие за облекчаване на присъди.

Автор: Александра Антонова 

Източник и снимки: bglitarchives.org