Прошката е избор, който правите заради самите себе си ♥ Ариел ЕСЕКС

(The tree of forgiveness (1881-1882) by Sir Edward Burne Jones)

♥ Прошката 

„Някои хора създават щастие, където отидат; други - когато си отидат.“ ~ Оскар УАЙЛД 

Негативните емоции често показват, че нещо трябва да бъде простено. Просто като си помислите кое се нуждае от прошка, това може да разтърси паметта ви и да си спомните събития, които все още предизвикват негативни емоции. Какво ситуации ви се струват напълно недопустими? Кого или какво осъждате, мразите, порицавате най-много? Какво заслужава наказание или оправдава реванша и отмъщението? Какво лошо нещо никога не сте правили и не бихте направили? Какъв човек най-малко бихте искали да бъдете? 

Обикновено не ни е трудно да кажем кой или какво ни причинява най-голяма болка. По-трудно е наистина да поискаме да простим. Някои хора просто не разбират какво означава прошка и упорито държат на своите основания да порицават и осъждат. Те мислят, че прошката извинява лошото поведение, оправдава неправдата и подкрепя несправедливостта - това е често срещана грешка. Но прошката не означава да се преструваме, че нищо не се е случило, нито означава да пуснете виновника обратно в живота си. 

~ Прошката освобождава 

Прошката, която чувствате в сърцето си, струва повече от всякакви думи. Когато простите докрай, миналото вече няма да управлява бъдещето ви. Ще можете да продължите напред, да бъдете човека, който наистина искате да бъдете, и да давате най-доброто от себе си. Вашата енергия вече няма да изтича, защото се вкопчвате в миналото. Нивото на стрес ще намалее и ще се радвате на по-добро здраве. Какъв смисъл има да страдате в името на справедливостта? Не е честно вашият живот да бъде изпълнен с болка и гняв, а виновникът да си живее живота и да се прави на разсеян. Няма смисъл да се вкопчвате във вината, осъждането или отмъщението. Това влияе на вас, на вашето здраве и живота ви, а не на тези, които са виновни. 

Митовете за прошката започват със страха, че това ще позволи на виновника да се измъкне ненаказан. Ако той не понесе отговорност за лошите неща, които е извършил, тогава няма да има справедливост за неправдите. Убеждението, че греховете трябва да се помнят за доброто на жертвата, оправдава мислите за отмъщение. Някои хора отказват да простят, докато виновникът не се разкае, не почувства угризение на съвестта и не помоли за прошка. Те мислят, че трябва да разберат защо злото е извършено, и чак тогава да простят. Това рядко помага. Когато влязат в ролята на съдии, това ги кара да се чувстват важни, силни, по-добри и морално превъзхождащи другите. Обвинявайки някой друг, самите те се чувстват невинни. Те не обичат да изглеждат слаби, уязвими и командвани. Предпочитат да се чувстват праведни. Хората се пристрастяват към енергийния взрив, който им дава гневът. Те не искат да обърнат другата буза или да бъдат нечия изтривалка, или да се свият и да се правят на любезни. Те казват: „Прости, но никога не забравяй“, което всъщност означава, че никога няма да простят. 

Прошката не трябва да отнема много време, въпреки че често става точно така. Все пак, ще ви бъде от полза, ако простите точно сега, независимо дали много или малко. Всеки етап на прошката е стъпка в правилната посока. Става въпрос да простим на човека, а не на грешката, която е направил. Прошката е избор, който правите заради самите себе си. Тя ще ви помогне да възстановите своето чувство за доверие и любов. Направете го, когато се почувствате готови. 

~ Кои са признаците, че може би трябва да простите 

Негативните емоции и травматични събития са очевидна покана за прошка. По-малко видимите признаци включват препятствията в живота, болестите или усещането за застой. Понякога става въпрос да простите на себе си, в други случаи най-вероятно обвинявате някого от миналото. Какво никога не ви е било дадено, какво ви е попречило, какво ви е бил отнето? Ако животът ви беше наистина прекрасен и напълно успешен кой би бил изцяло опростен? За кого трябва да се каже, че е свършил добра работа? Ако имате здравословни проблеми, тежко заболяване, заседнал живот, наднормено тегло или пристрастяване към наркотици, тютюнопушене, хазарт, секс, храна или кофеин, запитайте се кой е виновен за това? Ако по принцип не се грижите за себе си или изразходвате много енергия, за да компенсирате или отвличате вниманието си от чувството, че сте зле, за какво става въпрос всъщност? Чия е вината, когато вашите лични взаимоотношения страдат или се чувствате неудовлетворени, нямате мотивация или смятате, че животът е безсмислен? Когато няма вече кого да съдите, върху кого или върху какво ще стоварите вината? 

Когато сте готови да простите не забравяйте, че това, което има значение е какво се случва дълбоко в сърцето ви. Няма нужда от думи. Няма нужда да връщате някого в живота си, освен ако не го пожелаете. Прошката означава да признаем, че е направена грешка, и повече да не се връщаме към това. Тя не означава, че си затваряме очите или се преструваме, че нищо не се е случило. Прошката не е проява на любезност. 

Когато страхът, че ще ви атакуват, ви пречи да простите докрай, може да ви помогне духовната концепция на истинската уязвимост. Истинската уязвимост се основава на принципа, че всички ние сме част от Божествения дух - великолепен, могъщ, невинен и пълен с универсална любов или Бог. Да бъдеш част от Бога означава, че нашият дух е безсмъртен и непобедим. Затова нищо не може да навреди на тази истинска част от нас. Тялото може да бъде нападнато и наранено, но не и духът. Когато си спомним, че сме нещо повече от телата си, ние можем да бъдем безстрашни и напълно уязвими. Така уязвимостта става най-мощната енергийна сила във Вселената и прошката става лесна. 

Сигурно има хора на които трябва да простите. Един много успешен бизнесмен имаше проблем с контрола върху гневливия си нрав. Той се притесняваше, че ще бъде лош пример за малките си деца и това го мотивира да се усъвършенства. Любимата му книга „Мисли и забогатявай“ от Наполеон Хил го вдъхнови да работи усилено, за да овладее гнева си и да преглъща ругатните. Но за свой ужас той не се справяше много добре. Някои пускови механизми все още го караха да избухва, особено когато нивата на стрес ставаха твърде високи. 

Най-честият му повод за раздразнение беше нещо, което той наричаше „възрастта на безотговорността“. Пламваше от гняв, когато четеше вестникарски статии за известни хора, които се държат зле, които казват, че „не могли да се въздържат“, отдавайки всичко това на неприятни преживявания в детството. Той вярваше, че хората трябва да бъдат изцяло отговорни за своето поведение, вместо да се крият зад тези фалшиви извинения. Това, което не успяваше да забележи бе, че той също е виновен за неприемливото си поведение. Неговият модел на гнева показваше някои несъзнавани пускови механизми, които вероятно произтичаха от облака от нерешени преживявания от детството. Откриването на проблем в поведението на някой друг обикновено е проекция на това, което се крие във вашето. Вие или правите съвсем същото, или точно обратното. Това са двете страни на един и същи медал. Някои хора твърдят, че никога не биха помислили да се държат зле като някой друг. Затова усилено се стараят да се правят на много добри. Или се отнасят зле към телата си и крещят грубо на себе си. Концепцията на реалността като проекция резонираше с идеята на този човек, че духът трябва да властва над материята. Затова му беше лесно да разбере защо вижда само грешките в хората при положение че той самият ги допускаше. Всъщност това му помогна да открие и други проблеми, които най-много се нуждаеха от лечение. Той не само започна да проявява по-голямо разбиране към грешките на другите, но стана по-малко критичен и по-прощаващ. Хората, които преди го ядосваха толкова много сега го подтикваха да открие какво трябва да поправи в себе си. Промяната в мисленето го направи по-толерантен баща на малките си деца. 

Ако съжалявате за нещо, защото сте мислели, че сте прави, не забравяйте, че знанието не винаги достига до всички части на ума. Казвали ли сте си някога: „Трябваше да постъпя по-разумно“? Може би сте били подтикнати да научите някакви морални принципи, да сте получили урок по добро поведение или определени духовни идеали. Може би дори сте говорили за тези идеали и сте вярвали, че те са истина за вас. Но докато тези високи идеали не проникнат до вашия несъзнателен ум обновената програма няма да бъде приета напълно. Част от вас не живее чрез думите. Докато не проявите тези принципи в реалното си поведение, в общуването си с хората, в това, което мислите и вършите, значи още не сте се възприели и интегрирали тези идеи. 

