Топъл, красноречив и вдъхновяващ духовен учител, Шакти Гауейн (1948-2018) е автор на бестселърите „Творческа визуализация“, „Живот в светлината“, „Завръщане в градината“, „Пробуждане“, „Пътеката на трансформацията“ и други. Делото на живота на Шакти помага на хиляди хора да се научат да вярват в себе си и да се ръководят от собствената си вътрешна истина, като по този начин освобождават и развиват своята съзидателност във всяка област на живота си.
♥ Да благодарим за житейските предизвикателства
Не е трудно да бъдем благодарни, когато се случват хубави неща и животът върви по желания от нас начин. Дори и тогава често приемаме нещата за даденост. И все пак приятно е да отделим време да изразим признателността си към другите хора, към земята, към собствената ни висша сила, към живота.
Далеч по-голямо предизвикателство е да бъдем благодарни, когато преживяваме тежък период или животът не върви така, както ни се иска. В тези моменти е по-вероятно да се чувстваме наранени, объркани или да изпитваме негодувание и това е напълно естествено. Благодарността е последното нещо, което ни хрумва в такъв момент. В живота ми е имало моменти, когато съм изпитвала желание да размахам юмрук срещу вселената, чудейки се защо ми нанася такъв жесток удар.
Интересно е обаче, че след като преминем през труден период, в ретроспекция често осъзнаваме, че преживяването ни е донесло нещо важно и необходимо. Може да не стигнем до този извод месеци или години, но накрая виждаме, че сме усвоили някакъв важен урок, задълбочили сме мъдростта си или пък в живота ни се е отворила нова врата в резултат на събитията, които преди време са ни се стрували толкова негативни.
Загубата на работата, например, може да ни е отвела до духовно или емоционално изцеление. Приключването на връзка понякога ни позволява да открием, че имаме нужда да останем сами или утъпква пътя към по-удовлетворяващи отношения и тогава се изпълваме с благодарност, че животът се е развил по този начин.
Обикновено болезненият период в живота е нещо, което аз наричам „целебна криза“. Освобождаваме се от старото и се отваряме за новото. Често това става, защото съзнанието ни вече е израснало и затова не можем да живеем по стария начин. Понякога се изправяме пред необходима промяна, която трябва да осъществим в себе си и/или в живота си. Трябва да преминем през период на скръб, докато се освобождаваме от нещо, към което сме били привързани. Трябва да си позволим да усетим страха и тъгата, трябва също да си напомним, че в това преживяване има дар, който все още не сме в състояние да открием.
Затова, ако точно в момента преминавате през целебна криза в живота си, потърсете възможно най-голяма подкрепа и любов и си позволете напълно да изживеете всички появяващи се чувства. Помолете дарът в това преживяване да ви се разкрие веднага, щом бъдете готови за него. И помнете, че след като мине известно време и успеете да видите нещата в перспектива, отново ще изпитате благодарност за изумителното пътешествие в живота си.
Из: „Благодарността – начин на живот“, Луиз Хей и приятели, изд. „Кибеа“, 2007 г.
Снимка: Shakti Gawain
