Нищо незаслужено не може да застави човека да страда ~ Елена БЛАВАТСКА

„Случайност“ е понятие, създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.

Без съмнение Елена Блаватска е след най-забележителните личности на своето време. Тя е основната фигура на теософското учение, оказало дълбоко влияние върху духовния живот на Западния свят от последните стотина години. Нейни съратници и ученици са Ан Безант, Чарз Ледбийтър, Рудолф Щайнер, Кришнамурти... Техните трудове се разпространяват по целия свят и се превеждат на множество езици.

Елена Блаватска е родена на 12 август 1831 г. в Екатеринослав, Русия. Семейството й принадлежи към аристократичен немски род, баща й е полковник от руската армия. Едва шестнадесетгодишна девойката сключва брак с високопоставен, но много no-възрастен мъж, чиято фамилия Елена носи до края на живота си, въпреки че напуска съпруга няколко месеца след сватбата.

Не пo-малко непривични за времето са и пътешествията, които тя предприема, придружена единствено от прислужници. Младата жена живее известно време в Гърция, Турция, Египет, Канада, пресича Съединените щати, преминава през Мексико и се насочва към Индия и остров Ява. Навсякъде изучава местните тайни култове и магически практики. Придобитите знания допълват вродената й ясновидска дарба. Когато, едва двадесет и пет годишна, мадам Блаватска се завръща в Русия, тя вече е сред най-добрите познавачи на източната духовност.

През 70-те години Блаватска е в Ню Йорк, където през 1875 г. заедно с полковник Хенри Олкот и Уилям Джъдж основава Теософското общество. Целта му е да изгради световно братство, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се посвещават на сравнителни изследвания на световните религии и особено на будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните вероизповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина. В центъра на вниманието им са и скритите сили на човека и необяснените природни феномени.

С появата на книгата й „Разбулената Изида“ от 1877 г., Блаватска, се утвърждава като ненадминат познавач на това, което сама нарича окултна наука или окултизъм.

(1831 ~ 1891) 

На санскритски думата „Карма“ означава „действие“. Да живееш и да действаш е едно и също.

Цялата Вселена е една велика непрекъсната деятелност, управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта - законите на Кармата.

В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми към една цел.

Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини, и в същото време е причина на последващи действия. Получава се една непрекъсната верига от причини и действия, които, като общ резултат, дават живота на самата Вселена.

В живота няма скокове и случайности - всичко си има своята причина. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и постъпка изхождат из миналото и влияят върху бъдещето. Докато това минало и бъдеще е скрито за нас, докато ние гледаме на живота като на загадка, неподозирайки, че сами сме се създали, дотогава явленията в нашия живот ще ни се показват като случайно излезли из бездната на незнайното и срещнали нас в света.

Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки, сплетени в неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от нашето съзнание, но тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява внезапно, но това е все тази, същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта и отново се явява на видимата й повърхнина. Гледайки само на част от тъканта, и от нейна страна, нашето съзнание не е в състояние да схване всичката сложност на нейното сплитане.

„Случайност“ е понятие, създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.

Мъдрецът казва: „Ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям“. Така говорят разбралите Законите на Кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост - ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в сърцето и волята на човека.

Човек сам строи своя дом; той може да внесе в него „мерзост и запустение“, и в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прекрасен.

Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети, го привличат в тази среда, гдето те могат да получат удовлетворение. Желанията за земни неща приковават душите към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо е казано: „Човек се ражда съобразно със своите желания“.

Нашите желания действат на окръжаващите също тъй както и мислите - предават се на другите.

Понякога съвсем неочаквано и, повидимо, незаслужено, човек бива внезапно връхлетян от нещастие. Неговото низше съзнание не подозира, че източникът на това нещастие са вредите, причинени от неговите нечисти страсти към другите. Той се възмущава, негодува към всяка несправедливост, но това му негодувание изхожда из собственото му невежество, а неговата безсмъртна душа получава от това урок, който никога не забравя. Нищо незаслужено не може да застави човека да страда.

Съзнателно строящият своя характер е длъжен да владее своите мисли, да бъде господар на своите желания и да направлява своите постъпки. Действайки така, той сам си създава доброто бъдеще. Това е труд достъпен само за узрелите /посветените/ души на обладаващите силна воля, и такава само воля може да унищожи лошата Карма, да я изгори в огъня на вътрешните борби.

Веднъж човек изпречил се пред вашия път, и вие сте в състояние да му помогнете, знайте, че тази възможност се предявява от кармичния дълг, но вече не негов, а ваш. Своя той изплаща чрез страдание, а вашия вие ще изплатите, като му помогнете. Пропуснали случая да му помогнете, вие пропущате да изплатите и своя дълг.

Желанията ни заслепяват. Те ни въвеждат в забъркания лабиринт на времето и пространството, където всяко нещо ни се вижда отделно от другите, когато в действителност Вселената е проявление на Единната Воля. Следователно, по самата си същност, всичко представлява едно единство.

До когато пред очите на човека стои завесата на илюзиите, до когато той върви в незнание, желанието е необходимо, като един могъщ лост за развитието на всичките сили положени в него.

Отделеният от останалия свят, затвореният в егоизма си човек, по пътя на безчислените стълкновения с обективния свят, по пътя на опита и страданията, развива се като индивид, като самосъзнал се център на живота. Без желание не би имало борби, движение, следователно, не би имало и развитие, а Застой.

Вътрешното растене не е нищо друго, освен постепенно освобождаване божествената същност, дълбоко скрита под всяка създадена форма. В това развиване божествената същност е и смисъла на човешката еволюция.

Мъдрецът, достигнал пълнотата на познанието, знае, че цялата Вселена е велика съвкупност на деятелности, които се управляват от абсолютно справедливи закони и че неговата собствена деятелност, трябва да бъде в пълна хармония с деятелността на Вселената.

Вселената се управлява отвътре навън.

Само в спокойния дух се разкрива Истината. Тя се отразява в неговите глъбини, както небесата в светлата повърхнина на тихите езерни води.

Най-голямото препятствие е камъкът, на който да стъпим, за достигнем най-прекрасната възможност. Грешката се търкаля по наклонена равнина, докато истината трябва да се катери по хълма.

Снимки: en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност