В младостта си Ален Делон носи военни куртки, за да може да сгрее всяко кученце, което среща по пътя. Днес, вече на 80 години, легендата на френското кино има пет приюта за бездомни кучета и котки.  

„В моя дом винаги живеят много кучета. Те ми напомнят на болни деца, на които съдбата е отредила само 10-14 години живот”, споделя Делон.

В Швейцария вече се повдигна въпроса за създаване на длъжност „Адвокат на домашни любимци”. Според актьорът, щом дори убийци и престъпници могат да ползват безплатно услугите на адвокат, то и животните имат право на защита.

„Хората са се погрижили за своите интереси – намират адвокат. Дори такива низши същества, като насилниците на деца, по закон имат право на защита. На престъпници, които нямат пари за защита, държавата пък им осигурява безплатен адвокат! Нагло и възмутително!”, заявява Ален Делон.

Историята на МАМБО – кучето, живо запалено от двама младежи в Перпинян, Южна Франция

Мамбо, млад пинчер, дошъл незнайно откъде, изоставен незнайно от  кого. Неговата история ни кара да изпитваме срам от това, че принадлежим на човешкия род. През август 2009-та, в малко селце, недалеч от Перпинян, Мамбо се приближава до двама младежи, за да се погали у тях. Те го поливат с бензин и го запалват.

Това престъпление потриса цяла Франция. А Ален Делон взема нещата в свои ръце.

„Изпратих на място своя ветеринарен лекар, който да се опита да спаси Мамбо.

Но ако има справедливост на този свят, Мамбо трябва да има свой адвокат, и за първи път в съдебната практика, съдът да разпореди той да присъства в залата по време на процеса. За да видят всички, как изглежда това куче и какво е преживяло.

Представете си, мъчителите са го залели с бензин и са го подпалили, и всичко това – за да се забавляват! Как е възможна подобна жестокост?! Ако всичко това се беше разиграло пред очите ми, бих рискувал да прекарам остатъка от живота си зад решетките. Просто бих убил тези твари! Дори животните се нападат едно друго, единствено заради храна, а не за развлечение.

Палачите на Мамбо бяха осъдени на 6 и 2 години затвор. Мамбо живее на 6 км от Души, има си нови стопани, които правят всичко, за да забрави за мъченията си. Той напълно се възстанови.

Да, обичам животните. Кучетата най-много. Те са досущ като хората, просто имат по-малко недостатъци. Човек може да бъде садист и дори още по-лошо… Животното – на каква лоша постъпка е способно то, освен да ти се изпикае на леглото?

Кучетата са верни на своя стопанин и му дават абсолютната си любов. И няма значение какъв е той – президент на Франция, бедняк или актьор. Нима мислите, че на моите кучета им пука, че съм Ален Делон? За тях е все едно. Обичат ме, без да знаят кой съм аз и какво работя. Това е безусловната любов – любов без размишления и уговорки.

От дете съм раснал с кучета, целият си живот съм прекарал с тях. Първо имах доберманка, на име Гала. Веднъж й се развиках и я ударих по задницата. Тя седна. Погледна ме…, и аз видях, че плаче. От този момент, проумях всичко – сега всички мои кучета се усмихват. Дори когато им се случва да вършат малки хулиганщини.

Аз членувам в Обществото за закрила на животните. То има над 30 милиона съмишленици, сред които е и Бриджит Бардо. В моето имение в Души, живеят осем кучета. Там са погребани и всички мои стари любимци – над 35 кучета. Насред това кучешко гробище построих параклис. И след дълга кореспонденция и чакане, получих официално разрешение, да бъда погребан и аз при тях, когато този ден настъпи.

Веднъж попитаха мен и Бриджит Бардо, какви бихме искали да бъдем в следващия си живот. Отвърнах: „Бих искал да бъда куче при Ален Делон или муле при Бардо. Това е идеалният живот, защото моите кучета са щастливи!”.

По материал на www.liveinternet.ru
Снимки: theplace2.ru