Ако част от вашия ум все още се придържа към стария набор от ценности и вярвания, бъдете готови да прощавате. Трябва да получите достъп до тази част и да откриете защо се вкопчвате в остарелите идеи. Докато не поправите докрай старите грешки, няма да можете да промените мисленето си. Отживелите идеи изпълват мозъка и не оставят никакво място за нови начини на мислене. Тази част на мозъка ви е като малко дете - то се нуждае от вашето съпричастие, от някой, който да му помогне да израства постепенно, да започне да разбира и да натрупва мъдрост. И също като малкото дете, което се учи да ходи, тази част на ума ви може да падне няколко пъти. Когато започнете да живеете според принципите си ще постигнете пълно съгласие между думи, дела и енергия. 

Понякога ви се струва, че тялото ви е изоставило и пречи на най-добрите ви планове. Ако забележите някакво вътрешно осъждане, вина или гняв към определен недостатък, нарушена функция, болест или телесна болка, вероятно сте се отстранили или сте се отделили от тялото си. Тази грешка се дължи на факта, че не разбирате напълно разликата между съзнателния и несъзнателния ум. Разбира се, вие не сте предизвикали проблемите в тялото си съзнателно. От друга страна, несъзнателният ум управлява вашето тяло: дишането, сърдечния пулс, храносмилането, имунната система, мускулните движение, дори емоциите. Ако тялото ви прави компютърна разпечатка на всяка мисъл, всеки спомен и всяка емоция, която сте почувствали през всичките тези години, тогава е очевидно, че тялото ви е невинно и не заслужава нищо друго, освен прошка. И наистина, веднага след като престанете да обвинявате и да нападате тялото си, то има много по-добри възможности да оправи нещата. Защо не оцените колко му е било трудно винаги да работи за вас? Приемете това, което не може да се промени, освободете се от това, което му пречи да работи нормално и дайте път на лечението. 

~ Ако ви е трудно да простите на някого... 

Ако ви е трудно да простите на някого за нещо, което е извършил, имате прекрасната възможност да откриете някои от дълбоко скритите аспекти на себе си. Както вече казахме, сетивата възприемат само малка част от цялата информация. След това мозъкът пренебрегва и отхвърля това, която не съответства на съхраняваните в него данни. Следователно, ние възприемаме само това, което отговаря на нашите убеждения, тоест, нашата версия за реалността отразява това, което вече пазим в ума си. По този начин възприятието е проекция, огледало на ума. Това, което виждате в другите, отразява съдържанието на вашия ум. Това означава, че чуждите действия най-вероятно отразяват определени спомени, мисли или идеи в ума ви. Ако осъждате действията им, значи сигурно някъде, някога, по някакъв начин вие сте искали да направите същото. Може би то изглежда малко по-различно, може би е насочено към вас, а не към другите, но по същество е едно и също. 

Вероятно ви е трудно да признаете подобни грешки. Особено когато става въпрос за сериозна простъпка, като предателство, измама, насилие, убийство или война. И все пак, потърсете дълбоко вътре в себе си: има ли моменти, когато предадохте своите ценности, когато излъгахте, че имате добри намерения, а всъщност се опитвахте да получите каквото искате? Насочвали ли сте някога яростни мисли към част от тялото си, когато ви разочарова? Борехте ли се да се отървете от някои здравословни проблеми, например да поведете война срещу рака? Докато не откриете своя личен източник на тези тревожещи мисли, те ще продължават да се появяват във вашата среда, за да привлекат вниманието ви. 

Следователно, тъй като хората, които осъждате най-много, ви дават ясен пример какви никога не искате да бъдете, те по някакъв начин стават ваши учители. След като установите и отстраните грешката, която те ви показват, възможността да израснете е във ваши ръце. Така че можете дори да им благодарите, че играят „лошият“ във филма, за да можете вие да научите този урок.

От: „Умът - лечител на тялото“, Ариел Есекс, изд. „Аратрон“, 2015 г.
Картина: The tree of forgiveness (1881-1882) by Sir Edward Burne Jones; chinaoilpaintinggallery