Арун Ганди за уроците на своя дядо Махатма Ганди, споделени в книгата му „Даровете на гнева“ (Изд. Кръгозор).
♥ Смирено приемане на различното мнение
Бапуджи (дядо) мечтаеше човеците да се освободят от етикетите, с които се бележат едни други, и от разликите, които правят по пол, националност и религия. Приемаше с притеснение патриотизма, който за него беше начин всяка страна да защити своето собствено кътче от света, без оглед на нищо и никого. Когато се барикадират в строго дефинирани групи, хората на практика заявяват, че са по-добри от всички останали и държат да се изолират, за да не виждат и да не чуват ничии други позиции. Тръгването по този път обаче води единствено до разделение и насилие. За разлика от него, мирният подход се ражда от смиреното приемане на гледните точки и страстите на другите дори когато се различават коренно от нашите собствени.
Освобождаването от етикетите и приемането на чуждите гледни точки невинаги е лесно, но резултатите от този подход са впечатляващи. Веднъж една учителка от Рочестър, щата Ню Йорк, ме покани да поговоря пред класа й за ненасилието. Разказах на учениците за вижданията на дядо ми и за убедеността му, че третирането на хората с любов и уважение към човешкото им достойнство би могло да трансформира голяма част от гнева и отчаянието, пред които се изправяме почти всеки ден. След като си тръгнах, учителката дала за домашно на учениците следния проект – да помислят как посланието на бапуджи би могло да се пренесе към ежедневния им живот. Месец по-късно бях отново поканен, за да се запозная с проектите на децата. Едно доста едричко момиче сподели как теглото й превръщало задните й части в обект на подли шеги и как често била подлагана на психическо насилие заради него. Обикновено реагирала гневно, като псувала хората, които се отнасяли така гадно с нея. Но след като научила за подхода на моя дядо, тя решила да пробва дали няма да се получи вместо с гняв с любов. От този момент нататък на всяка получена обида отговаряла с мили думи – и тази нейна реакция така обезоръжавала насилниците, че те се чудели какво да правят. След това основала ученически клуб, наречен „Диамантени сърца”, в който се заела да обучава съучениците си как да разрешават своите конфликти с любов, а не подлост.
Бях силно впечатлен от проекта на това момиче, което бързо беше достигнало до изключително важен извод – че насилниците всъщност не са толкова силни, на колкото се преструват, и че просто търсят някой по-слаб от тях, за да се почувстват велики и важни. Техниката на тази млада дама беше накарала насилниците да се освободят от гнева си и да се почувстват приласкани, а не отхвърлени. Гордостта й като личност беше успяла да се предаде и на тях. Така, вместо да беснеят, да пищят и да се бият със зъби и нокти, за да се доберат до върха на своята въображаема стълбица, тези хора се бяха научили да се чувстват добре като равни на всички останали и достойни за уважение.
Бапуджи смяташе, че в цивилизованото общество трябва да царят честност и уважение. Приемаше, че пълното икономическо равенство е може би невъзможно, но в никакъв случай не беше готов да приеме огромната финансова пропаст между отделните прослойки на обществото, която днес като че ли е по-дълбока от всякога. Когато преуспелите членове на обществото живеят зад високи порти и зидове, изолирайки се от болката и агонията на останалите, този дисбаланс води единствено до проблеми. Всички искаме да се радваме на собствените си постижения, но истината е, че ничий успех на този свят не е единствено и само негов. Необходимо ни е смирение, за да признаем и оценим приноса на другите за собствения ни просперитет.
От: „Даровете на гнева“, Арун Ганди, изд. „Кръгозор“, 2017 г.
Изображение: Mohandas K.Gandhi (1869-1948)
