Мъдростта на времето
„Глупецът не е винаги нещастен, а мъдрецът не всякога успява.”
Този труд бил написан от египетския фараон Аменхотеп IV в промеждутъка от 1360 до 1350 г. пр.н.е. Фараонът, съборил жреческите учения и идолопоклонството в Египет, установявайки еднобожеската мистична религия и сочен като първия човек в цивилизования свят, провъзгласил вярата в Единия Бог. С право бил наречен „най-големият обновител от всички времена”.
Този Трактат по етика и поведение в обществото, наръчник за Мъдрост и Стратегия в живота, бил съхраняван дълго време, оставайки неизвестен за хората на земята. Вместо да се поучават и усъвършенстват чрез него, той бил ревностно скриван от очите на непосветените. Когато времето на окултизма изтекло, напътствията на Аменхотеп IV излизат на бял свят. Споделяме мъдростта от книгата „Напътствия: Теб аз дарувам”.
Задължения на човека като личност
Размисъл
Вдълбочи се сам в себе си, о човече! И размишлявай за какво си създаден.
Обмисляй своите сили, обмисляй своите желания и своите съотношения – така ще разкриеш ти задълженията на живота и ще бъдеш ръководен във всички твои пътища.
Не почвай да говориш или да действаш преди да претеглиш думите си и преди да провериш подбужденията на всяка стъпка, която предприемаш, – тогава безчестието ще бяга далече от тебе и чужд ще бъде срамът в твоя дом; разкаяние не ще те посети, печал няма да помрачи лицето ти нито в този живот, нито в много други, които ще дойдат.
Безразсъдният човек не обуздава езика си, той говори на приумица и се забърква в глупостта на собствените си думи.
Човек, който пристъпя без размисъл към каквото и да било действие, преди да е предвидил последствията му и претеглил възмездието, което ще изиска за него законът, – е подобен томува, който бяга и прехвърляйки се през оградата, пада в трапа от другата страна, който не е видял.
Прислушвай се, обаче, към гласа на размисъла: неговите слова са слова на мъдрост, и неговите пътища ще те заведат към спасение и истина.
Скромност
Първата стъпка към това, за да станеш мъдър, е съзнанието, че си роден смъртен невежа; и ако ти не се смяташ неразумен в мнението на другите, отблъсни безумната мисъл да се смяташ мъдрец, в своята собствена смъртност.
Както простата дреха по-добре украсява прекрасната жена, така и скромното държание е най-хубавото украшение на вътрешната мъдрост.
Речта на скромния човек придава блясък на истината, а скромността на неговите думи оправдава погрешките му.
Той не се осланя на своята смъртна мъдрост; той претегля съветите на приятеля си и получава полза от тях.
Той отвръща ухото си от самохвалството и не му вярва, той е последен в разкриването на своите собствени съвършенства.
Но както воалът подчертава красотата, така и неговите добродетели се усилват от сянката, която скромността му хвърля върху тях.
Но вгледай се в безполезния човек и понаблюдавай надменния: той се облича в богата дреха, ходи по многолюдните улици, мята наоколо си погледи и търси внимание.
Той вири глава и не забелязва бедния; той се отнася към по-нискостоящите с презрение, а стоящите по-горе от него, поради това, гледат на неговата гордост и безразсъдство с насмешка.
Той пренебрегва съжденията на другите, осланяйки се само на своето собствено мнение и се обърква.
Той е пропит от тщеславието на собствените си въображения; неговата наслада е да слуша и да говори за себе си по цял ден.
С жажда поглъща той похвалите за себе си, а ласкателят, на свой ред, го поглъща.
(La salle dAkhenaton,1356-1340 av J.C., Musée du Caire)
Поучение
Тъй като дните, които са преминали, са си отишли завинаги и онези, които ще дойдат, могат да не дойдат при тебе в твоето сегашно състояние на живота, то прилича ли ти, о човече! Да използваш сегашното си състояние без съжаление за загубата на това, което е отминало и да не разчиташ много на това, което ще дойде? Защото за твоите бъдещи състояния ти не можеш да знаеш нищо освен това, че твоите сегашни дела ще ги обусловят.
Този миг е твой. Най-близкото се крие в утробата на бъдещето и ти не знаеш какво носи то. Зрелостта на нероденото е в съблюдаването на Закона.
Всяко бъдещо състояние ще бъде такова, каквото си го създал в сегашното.
Каквото си решил да правиш – прави го бързо. Не отлагай за вечерта това, което може да се извърши сутринта.
Безделието е майка на нуждата и болката, а благостният труд носи радост.
Ръката на прилежния побеждава нуждата. Успехът и сполуката са спътници на трудолюбивия.
