(Joos van Craesbeeck, 1605/8-1662, The Temptation of St Anthony, c.1650)
Няма нищо по-ободрително от това да говорим за желанията си, когато те вече се осъществяват.
НОВАЛИС „Вяра и любов, или кралят и кралицата”
§
Ползата от страстите се стои единствено в това, че те укрепват и задържат продължително време в душата ония мисли, които е добре тя да запази и които и без това биха могли да бъдат лесно заличени. Докато цялото зло, което могат да причинят, се състои в това, че са в състояние да укрепят и запазят тези мисли повече, отколкото е нужно, или пък укрепват и запазват такива, на които изобщо не е добре да се спираме.
ДЕКАРТ „Страстите на душата”
§
Нашият делничен, реален живот е скучен и блудкав, ако не е люшкан от страсти, но щом те го пронижат, скоро става мъчителен – затова са блажени само онези, чиито интелект е над средния, над мярката, необходима за обслужване на тяхната воля. Те водят наред с реалния си и един интелектуален живот, който непрекъснато ги занимава и забавлява живо, ала безболезнено. Чистото безделие, тоест незадвиженият от волята интелект, не е достатъчен – изисква се истински излишък от сила.
ШОПЕНХАУЕР „Афоризми за житейската мъдрост”
§
Капризът на настроенията ни е много по-странен от каприза на съдбата… Много по-лесно е да задушим първото си желание, отколкото да задоволим всички желания, които следват.
ЛАРОШФУКО, „Максими и размисли върху морала”
§
Преди да знаем, ние чувстваме. Ние не научаваме, а природата ни учи да се стремим към това, което е добро за нас, и да избягваме лошото. Любовта към доброто и омразата към злото са вродени у нас, така както любовта към самите нас. Проявите на съвестта не са разсъждения, а чувства. Макар че всичките ни представа идват отвън, чувствата, които ги преценяват, са вътре у нас и единствено чрез тях ние разпознаваме сходството или разликата между нас и нещата, които трябва да търсим или избягваме.
Да чувстваме, значи да съществуваме. Нашата чувствителност предшества безспорно нашия ум… Каквато и да е причината за нашето битие, тя се е погрижила да ни запази, давайки ни чувства, съобразени с нашата природа. Що се отнася до индивида, те са – любов към самия себе си, страх от болката, ужас от смъртта, стремеж към благополучие. Но понеже не подлежи на съмнение, че човекът по природа е обществено животно... той може да бъде такъв само поради други вродени чувства, отнасящи се до неговия род. От нравствената система, създадена от това двойно отношение към самия мен и моите подобни, се поражда импулсът на съвестта.
Жан-Жак РУСО, „Емил, или за възпитанието”
§
Истинската добродетел може да бъде присадена само върху принципи и колкото по-общи са те, толкова по-възвишена и благородна ще бъде тя. Тези принципи на се разсъдъчни правила, а съзнанието за едно чувство, което живее във всяко човешко сърце и се простира много по-далеч извън особените основания за състрадание и за любезност. Мисля, че обхващам всичко, като казвам, че то е чувство за красотата и достойнството на човешката душа.
И. КАНТ „Наблюдения над чувството за красивото и възвишеното”
§
Човекът е слънце – сетивата са неговите планети.
НОВАЛИС, „Антропологически фрагменти”
§
Картина: Joos van Craesbeeck (1605/8-1662), The Temptation of St Anthony, c.1650 - Pinterest.ca
