В живота всички се изяждат едни други ♥ Омраам Микаел Айванов

Смисълът на жертвоприношението

Защо жертвоприношението е заемало такова важно място във всички религии? Защо едно време са принасяли в жертва животни, а понякога дори и хора? Защо е трябвало толкова често да се принасят жертви на Божествата и дори на Йехова? Защо- то, погледнете - в Библията се казва, че пушекът от жертвоприношенията достига под формата на благовонно ухание чак до ноздрите на Бога. Какъв е бил смисълът на тези жертвоприношения? И защо след идването на Иисус всичко се е променило?

От този момент нататък, човек не е трябвало повече да принася в жертва телета и овце, а своите вътрешни животни, тоест своите слабости, своите страсти, своята алчност и похотливост. И именно това е истинското жертвоприношение, истинската жертва: човек да умее да превръща грубите, примитивни сили в чисти, сияйни, възвишени енергии.

Когато тук сме правили огнени церемонии, пред всички тези черни клони без никаква красота, които, горейки, дават толкова светлина и топлина, съм ви обяснявал, че точно в това е смисълът на жертвата. Всички онези, които не са разбрали и които не искат да се принесат в жертва, за да бъдат изядени от Господа, си остават животни, насекоми, чудовища. Но тези, които искат да бъдат погълнати от Огъня, от възвишения Огън на Божествената Любов, не само че не умират, но и възкръсват. Това е и смисълът на думите на Иисус: „Който ище‘ да спаси живота си, ще го изгуби“. Значи, трябва да умрем. Но как? Трябвали да се наръгаме с нож или да се застреляме? Естествено, че не! Иисус няма предвид физическата смърт. Той говори за това човек да умре за своята личност, в нисшия план на желанията, пороците и страстите, за да започне да живее във висшия план на индивидуалността. И точно в този момент човек установява, че индивидуалността наистина се храни и яде.

Обикновено личността е тази, която се храни с нас. Нейното най-голямо желание е да ни сграбчи и да ни погълне. Двадесет, тридесет, петдесет пъти на ден тя ни докопва и се нахранва с нас, след което ние се чувстваме изтощени, а тя - подкрепена - продължава да ни се противопоставя. Но ако в този момент повикаме на помощ индивидуалността, тъй като тя също е гладна и много добре знае как да се справи с личността, скоро от последната няма да остане и следа.

В живота всички се изяждат едни други. Погледнете например царството на металите: не действа ли ръждата по такъв начин, че изяжда желязото? Да, всички се изяждат едни други. И хората знаят това много добре. Колко пъти ги чуваме да казват: „Или той, или аз: ако аз не го убия, той ще ме убие. Ако аз не го изям, той ще ме изяде“. Доброто изяжда Злото, а Злото изяжда Доброто. Но сега, да направим така, че да се оставим да бъдем изядени единствено от нашата Висша природа, зависи изключително само от нас, защото тогава, вместо да страдаме, ще се радваме и веселим.

За днес запомнете най-вече, че Доброто и Злото се поглъщат взаимно. Ако оставите Доброто да надделее, то знае какво да направи, че да погълне Злото. Ако обаче само за миг оставите Злото без контрол, то веднага поглъща Доброто. По същия начин, поставете индивидуалността на челно място, и ще видите как личността ще бъде омаломощена, оглозгана и изядена. Дайте обаче превес на личността, и вие самите ще измършавеете, ще станете бледи и хилави.

В живота всички се изяждат едни други... Съпругът „яде“ съпругата си, а съпругата - съпруга си. Но понякога здравето на съпругата се влошава сериозно, защото съпругът й я поглъща, или изсмуква нейната жизнена енергия като вампир. Или пък обратното - съпругът е този, който отслабва и линее, защото съпругата му, без дори да подозира, се угощава с неговите сили и енергии.

Има универсални Закони; всичко е устроено така, че едно същество да се храни с друго. Естествено, има граници, които не бива да се преминават. Тогава, знаейки това, ако наистина искате вашата личност да бъде погълната - нещо, което ще ви донесе огромни възможности - поканете индивидуалността и й кажете: „Заеми се с тази проклета личност: тя ме измъчва, кара ме да виждам Дявола посред бял ден, заеми се с нея!“ И оставете индивидуалността да се захване с това, тя ще се натовари с тази задача.

Из: „Основният ключ за решаване на всички въпроси на живота“, Омраам Микаел Айванов, изд. Авир, 2013 г.
Снимка: Омраам Микаел Айванов