Роден през 1889 г. в заможно и многолюдно семейство в селце, близо до Париж, Жан Морис Йожен Клеман напуска родния дом едва 15-годишен. Започва да пише стихове през 1906-та, а две години по-късно дебютира с поетичния сборник „Лампата на Аладин”. През 1910 г. Жан Кокто става част от художествените кръгове на Париж, към които принадлежат едни от най-светлите умове и таланти на времето - Марсел Пруст, Андре Жид, Сергей Дягилев, Пабло Пикасо, Ерик Сати, Едит Пиаф. Наред с поетичната си страст, Кокто разгръщащ таланта си, пишейки текстове за балетното и оперно изкуство, изявява се като скулптор и актьор. Творец с много лица, Кокто завладява сцената с пиесите си „Антигона”, „Едип цар”, а „Ужасните родители” предизвиква огромен скандал, който не отшумява с години. „Театърът трябва да бъде действителност, а не добро или лошо дело. Франция вече не ни задължава да си играем на моралисти.”, коментира Кокто.
Наричан „Принцът на 9-те изкуства”, Кокто режисира новаторски филми като „Кръвта на поета”, „Орфей", „Красавицата и звярът”. Жан Маре неизменно е сред предпочитаните му главни герои, а животът ги свързва и извън екрана. Кокто умира от сърдечен удар на 74-годишна възраст, броени часове след като разбира за смъртта на Едит Пиаф.
Portrait of Jean Cocteau and Edith Piaf for Le bel indifférent by Serge Lido, 1940
Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен седем пъти, без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.
Волята е способна да измени дори линиите по нашите длани.
Поетът не се опитва да бъде поетичен, също както градинарят не усеща аромата на розите.
Обичам котките защото харесвам дома си, а те постепенно се превръщат в неговата душа.
Луната е Слънцето на статуите.
Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.
Вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.
Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.
За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите.
Огледалата трябва да мислят повече преди да отразяват.
Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.
Изкуството е наука, обяснена по-ясно.
Пенелопа била последното изпитание, което Одисей трябвало да изтърпи в края на пътешествието си.
В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия - повече да чуеш.
Историята е истина, превърнала се в лъжа. Митът е лъжа, превърнал се в истина.
В Париж всички искат да бъдат актьори. Никой не иска да бъде зрител.
Поетът не открива. Той слуша.
Прости ми злото, което не съм ти направил.
Jean Cocteau, Parigi, 1939
Pablo Picasso and Jean Cocteau by André Villers, 1950's
Pablo Picasso, son Claude and Jean Cocteau at a bullfight, Vallauris, France, 1955. Photo by Brian Brake
Portrait of Jean Cocteau by André Papillon, 1939
Jean Cocteau on the set of Testament d'Orphée, 1959. Photo by Lucien Clergue
Jean Cocteau, 1930s, photo by Man Ray
Jean Cocteau, 1930's
Jean Cocteau on the set of Testament d'Orphée, 1960
Jean Cocteau sketching Elizabeth Gibbons in a Chanel dress in his hotel Castille in the Rue Cambon, by Roger Schall 1937
Luis Dominguin, Jacqueline Rocque, Pablo Picasso, Jean Cocteau, Serge Lifar and Lucia Bosé on the set of Testament of Orpheus, Les Baux de Provence, 1959
Jean Marais with Jean Cocteau on the set of Testament d'Orphée, photographed by Lucien Clergue, 1959
Portrait of Jean Cocteau by Laure Albin Guillo, 1939
Portrait of Jean Cocteau Orphée by Philippe Halsman, 1949 © Philippe Halsman/Magnum Photos
Portrait of Jean Cocteau by Philippe Halsman, 1949 © Philippe Halsman/Magnum Photos
Portrait of Jean Cocteau Dream of a poet by Philippe Halsman, 1949 © Philippe Halsman/Magnum Photos
Portrait of Jean Cocteau in bed with Mask by Berenice Abbott, 1927
Portrait of Jean Cocteau, 1930's
Jean Cocteau, Pablo Picasso, Igor Stravinsky and Olga Picasso, 1925
Portrait of Jean Cocteau by Luc Fournol, 1960's
Снимки: theredlist.com
