„Житейската грешка е простъпка, която не е донесла удоволствие.“
За поколения читатели произведенията на голямата френска писателка Сидони-Габриел Колет (1873 ~ 1954), по-известна като Колет, са символ на изискан стил и фина чувствителност. Тя е втората жена, член на Френската академия, и първата, избрана за неин президент. Творчеството на Колет, включващо над 50 книги, е до голяма степен автобиографично и е белязано с изящен психологизъм, безметежна жажда за хармония, интерес към човешката природа, но и с декадентска чувственост и хаплив хумор. В книгите й често се сбълскваме с темите за женската сексуалност и женската борба за независимост. Най-известното й произведение „Шери“ е посрещнато като събитие от съвременниците й Андре Жид и Марсел Пруст.
В началото на Първата световна война Колет пише балета „Детето и вълшебствата“, който, със съгласието й, Морис Равел превръща в опера. През 1948 г. бива номинирана за Нобелова награда за литература. Била е член на Белгийската кралска академия, както и президент на академията Гонкур през 1949 г.
През живота си сключва три брака, има една дъщеря, оставя огромно литературно наследство и когато умира на 81 години й бива отказано католическо погребение, заради разводите й. За сметка на това получава държавно погребение и се превръща в първата жена-писател, която получава честта да бъде погребана в гробището Пер-Лашез.
Дори да правиш глупави неща, прави ги с ентусиазъм.
Жената, която си мисли, че е интелигентна, иска равни права с мъжете. Жената, която е наистина интелигентна, не го прави.
Жените могат да вършат всичко, което могат мъжете, с изключение на това да препикават стените прави.
Жената рядко прощава на мъжа ревността и никога не прощава отсъствието ѝ.
Ревността е единственото страдание, което понасяме, без никога да успеем да свикнем с него.
Мъжете са учудващо нелогични: твърдят, че всички жени са еднакви, а постоянно ги сменят една с друга.
В чуждо легло винаги се спи по-лошо.
Един мъж може да обича две жени, но само дотогава, докато една от тях не разбере за това.
Жената, бебчо, не се знае как точно се печели, но още по-малко се знае как се губи.
За да завоюва една жена, мъжът съчинява чудесна лъжа. За да отхвърли жена, мъжът съчинява глупава и абсурдна лъжа.
Сърцето няма бръчки, а само белези.
Не искам нищо от любовта, освен любов.
Когато те обичат, не се съмняваш в нищо. Когато обичаш, съмняваш се във всичко.
Когато обичат, не пишат любовни романи.
Когато тя повдига клепачите си, сякаш сваля всичките си дрехи.
Нищо така не състарява жената, както животът на село.
Да се впечатляваш е един от начините да не остарееш прекалено рано.
Човек не мисли, когато прави нещо глупаво. Мисли след това.
Скуката помага да се вземе решението.
Животът е кратък, нека поне бъде приятен.
Времето, прекарано с котки, никога не е загубено.
Житейската грешка е простъпка, която не е донесла удоволствие.
Надеждата не коства нищо.
Обичам миналото си. Обичам настоящето си. Не се срамувам от онова, което съм имала, и не съм тъжна, защото съм го изгубила.
Странно нещо е животът – ние през цялото време сме пред очите на другите, но да ни видят такива, каквито сме в действителност, те не успяват и за цял един живот.
Телефонът е истински полезен само на крупните предприемачи и на жените, които имат какво да крият.
Уви! Налага се постоянно да се сражаваш с тези, които обожаваш – и в любовта, и в майчинството.
Детският интерес е къде по-ценна награда от заемането на депутатски пост. Но да се получи тази награда съвсем не е лесно.
Майките звучат толкова глупаво, когато извисяват дъщерите си до небесата.
Напиши всичко, което ти идва на ум, и вече си писател. Но истинският автор е този, който може да оцени истинската стойност на това, което е написал, и да унищожи почти всичко без жалост.
Единствената си ценност, с която се гордея, е съмнението в себе си. Когато един писател го загуби, е време да остави перото.
Книги, книги, книги. Не е като да съм чела прекалено много. Препрочитах едни и същи, но те ми бяха необходими. Тяхното присъствие, буквите в заглавията, кожените им подвързии.
Хората, които са абсолютно щастливи и със здрав разум, не пишат добра литература.
Какъв удивителен живот имах! Само ми се иска да го бях осъзнала по-рано.
Снимки: christianvancautotems.org, vonniewinslowcrist.wordpress.com