Ленив човек е сам за себе си бреме. Неговото време лежи като тежест на плещите му; той броди безцелно и не знае какво да върши, неговите дни отминават като облачни сенки, и той не оставя след себе никакъв знак за спомен.
Неговото тяло е нездраво поради недостиг на упражнения. Той има нужда от дейност, но няма сила да се движи. Неговият ум се намира в тъма; неговите мисли – в безредие. Той желае знание, а няма сили да го придобие.
Той и бадеми би ял, но ненавижда неудобството, свързано с необходимостта да раздробява черупките им.
Съревнование
Ако сърцето ти жадува за почести, ако ухото ти се блазни от хвалебствените гласове, издигни твоя смъртен „аз” над праха, от който ти си бил създаден. Издигни своята цел към нещо достойно за похвала.
Дъбът, който сега издига своите мощни клони към небесата, е бил някога си малко желъдче, заровено в пазвите на земята. Старай се да бъдеш пръв в своето призвание, каквото и да е то; не давай никой да те изпревари в извършване на доброто, обаче, не завиждай за заслугите на другия, а усъвършенствай своите собствени таланти. Презирай също да унижаваш своя противник по безчестен и недостоен начин. Старай се да се издигнеш над него само чрез своето превъзходство. Тогава твоето превъзходство ще бъде увенчано с чест, ако не с успех.
Чрез добродетелно съревнование се възвисява човешкият дух вътре в него. Той трепти за славата и се радва, като бегач, готов да се впусне в своя бяг.
Като палмово дърво се издига той, макар и да е угнетен и като орел в небесната твърд излита във висините, устремил погледа си във великолепието на слънцето.
Примерът на бележити люде са негови нощни видения; неговата радост е да ги следва през деня.
Той създава грандиозни планове, наслаждава се от тяхното изпълнение и името му се носи до края на земята.
(Akhenaten and Nefertiti)
Благоразумие
Слушай словата на благоразумието, отдай внимание на съветите му и ги запази в сърцето си. Неговите положения са всеобемащи и всички добродетели се опират на него. То е пътеводител и господар на човешкия живот.
Сложи юзда на езика си, постави стража пред устата си, да не би словата на собствените ти уста да нарушат твоя покой.
Нека онзи, който се надсмива над убожеството, да се погрижи той сам да не бъде убог, каквото и да говори той, нека се прислушва към жестокостта на своето собствено сърце.
Бъбривостта носи разкаяние, а мълчанието - спасение.
Не се хвали сам, защото това ще предизвика пренебрежение към тебе. Не осмивай другия, защото е опасно.
Злостната шега е отрова за приятелството и онзи, който не може да въздържа езика си, ще има много неприятности.
Снабди се с подходящо за твоето положение жилище, но не изразходвай повече от това, което можеш да си позволиш, за да може предвидливостта на младостта ти да бъде удобството на твоята старост.
От опита на другите черпи мъдрост и по техните усети поправяй своите недостатъци.
Глупецът не е винаги нещастен, а мъдрецът не всякога успява; при все това глупецът никога не е имал пълна наслада, а мъдрият никога не е бивал напълно нещастен.
Твърдост
Опасностите, нещастията, нуждата, болестите и страданията се явяват повече или по-малко като определен жребий на всеки човек, който дохожда в света.
Затова, трябва ти, о дете на нещастието, отрано още да укрепиш разума си със смелост и търпение, за да издържиш с подобаващата решителност определения ти дял от човешкото зло.
Както камилата понася труд, горещина, глад и жажда в пустинните пясъци, без да губи силите си, така и мъжеството на човека трябва да го поддържа при всички опасности.
Благородният дух пренебрегва жестокостта на съдбата. Величието на Душата му не може да бъде унижено.
Той не е основавал своето щастие върху усмивките на съдбата и затова не се смущава, когато тя се мръщи.
Като скала на морски бряг стои той твърд, и ударите на вълните не го безпокоят.
С вдигната глава, твърдо, като кула върху гранитна планина стои той, и стрелите на съдбата падат безсилни в краката му.
В минута на опасност смелостта на сърцето го поддържа и устойчивостта на ума го спасява.
Той посреща злото на живота като човек, който отива на битка и се връща победител.
При нещастие неговото спокойствие облекчава теглото му, а неговото постоянство ще преодолее бремето на това нещастие.
Но слабият дух на страхливия човек го предава на срам.
От страх пред нищетата той се унижава до подлост и чрез страхливо понасяните обиди той кани оскърбленията.
Изображения: distant-relatives-blog.tumblr.com; заглавно ~ Akhenaten, Nefertiti and their children (commons.wikimedia.org)